Решение № 890 от 21.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. П., 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И.а като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330206246 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 78/02.02.2023г. на **** „Обществен ред и сигурност“ в община П., с което на Р. П. Н., ЕГН **********, от с.Г.И., обл.П., общ.М., ул.“Г.Г.“, № 5а, на основание чл.43, ал.3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община П. /НОДПТОП/, е наложена “Глоба” в размер на 50лв. за извършено административно нарушение по чл.4, ал.4, т.1 от НОДПТОП.

Жалбоподателят Р. П. Н. оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения.

Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуалния си представител пледира за отмяната му с аргумент за недоказаност на деянието.

Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по АНД № 1030/2023г. по описа на ПРС, XIV н.с., и по КАНД № 1673/2023г. на Административен Съд гр.П..

Въззиваемата страна – **** „Обществен ред и сигурност“ в Община П., редовно призована, не изпраща процесуален представител в последното по делото съдебно заседание, а в писмено становище оспорва жалбата, моли за 1 потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за различните инстанции, като в случай на неговото присъждане, моли размерът му да бъде в минимален такъв.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Р. П. Н. за това, че при направена проверка на 06.10.2022г. в гр.П. на ул.“Б., зад № **, в 11:08 часа, МПС марка „Шкода“ с рег.№ **** е паркирано върху зелена площ на посочения адрес, без същата да има специално обособени или означени за тази цел места. Нарушението е установено с глоба с фиш № 0002457590/06.10.2022г. в размер на 50 /петдесет/ лева. Автомобилът е собственост на Г.П.Л., но се ползва от Р. П. Н. /информация от база данни КАТ/, който оспорва нарушението с Жалба чрез община П. до Районен съд – гр.П. с вх.№ 22 П-9744/11.10.2022г. С Разпореждане № 6602/24.10.2022г. на IX н.с. по АНД № 20225330205810/2022г. на Районен съд – гр.П., жалбата е оставена без разглеждане, а производството е прекратено. На г-н Р. П. е изпратено писмо с Декларация, която да попълни с посочено от него лице, на което евентуално е предоставил управляването на автомобила в деня на извършеното нарушение. Писмото е получено лично от г-н Н. на 19.10.2022г., но в ОП „Общинска охрана“ не е получена, попълнена от него, Декларация, поради което настоящият АУАН № 000279/23.12.2022г. е съставен срещу него в качеството му на ползвател на санкционирания автомобил. АУАН № 000279/23.12.2022г. е предявен, подписан и лично връчен на Р. П. Н., без възражение.

С това виновно е нарушил разпоредбата на чл.4, ал.4, т.1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община П..

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 000279 от 23.12.2022 г., съставен от Р. И. К. – охранител към ОП „Общинска охрана“, в който по сходен начин е пресъздадена фактическата обстановка. В АУАН не е посочен произходът на информацията досежно ползвателя на автомобила, на е посочено, че Н. е заявил писмено, че в деня на нарушението е 2 преотстъпил МПС на друго лице.

Описаната фактическа обстановка съдът намира отчасти за безспорно установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, последователни и непротиворечиви.

Не така, обаче, стои въпроса досежно авторството на деянието, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства относно факта, че именно жалбоподателят е извършител на нарушението, защото обстоятелството, че именно срещу жалбоподателят е издадена глоба с фиш не е правнорелевантно за извода, че същият е бил водач на МПС-то на инкриминираната дата, в случая дори не са представени доказателства за връзката на жалбоподателя с процесния автомобил – негов собственик, ползвател и прочее ли е бил. В наказателното постановление и АУАН се твърди, че процесното МПС е собственост на Г.П.Л., но се ползва от Р. П. Н.. Нито един от тези факти не се потвърждават от доказателствата по делото – нито са представени писмени доказателства, от които да се установят тези обстоятелства, нито актосъставителят свидетелства в тази насока. Същият заявява, че не му е известно кой е управлявал автомобила на инкриминираната дата, както и че не е установявал кой е негов собственик. В НП е посочено, че ползвател на МПС-то е Р. П. Н., като се твърди, че информацията за това е от базата данни на КАТ, но доказателства за такава справка няма по делото и не става ясно как е получена. Съгласно нормата на чл.186, ал.3 от ЗДвП, редакция 2017г., действаща към датата на нарушението, фишът за неправилно паркирано МПС може да се издаде в отсъствие на нарушителя, в който случай се издава на собственика на МПС-то. Едва с допълнението на разпоредбата с ДВ, бр.66 от 2023г., в сила от 01.08.2023г., е дадена възможност фишът да се издаде на ползвателя на МПС-то, но при условие, че същият е вписан в СРМПС. По делото обаче не се представят доказателства, сочещи че Н. е вписан в СРМПС като негов ползвател. Така за същия не е имало задължение да представя декларация по реда на чл.186, ал.5 от ЗДвП и съответно да носи отговорност съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП.

В тази връзка наказателното постановление се явява необосновано и напълно основателно е възражението на процесуалния представител на 3 жалбоподателя за недоказаност на авторството на деянието.

Административнонаказателната отговорност е лична, както повелява нормата на чл.24, ал.1 от ЗАНН, поради което административното наказание следва да се носи от извършителя на нарушението и същият следва да бъде безспорно и категорично установен, което в случая не е сторено и последното е довело до издаването на наказателно постановление в разрез с изискванията на чл.52, ал.4, чл.53 и чл.54 от ЗАНН, обуславящо неговата отмяна.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното

Наказателно постановление № 78/02.02.2023г. на ****

„Обществен ред и сигурност“ в община П., с което на Р. П. Н., ЕГН **********, от с.Г.И., обл.П., общ.М., ул.“Г.Г.“, № 5а, на основание чл.43, ал.3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община П. /НОДПТОП/, е наложена “Глоба” в размер на 50лв. за извършено административно нарушение по чл.4, ал.4, т.1 от НОДПТОП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена в съдебно заседание в настоящото производство, като е поискано присъждането на сторени от жалбоподателя разноски изрично само в производството при първоначалното разглеждане на делото по АНД № 1030/2023г., на ПРС, XIV н.с. в размер на 400лв., както и по КАНД № 1673/2023г. на Адм.съд П. – в размер на 400лв., за което е представен списък с разноските в общ размер на 800лв. Въпреки така представения списък обаче досежно АНД № 1030/2023г., на ПРС, XIV н.с. не са ангажирани доказателства – липсва представен Договор за правна защита и съдействие, от които да се установява основание, размер и начин на плащане на евентуално договорени разноски, поради което такива не следва да се присъждат на жалбоподателя. Не така стои въпросът относно сторените от последния разноски по КАНД № 1673/2023г. на Адм.съд П., тъй като по цитираното дело е Договор за правна защита и съдействие от 05.06.2023г. за процесуално представителство по касационното производство, в който изрично е посочен размерът на договореното възнаграждение – 400лв., които са били платени в брой при сключване на договора. В тази връзка претенцията на жалбоподателя е частично основателна само и единствено досежно сторените разноски в размер на 4

400лв. за процесуално представителство по КАНД № 1673/2023г. на Адм.съд П., за която сума следва да бъде осъдена Община П. да ги заплати на жалбоподателя. В случая размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, а е в минималния, установен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 78/02.02.2023г. на **** „Обществен ред и сигурност“ в община П., с което на Р. П. Н., ЕГН **********, от с.Г.И., обл.П., общ.М., ул.“Г.Г.“, № 5а, на основание чл.43, ал.3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община П. /НОДПТОП/, е наложена “Глоба” в размер на 50лв. за извършено административно нарушение по чл.4, ал.4, т.1 от НОДПТОП.

ОСЪЖДА Община П. да заплати на Р. П. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по КАНД № 1673/2023г. на Административен Съд гр.П..

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5