Решение № 4031 от 15.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2788/2024
- Вид
- Решение № 4031
- Подписан
- 15.10.2024
- В сила
- 13.11.2024
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4031 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330102788 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на А. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес *****, чрез адв. Р. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, бул. „Цариградско шосе № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 108 лева, недължимо платена по нищожен договор за паричен заем № ***** г.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на № ***** г. за сума от 300 лв. Заплатени са 408 лв. Платена е сума от 108 лв. е за възнаградителна лихва и неустойка. Договора е недействителен на основание чл. 23 от ЗПК. Посочения ГПР от 49,53% не отговаря на действителния. В него е включена само договорната лихва. Не се съдържа неустойката. Същата е печалба за кредитора.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твръди наличие и на други дела между страните със сходен предмет. Признава сключването на договора и заплащане на сумата за посочените задължения.
Оспорва възраженията за недействителност на договора.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за 1 установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-извлечение за извършени плащания по договор за заем № ***** г. е видно, че ищеца е заплатил на ответното дружество сума от 408 лв. Същата е била отнесена за погасяване на задължения по договор за заем № ***** г., които са 300 лв.-главница, 16,50 лв.-договорна лихва, 91,50 лв.-неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между тях е възникнало заявеното правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е погасил всички задължения, чийто общ размер е 408 лв., както и, че предвидената неустойка не е включена при изчисляване на ГПР.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Поради това договорът следва да бъде съобразен с разпоредбите на ЗПК.
Тъй като в чл. 11, т. 10 от ГПР е предвидено, че ГПР включва всички разходи дължими от потребителя съобразно допусканията при сключване на договора, то уговорената неустойка също следва да бъде пресметната при изчисляване на ГПР. Неизпълнението на тази императивна разпоредба се явява нарушение на ЗПК водещо по аргумент на чл. 22 от ЗПК до недействителност на договора и пораждащо по аргумент на чл. 23 от ЗПК задължение за кредитополучателя да върне само усвоената заемна сума, която в процесния случай е в размер от 300 лв. Ето защо платената от него такава над нея до размера от 408 лв. се явява дадена без основание и доколкото не се твърди и не се установява от ответника да е върната на ищеца следва да се присъди в настоящето производство. Поради изложеното иска за притендираната главница се явява основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р. съобразно нормите чл.
2
7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.
„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н.П. да заплати на А. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес *****сумата от 108 (сто и осем) лева недължимо платена п о недействителен договор за паричен заем № ***** г. и сумата от 50 (петдесет) лв. за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.
„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н.П. да заплати на Р. Н. Р. с личен № *****, с адрес: *****, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3