Акт № 105 от 29.10.2026, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- 494/2026
- Подписан
- 29.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Раднево, 29.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20265520100494 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. Б., действаща чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват обективно и субективно съединение установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22, ал. 1 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и чл.
26, ал. 1, пр. 2 и 3 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146.
Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №******* от 07.05.2024 г. по силата на който ищецът получил кредит в размер на 1500 лева. Твърди, че съгласно чл.
4.1 от договора следвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит. Твърди, че на 07.05.2024 г. сключила с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1074,73 лева. Твърди, че договора за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за което развива съображения. Счита, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като не ставало ясно какво се включва в ГПР. Според ищеца сумата, която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителския кредит.
Твърди, че договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при надвишаване на лимита на ГПР, нарушаване принципа на добрите нрави и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за справедливост и добросъвестност, за което също 1 развива съображения. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на процесните договори. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Т., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит с №******* от 07.05.2024 г., с който на ищеца била отпусната сумата от 1500 лв. Твърди, че главницата била усвоена от нея.
Не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца.
Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, не е включено като разход по см. на чл. 19 ЗПК. Твърди, че единствения разход включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Оспорва, че към момента на сключване на процесните договори за кредит „Кредисимо“ ЕАД е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Развива съображения за действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, предвиждаща сключване на договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД.
Твърди, че евентуална нищожност на клаузата за поръчителство или на договора за поръчителство не се отразяват на действителността на договора за кредит като цяло. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С., в който взема становище за неоснователност на исковете. Не оспорва сключването на договор за кредит №*******/07.05.2024 г. за сума от 1500 лв. Не оспорва и сключването на договор за поръчителство от 07.05.2024 г., сключен между ищцата и представляваното от нея дружество. Твърди, че при предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят не дължи цялото възнаграждение по договора за поръчителство, а само дължимото такива до погасяването. Развива съображение за липса на нищожност на договора за поръчителство на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било 2 задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Излага съображения за валидност на договора за поръчителство и наличие на валидно задължение по него. Поради това иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 30.09.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №******* от 07.09.2024 г., с който ответникът се задължил да му преведе парични средства под формата на потребителски кредит, в размер на 1500 лв., който следвало да се върне на 12 месечни погасителни вноски по погасителен план при уговорени ГПР в размер на 48,21 % и ГЛП в размер на 40,00 %; в чл. 4.1 от договора за кредит е уговорена опция за сключване на договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит и такъв ищецът сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД на същата дата /07.05.2024 г./, както и че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит №******* от 07.05.2024 г. с първия ответник "Кредисимо" ЕАД със соченото в исковата молба съдържание /отделено като безспорно обстоятелство/, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу втория ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 07.05.2025 г. с "Ай Тръст" ЕООД със соченото в исковата молба съдържание; че със същия е сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 07.05.2024 г., с което се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за 3 предотвратяване на несправедливото обогатяване.
Ответникът „Ай тръст“ ЕООД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.
По делото е приети като писмени доказателства договор за потребителски кредит №*******/07.05.2024 г. и Приложение № 1 към него и общите условия за предоставяне на кредити на ответника „Кредисимо“ ЕАД , както и договора за поръчителство от 07.05.2024 г. и Приложение № 1 към него.
По делото не се спори, че на 07.05.2024 г. между А. И. Б., в качеството й на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №*******/07.05.2024 г., с който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1500 лева при уговорени ГПР в размер на 48,21 % и ГЛП в размер на 40 % - общо дължима сума по кредита в размер 1851,05 лв., която следвало да върне на 12 месечни вноски.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 07.05.2024 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между ищеца по делото и втория ответник "АЙ ТРЪСТ" ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 1074,73 лева, платимо на месечни вноски с месечната вноска по договора за кредит съгласно погасителен план.
Сключеният между страните договор за кредит намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки - виж и задължителните за съдилищата разяснения, 4 дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесния договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит.
Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acc8fd24-de13-40ff-b78b-8e872ead5fc4