Решение № 23 от 27.01.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Провадия, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Д. Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200461 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0078274, издаден от ОД на МВР гр. В., с който на Д. Д. М., с ЕГН **********, като законен представител на „М.И ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК 205542786 за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2000/две хиляди/ лева.

Жалбоподателят в жалбата прави искане за отмяна на ЕФ, като излага съображения за това.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-В., редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище навежда доводи за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като, правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Провадийският районен съд –, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за това, че на 09.07.2025г. в 12:52ч. в гр.Д., 1 обл.В., по ул.“Никола Обретенов“, на кръстовището с улица „Георги Димитров“ до мото клуб „TWE WISE“ е управлявал МПС ремарке за лек автомобил с „ЛИДЕР 1Л1 с рег.№ ***, за което ремарке нямало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нарушението било установено с АТСС ARH CAM S1 №120cd05.

С издадения ЕФ жалбоподателят е санкциониран с „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице основания за отпадане административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение и отмяна на обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да ключи застрахователния договор. Разпоредбата на чл.481, ал.2, т.3 от КЗ, предвижда, че за целите на задължителното застраховане по тази глава не се смятат за моторни превозни средства: т.3. ремаркета категория О1 (до 750 килограма) по Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр. 75 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г. и бр. 17 от 2015 г.).

Предвид цитираните разпоредби и с оглед доказателствата по делото, не се доказа извършено от жалбоподателя нарушение на вменените му разпоредби на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Безспорно на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал туристическо ремарке за лек автомобил с посочен в ЕФ регистрационен номер, за което се установява по категоричен начин, че е от категория О1 с маса от 750 /безспорно установени от свидетелство за регистрация Част І/.

Доколкото обаче процесното ремарке с дадените характеристики не може да се смята за моторно превозно средство, предвид цитираната по-горе разпоредба на чл.481, ал.2, т.3 от КЗ, то за същото жалбоподателя не е задължен да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, каквото задължение има за моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от 2 движение, съгласно чл. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Изложеното дотук сочи, че твърдяното административно нарушение не е осъществено, поради което и липсва основание за наказване на жалбоподателя, но тъй като, въпреки последното, неправилно с издадения ЕФ на същия е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, то и е налице основание за отмяна на атакувания акт, поради неговата неправилност и липса на законова опора.

Отделно от това, разглеждания ЕФ следва да бъде отменен и поради допуснато съществено процесуално нарушение при описание на процесното деяние, водещо до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

В случая е посочено, че е установено нарушение на КЗ, но не е описано в какво точно се състои нарушението, квалифицирано, като такова по чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Недопустимо е по аналитичен път да се извеждат основни факти и обстоятелства, най-малко заради риска, да се направят различни изводи от страна на наказващия орган, на нарушителя, а и на съда. По-важното е, че така нарушителят е поставен в процесуална ситуация, в която е нужно да гадае в какво се състои нарушението, за което е санкциониран, респективно срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава, с което сериозно се ограничава правото му на защитата и именно поради това се касае за съществено процесуално нарушение, което в случая е неотстранимо с оглед контролните функции на въззивната инстанция.

Коментираните нарушения се явяват основание за отмяна на Електронният фиш като неправилен и незаконосъобразен.

При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН , право на разноски има жалбоподателя и в конкретния случай те следва да се присъдят, доколкото по делото са представени доказателства за реално понесени разноски-договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 600 лева.

Съобразно изхода на делото на въззивника се дължи сумата от 600 лв. за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – І състав, постанови Решението си, като

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, становено с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0078274, издаден от ОД на МВР гр. В., с който на Д. Д. М., с ЕГН **********, като законен представител на „М.И ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК 205542786 за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер 3 на 2000/две хиляди/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. В. да заплати на Д. Д. М., с ЕГН **********, като законен представител на „М.И ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК 205542786, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 (шестстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд В. в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Провадия, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Д. Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200461 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0078274, издаден от ОД на МВР гр. В., с който на Д. Д. М., с ЕГН **********, като законен представител на „М.И ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК 205542786 за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2000/две хиляди/ лева.

Жалбоподателят в жалбата прави искане за отмяна на ЕФ, като излага съображения за това.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-В., редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище навежда доводи за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като, правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Провадийският районен съд –, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за това, че на 09.07.2025г. в 12:52ч. в гр.Д., 1 обл.В., по ул.“Никола Обретенов“, на кръстовището с улица „Георги Димитров“ до мото клуб „TWE WISE“ е управлявал МПС ремарке за лек автомобил с „ЛИДЕР 1Л1 с рег.№ ***, за което ремарке нямало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нарушението било установено с АТСС ARH CAM S1 №120cd05.

С издадения ЕФ жалбоподателят е санкциониран с „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице основания за отпадане административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение и отмяна на обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да ключи застрахователния договор. Разпоредбата на чл.481, ал.2, т.3 от КЗ, предвижда, че за целите на задължителното застраховане по тази глава не се смятат за моторни превозни средства: т.3. ремаркета категория О1 (до 750 килограма) по Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр. 75 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г. и бр. 17 от 2015 г.).

Предвид цитираните разпоредби и с оглед доказателствата по делото, не се доказа извършено от жалбоподателя нарушение на вменените му разпоредби на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Безспорно на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал туристическо ремарке за лек автомобил с посочен в ЕФ регистрационен номер, за което се установява по категоричен начин, че е от категория О1 с маса от 750 /безспорно установени от свидетелство за регистрация Част І/.

Доколкото обаче процесното ремарке с дадените характеристики не може да се смята за моторно превозно средство, предвид цитираната по-горе разпоредба на чл.481, ал.2, т.3 от КЗ, то за същото жалбоподателя не е задължен да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, каквото задължение има за моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от 2 движение, съгласно чл. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Изложеното дотук сочи, че твърдяното административно нарушение не е осъществено, поради което и липсва основание за наказване на жалбоподателя, но тъй като, въпреки последното, неправилно с издадения ЕФ на същия е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, то и е налице основание за отмяна на атакувания акт, поради неговата неправилност и липса на законова опора.