Определение № 382 от 29.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. София, 29.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. В. А.

Съдебни

В. Б. Н. заседатели: К. Д. Ю.-И. като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело от общ характер № 20231110211777 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК

В открито разпоредително заседание, проведено на 16.12.2024 г., пострадалият съгласно обвинителния акт М. М. е направил искане за присъждане на пътни разноски за явяване в съдебното заседание на 16.12.2024 г. и в предходни съдебни заседания, като е представил доказателства за извършването на такИ. – доказателства за заплатено гориво и касови бележки за заплатен престой на паркинг.

По молбата искането съдът не се е произнесъл в откритото съдебно заседание, поради което следва да се произнесе по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК.

След като се запозна с депозираната молба и с доказателствата по делото, съдът намери следното:

Производството по НОХД № 11777/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, е образувано въз основа на внесен от прокурор при СРП обвинителен акт по обвинение против С. И. И. за извършено престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал.

1 НК. Съгласно твърденията в обвинителния акт М. М. има качеството пострадал.

На 16.12.2024 г. е проведено открито разпоредително заседание, в което съдът е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на производството, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняването им.

Съдът намери, че искането на пострадалия М. за присъждане на пътни разноски не е основателно.

1

Разпоредбата на чл. 122 ал. 1 НПК предвижда, че свидетелят има право на присъждане на разноските, които е направил. Разпоредбите на НПК не предвиждат такова право по отношение на пострадалия. И това е така, защото свидетелят се явява по разпореждане на съда, за да съдейства с показанията си за разкрИ.е на обективната истина, като при неявяване без уважителна причина по отношение на същия могат да бъдат приложени санкционни мерки (да му бъде наложена глоба и да бъде разпоредено принудителното му довеждане – чл. 120 ал. 3 НПК). Пострадалият участва в наказателното производство, колкото и ако желае, като явяването му в разпоредително заседание не е задължително и е предпоставено единствено на неговото желание за участие в разпоредителното заседание.

Още повече, че в случая част от разноските, чието възстановяване претендира пострадалият, не могат да бъдат преценявани като извършени във връзка с явяването му в съдебно заседание (дори и да бяха претендирани от свидетел). Така пострадалият претендира възстановяване на такса за престой на паркинг НДК – Югозапад, заплатена във фиксиран размер поради загубен билет. Пострадалият претендира и заплащане на разноски за заредено гориво на 15.12.2024 г. в 09:27 часа, докато съдебното заседание е проведено на 16.12.2024 г. от 15:30 часа, поради което не може да се направи извод, че зареденото гориво пострадалият е изразходвал единствено за явяването си в съдебно заседание.

Предвид изложеното съдът намери, че искането на пострадалия М. за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

При тези мотиви и на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на пострадалия М. М. за присъждане на пътни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на пострадалия за сведение.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2