Решение № 784 от 03.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000500874 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 260045/19.01.2024 г., постановено по гр. д. № 3448/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на И. Д. К., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗДОВ, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено с определение от 09.02.2016 г. по НОХД № 293/2016 г. на СпНС, 12 състав, на основание чл.396, ал.6 НПК (отм.), която хипотеза по правни последици е приравнена на прекрояване на производството поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2017 г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 55 000 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 12.03.2016 г. до 05.04.2017 г. е отхвърлен като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 10 лв. – държавна такса, КАКТОИ ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА АДВ. Я. В. С. сумата от 2 295, 45 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. – адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът не е съобразил ППВС № 4/1968 г., както и практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. Решаващият съд е 1 обсъдил всички претърпени от ищцата вреди, но не е посочил коя вреда е в причинна връзка с действията на ответника, не е посочил значението им за размера на обезщетението.

Счита, че ищцата не е изпълнила доказателствената си тежест да установи претърпените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото й обвинение.

По делото такива вреди не са установени. Не е установено влошаване на здравословното й състояние в резултат на воденото спрямо нея наказателно производство. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза се установява, че липсва причинно - следствена връзка между онкологичното заболяване на ищцата и воденото спрямо нея наказателно производство. Поддържа, че действията на органите на прокуратурата в наказателното производство срещу ищцата са законосъобразно и правилни, като тяхното постановяване и извършване са били не само пожелателни, а изцяло необходими, както и изискуеми, задължителни, съобразно изискванията на наказателния закон и конкретната фактическа обстановка. Тяхното непредприемане би съставлявало незаконосъобразно бездействие от страна на органите на прокуратурата, каквото в случая не е допуснато, поради което правилните и законосъобразни действия на органите на прокуратурата не следва да бъдат косвено, индиректно санкционирани чрез присъждането на каквото и да било обезщетение в полза на ищцата. По делото липсват доказателства ответникът да е изнасял информация по повод наказателното производство срещу ищцата до медиите. Счита, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД, като присъденото обезщетение е завишено по размер, в разрез с практиката на ВКС, както и не е съобразено с икономическия стандарт. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата И. Д. К., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че решаващият съд е разгледал обстойно всички доказателства по делото, като не е допуснал нарушение на чл.52 ЗД. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 13.12.2012 г. е била задържана от органите на полицията – ГДБОП и ДАНС, в дома й, като спрямо нея било образувано наказателно производство по ДП № Б-58/2012 г. по описа на ГПБОП, ДП № 281/2013 г. по описа на ГДКП, пр. пр. № 665/1.212 г. по описа на СпП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. с чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК, чл.255, ал.1, т.2 пр.1, т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК. След проведено разследване от прокуратурата ищцата е била привлечена като обвиняема в извършване на горепосочените престъпления. След задържането на ищцата й е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ В ареста прекарала 9 дни, след което мярката за неотклонение е била заменена в „домашен арест“, 2 който продължил 125 дни за периода 21.12.2012 г. – до м.04.2013 г. След това мярката й за неотклонение е променена в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. На ищцата била наложена забрана да напуска пределите на страната., която е била отменена в края на 2017 г. След проведени редица процесуалноследствени действия спрямо ищцата бил внесен обвинителен акт. На 09.02.2016 г. СпНС, 12 е постановил определение, по силата на което е прекратено наказателно дело № 293/2016 г. спрямо трима от обвиняемите, сред които и ищцата. Постановеното определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Специализирана прокуратура е направила искане чрез Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлото в сила определение . с решение № 267 от 04.04.2017 г., по н. д. № 961/2016 г. искането за възобновяване на наказателното производство е оставено без уважение. Постановеното определение от ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване. Във връзка с проведената полицейска операция спрямо ищцата е имало многобройни публикации в различни медии. Преди задържането на ищцата на 13.12.2012 г. тя е била едноличен собственик и управител на „ИРЕЛ СТРОЙ ЕНД ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, което дружество се е занимавало със строителна, счетоводна и консултантска дейност. Наетите лица са били над 30 човека, като са плащани данъци над 1 000 000 лв. годишно. Дружеството е имало сключени договори с множество търговци и физически лица. Повечето от документацията на дружеството на ищцата била иззета от полицията, като друга част била унищожена при извършване на обиск в офиса и жилището на ищцата. В резултат на воденото спрямо нея наказателно производство ищцата загубила почти всичките си клиенти.

Наложило се да прехвърли дяловете си на друго лице, за да продължи дружеството да функционира. В следствие на повдигнатото незаконно обвинение ищцата е претърпяла не само тежък финансов срив, но също така емоционален и здравословен. След изменение на мярката й за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ я напусна мъжът, с когото живеела на семейни начала. Съседите преустановили контактите си с нея.

Повечето й приятели прекратили взаимоотношенията си с нея, както и лицата, с които имала трудови и бизнес отношения. Съседи и нейни познати непрекъснато обсъждали статии от медиите и изложеното в тях за ищцата. В последствие получила заболяване на левия бъбрек, което наложило оперативното му отстраняване на 11.12.2013 г. Лекарите установили рак на бъбрека, който бил окачествен като болестта на стреса. Психологическото й състояние било толкова тежко, че се наложило да посещава психолог.

Посещавала и понастоящем психолог. През време на воденото спрямо нея наказателно производство, продължило повече от 4 години и половина ищцата била непрекъснато напрегната, чувствала непрестанно безпокойство, стрес, отчаяние, нежелание за живот и загуба на вяра в справедливостта. В резултат на силния стрес са се проявили и здравословни проблеми с бъбрека й, довели до неговото отстраняване. В резултат на домашния й арест, който продължил близо 4 месеца, са били ограничени всичките социални контакти и физически действия с цел да задоволява своите лични потребности от храна и продукти, както и възможността сама да се обслужва, като извършва покупки на хранителни продукти и други необходими за нормалното съществуване на човек действия. Съсипано било нейното бъдеще и здраве. . в резултат на воденото спрямо нея наказателно производство ищцата е претърпяла 3 неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и страдания, довели до поява на медицински потвърдени здравословни проблеми от повдигнатото й незаконно обвинение в извършване на престъпление и продължилото над 4 години наказателно производство. Уронена била честта и доброто й име в обществото – пред съседи, близки и трудови партньори, получила здравословни проблеми. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение да претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2016 г. до окончателното изпащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно претърпените от ищцата неимуществени вреди. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е извършил действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата за влошаване на здравословното й състояние. Представените по делото извлечения от печатни материали не съдържат официални изявления та прокуратурата. , поради което не носи отговорност за тях. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на претендираната от ищцата лихва от 09.02.2016 г. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно, не е съобразено с формираната съдебна практика, включително с ЕСПЧ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Видно от представения по делото протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия на 13.12.2012 г. е извършено претърсване и изземване в апартамент на ищцата, както и е извършен личен обиск на същата.

С постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2012 г. по ДП № Б-58/2012 г. на ГД „БОП“ – МВР, пр. пр. № 665/2012 г. на СпП И. Д. К. е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.1 НК – за това, че за периода 01.11.2012 г. – 13.12.2012 г., в гр. София, и на територията на страната участвала заедно с В. О. М., В. В. Л. и други неустановени до момента лица в организирана престъпна група с ръководители: И. Г. Т. и М. И. Г., като групата е създадена с користна цел, както и да извършва престъпления по чл.253 НК.

С постановление от 14.12.2012 г. по посоченото производство И. Д.

К. е задържана под стража за срок от 72 часа, на основание чл.64, ал.2 НПК.

На 23.05.2012 г. е издадено разрешение от председателя на СГС ,на основание чл.15 ЗСРС за използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу ищцата за срок от 60 дни. На 20.07.2012 г. е разрешено използване на СРС спрямо ищцата за срок от 120 дни. На 03.08.2012 г. е разрешено използването на СРС спрямо ищцата със срок от 105 дни, а на 01.11.2012 г. е разрешено използване на СРС спрямо ищцата за срок от 60 дни.

С постановление за привличане на обвиняем от 16.12.2012 г. по посоченото производство, е прецизирано обвинението спрямо ищцата по чл.321, ал.3 вр. ал.2 НК, за това, че за периода 01.11.2011 г. – 13.12.2012 г. в 4 гр. София, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с И. Г. Т., М. И. Г., В. О. М. и В. В. Л. избегнала установяване на данъчни задължения, като използвала документи с невярно съдържание и неистински документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводно и при представяне на информация през органите по приходите, като данъчните задължения са в особено големи размери – 16 407 560 лв.

Разпечатката съдържа 26 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acc785b7-60f7-49b5-917c-9485aac1f8f2