Решение № 1036 от 07.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Варна, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110201581 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Н. Г. Ч. ЕГН **********, против НП № 21-0819-004701/10.11.2021 г. на Началника на сектор "ПП” към ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

С жалбата се излагат аргументи, че издаденото НП е необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се описаната фактическа обстановка,твърди се, че въззивникът не е възприел нито подаден сигнал за спиране ,нито автомобил на националното ТОЛ управление, визира се като нарушена нормата на чл.34 ал.1 изр. второ от ЗАНН, като се счита, че датата на откриване на нарушителя е датата на извършването на нарушението, приема се, че непосочването на подаденият сигнал за спиране е съществено процесуално нарушение, твърди се, че два дни по-късно жалбоподателят е спрял на подаденият му сигнал, приема се, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя също е съществено процесуално нарушение, като се твърди, че актосъставителя не е очевидец на извършеното нарушение, счита се, че НП е било издадено без да е било безспорно установено извършеното нарушение, сочи се, че в НП не са посочени доказателствата, подкрепящи нарушението и в заключение се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се представлява, депозирани са писмени бележки от процесуален представител с искане НП да бъде отменено въз основа на изложените в жалбата съображения., както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

1

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от процесуален представител, с които се оспорва основателността на жалбата, твърди се, че визираното в НП нарушение е безспорно установено, а издаденото НП е законосъобразно и обосновано. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и при наличие на необходимите предпоставки присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, съответстващ на действителната и правна сложност на делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 04.05.2021г. св.А.А. и колегата му Н.Недев, инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане” към НТУ при Агенция "Пътна инфраструктура" със служебен автомобил с рег. № СВ 7195НВ, означен като контролна единица на Национално ТОЛ управление, осъществявали контрол по изпълнение на задълженията на водачите на МПС за заплащане на винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДВП на път І-9 при км 121+702, на бензиностанция "Петрол", местност "Харамията"в посока гр. Варна.

До длъжностните лица по автоматизираната система постъпил сигнал, че л. а.

„Мерцедес” с рег. № РВ 1708ХТ се движи без заплатена винетна такса.

Около 13. 50 ч. свид. А., в качеството си на длъжностно лице по чл. 167а ал. 2 от ЗДвП, подал ясен и видим за жалбоподателя, който управлявал горепосочения автомобил, сигнал със „Стоп” палка да спре управлявания от него автомобил, но въззивникът не изпълнил задължението си да спре.Спрял на намиращата се в близост бензиностанция.Св. А. го последвал и му обяснил какво нарушение е извършил, а именно, че не се е съобразил с разпореждането на контролния орган и че това му поведение ще доведе до други последствия, то поради агресивното поведение на въззивника свидетелят се оттеглил.След изготвянето на докладна записка за случилото се ши писмо от АПИ до Началник сектор ПП-ОД на МВР-Варна с описване на конкретните обстоятелства, св.Е. съставил АУАН слещу жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл.103 от ЗДвП и не е била ангажирана отговорност за нарушение на чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП..

Съдът напълно кредитира показанията на св.А., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка, като съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се и доказателства за фактическа обстановка различна от тази, която АНО е приел за установена не са ангажирани.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателства и писмените доказателства чрез приобщените към делото материали по АНП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка 2 на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Процесното Наказателното постановление е издадено от компетентен.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при съставянето на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.Видно от събраните по делото гласни доказателства, самоличността на нарушителя не е била установена по време на проверката на място, а е била безспорно установена след попълване на декларация от негова страна на 07.09.2021г. и след като на 02.10.2021г. е бил сътавен АУАН, то сроковете по чл.34 са били спазени и съдът не споделя възраженията в тази насока. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати процесуални пороци с оглед ненадлежно съдържание на АУАН и НП. Съдът намира, че съдържащото се в АУАН и НП описание на нарушението обхваща всички факти, свързани със съставомерни признаци на същото, а именно – дата и място на извършване и конкретно деяние – отказът да спре при подаден сигнал от униформен служител, изпълняващ функциите на контролен орган и продължаване на управлението на МПС.Фактът, че АУАН е бил съставен в отсъствието на нарушителя не е съществено процесуално нарушение, тъй като е бил връчен по надлежния ред и по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя.Имал е възможност да подаде възражения срещу АУАН в законоустановения срок, което е сторил.

Няма никакво значение дали актосъставителят е очевидец на нарушението, тъй като АУАН е бил съставен в присъствието на двама свидетели, един от които очевидец на нарушението.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочената дата и час въззивникът е управлявал процесното превозно средство. Събраха се и безспорни гласни доказателства, че на същия е бил подаден ясен и разбираем сигнал за спиране, но жалбоподателят не е спрял на подадения сигнал от служител на Национално ТОЛ управление, извършващ контрол на указаното в НП място.Неоснователни са възраженията кой и как е подал сигнала, тъй като безспорно се установиха тези обстоятелства в с.з., както и фактът, че въззивникът е възприел подаденият сигнал за спиране, но не се е съобразил с него. Твърденията в жалбата, че не е бил подаден ясен сигнал и че въззивникът не го е възприел, не се доказаха в с.з.Напротив, 3 макар и със забава въззивникът е спрял на намиращата се в близост бензиностанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно чл. 167а от ЗДВП, служителите от национално ТОЛ-управление са длъжностни лица по смисъла на тази разпоредба на закона. Агенция "Пътна инфраструктура", в структурата на която е Националното ТОЛ управление, има правомощията на контролен орган по ЗДвП по силата на чл. 167а от закона, като процесните служители са имали правомощието по чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП да спират движещи се МПС за извършване на проверка.

От материалите по делото и проведеното съдебно следствие се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е спрял при подаден ясен сигнал със „Стоп” палка от контролен орган.Посоченото обстоятелство се установява по несъмнен начин от гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. А., които като непротиворечиви и необорени се кредитират от съда.Цитираните гласни доказателства кореспондират и с приложените към преписката материали, като в хода на съдебното производство въззивникът не е ангажирал доказателства, които ги опровергават, поради което възраженията за недоказаност не се споделят.

При така установените факти, съдът намира, че правилно е приложен материалния закон като извършеното от жалбоподателя деяние е квалифицирано като нарушение на чл.

103 от ЗДвП.

Съдът намира, че нарушението не се отличава с маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото в хода на съдебното производство не са установени обстоятелства, които да сочат отсъствие или явна незначителност на обществената опасност на деянието.

Административно-наказващият орган правилно е приложил и санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП , според която се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждането на органите за контрол и регулиране на движението.

Санкциите, визирани в цитираната норма са кумулативно предвидени. Доколкото в случая наказанието ЛПУМПС е определено в минимален размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото. Наказанието „Глоба” е в размер между минималния и средния, предвиден от санкционната норма и предвид естеството на извършеното нарушение и справката за нарушител, съдът го намира за справедливо и не счита, че следва да бъде ревизирано.Данни за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства не се установиха, напротив, видно от справката за нарушител до настоящия момент на жалбоподателя са налагани множество административни наказания за нарушения на ЗДвП, както и многократно е бил санкциониран с фишове за такива нарушения, т.е. се касае за деец с висока степен на обществена опасност.

4

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.