Решение № 3021 от 13.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3021

Хасково, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I тричленен състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ канд № 20267260700674 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. М. М., чрез адв.С. Ш., от АК- Хасково, против Решение, рег. № 64 от 16.04.2026 година по АНД № 144 по описа за 2026г. на РС — Свиленград, с което е потвърдено НП №5/02.02.2026г. на Кмет на Община Свиленград.

В жалбата се излагат доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения. Същото било неправилно и необосновано, а потвърденото с него административно наказание било несправедливо. Сочи се, че от доказателствата по делото не можело да се приеме, че А. М. М. е извършила административно деяние, за което е била санкционирана. Правните изводи на съда били неправилни, а оценката на доказателствения материал била едностранчива. НП било издадено при нарушаване на процесуалните правила. НП било издадено на основание прокурорски акт, за който по делото липсвали каквито и да са доказателства дали този акт - отказ за образуване на наказателно производство изобщо е влязъл в сила, т.е. липсвали доказателства, че е прекратен признат за образуван паралелен висящ процес по реализация на друга по вид отговорност. Нямало никакви данни дали този акт изобщо бил предявен на жалбоподателката. Неправилно съдът приел, че НП било издадено в предвидените срокове по чл. 34 от ЗАНН. Неправилен бил извода на съда, че правото на защита на жалбоподателката не било нарушено. На последната не бил предявяван АУАН - съдържащ описание на нарушението, с посочени в него конкретни обстоятелства, индивидуализиращи административно деяние. Също така никога не й бил предявяван процесният отказ на прокурора да образува наказателно производство, ползван да сложи началото на АНП в конкретния случай, жалбоподателката никога не била привличана към наказателна отговорност, така НП се явявало първо и последно по ред предявяване на административнонаказателно обвинение. Жалбоподателката никога не била изслушвана, т.е. да се ползва от правото да направи възражение, в което да поиска пояснение например поради кои точно конкретните действия и изрази се приемат за възможни да реализират административнонаказателна отговорност. Вместо това АНО я наказал за административно нарушение, което не е индивидуализирано по никакъв начин освен по време. НП било връчено на жалбоподателката , но без да й се предявява, при което единствената възможност изобщо да разбере какво е извършила и за какво е наказана, включително въз основа на кои доказателства, било в хода на съдебното производство, в което обаче АНО претендирал разноски, които съда му присъдил и то без да обсъди всички изложени доводи по повод разноските. Липсата на индивидуализация на нарушение по време, място и начин всякога било нарушение, довело до ограничаване на правата на обвиненото лице, още повече в случай като конкретния, когато лицето било лишено от всички етапи на процеса, като следвало да търпи и допълнителни разходи, имащи ефект на допълнително приложена санкция, със същия характер - финансови средства като наказанието му. Мотивите на обжалвания акт били неясни, и противоречиви. Неправилно съдът приел, че е допустимо излагане на мълчалив мотив относно наличието или липсата на обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН. Съдебният състав на въззивната инстанция, не съобразил, че отговорността за разноски, предвидена в националното законодателство, по - специално чл. 63д от ЗАНН, представлявала нарушение на принципа на правната сигурност и на оправданите правни очаквания, които се дължат на всяко лице, на което е повдигнато обвинение (включително административно ), съобразно задължителните за страната ни норми на международното право и правото на ЕС. Още повече, че дори съдилищата не събирали държавни такси по подобен род дела именно заради репресивния ефект, който би се генерирал при таксувано обжалване. С оглед изложеното се иска цялостна отмяна на обжалваното Решение, рег. № 64 от 16.04.2026 година по АНД № 144 по описа за 2026г. на РС – Свиленград и постановяване на съответен съдебен акт, със законните за това последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. От пълномощник на същия - адв.С. Ш., по делото е депозирана молба, с която се иска отмяна на атакуваното решение и се претендират разноски по делото.

Ответникът – Кмет на Община Свиленград, в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи по съществото на спора. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила решението на РС-Свиленград, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С молба за съдебно заседание се иска съдът да потвърди обжалваното решение и да присъди направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро, за което се прилага и списък за разноски и пълномощно.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № 5/02.02.2026г., издадено от Кмет на Община Свиленград. За да потвърди НП съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: На 26.08.2025 година, след обяд, П. Д. М., след като е бил на разпит в РУ - Свиленград, придружаван от свидетеля - адвокат К. И. К., излизайки от посоченото РУ около 16.00 - 16.10 часа се отправил към паркинг, намиращ се в непосредствена близост, като излизайки на улицата пред РУ - Свиленград, към него се приближила жалбоподателката А. М. М. и започнала да го обижда, да го бута и да отправя клетви към него. Намесил се и съпругът на жалбоподателката М. Д. А.. В помощ на М. и за преустановяване на физическата и вербална агресия, адвокатът му - свидетелят К. се намесил като се опитал да разтърве страните. Причината за вербалната и физическа агресия на М. спрямо М. била с цел да му потърси сметка, тъй като смятала, че има противоправно поведение по отношение на дъщеря й (Р.), която била както от финансово естество, така и от лично. След това М. е нападнат от лице от мъжки пол (М.) - баща на лицето Р., а жалбоподателят М. остава на страни от тези действия. В това време в наряд по пропусквателен режим на пост № 1 на РУ - Свиленград, т.нар. външен портал, е свидетелят К. С. М., който чувайки викове и наченки на бой (скандал), излиза от кабинката и се отправя към групата от хора, като вижда, че лицето П. М. е нападнат от лице от мъжки пол. В последствие идват и други полицейски служители, включително свидетеля Н. К. Н., който в последствие снема обяснения от всички присъстващи и изготвя Докладна записка по случая. Образувана е преписка с вх.№ 3957/2025 година по описа на Районна прокуратура - Хасково, за престъпление по чл. 325 от НК (хулиганство). С Постановление от 03.10.2025 година, М. С. - Прокурор при Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение - Свиленград, отказала да образува Досъдебно производство (ДП) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че деянието е непрестъпно предвид по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Постановлението от дата 03.10.2025 година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение - Свиленград на РУ - Свиленград по компетентност за вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. М. М.. Документите са получени в РУ - Свиленград, след което са препратени на 20.01.2026 година по компетентност Община - Свиленград и са получени на 22.01.2026 година. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано административнонаказателно производство срещу жалбоподателя М. без да бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение. Сезиран надлежно и след получаване на посоченото Постановление на Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение - Свиленград и Прокурорската преписка, Кметът на Община - Свиленград приема, че са налице основанията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издава процесното НП № 5 на 02.02.2026 година. В издадения санкционен акт, АНО приема за установено, че жалбоподателят А. М. е извършила нарушение по чл. 19 от Наредба № 1 за обществения ред на Общински съвет - Свиленград и й налага административно наказание „Глоба” в размер на 100 евро (195.58 лв.). НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя М., на 03.02.2026 година, видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена - датирана и подписана с посочване на имената на лицето, получило НП, а именно: лично А. М..

Изложената фактическа обстановка е приета за установена от съда с оглед представените по делото писмени доказателства, както и показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие. Съдът излага подробно мотиви относно това защо кредитира едни и защо не кредитира други доказателства при изграждане на фактическите си изводи.

Съдът е приел, че Кметът на Община – Свиленград е компетентен орган да издаде обжалваното НП, като излага подробни мотиви за това. Районен съд Свиленград приема, че обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна страна. Съдът не е констатирал съществени недостатъци на акта. Сочи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя М. и да се основания за незаконосъобразност и отмяна на обжалваното НП. Спазени са предвидената форма и процесуален ред като санкционният акт има необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. При издаването на НП били спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срок, считано от датата на съставяне на Постановлението на Прокуратурата, като срокът бил спазен дори и считано от датата на нарушението и откриването на нарушителя.

Съдът е изложил и подробни мотиви относно извършеното нарушение, неговото авторство, както и по отношение на нарушените разпоредби и наложеното наказание. Приел е, че правилно нарушението е било квалифицирано като такова по чл.19 от НАРЕДБА № 1 за обществения ред на ОбС-Свиленград, като е приел, че правилно нарушението е санкционирано на осн.чл.42,ал.1, вр.чл.47 от същата наредба, като е наложено наказание към минимума предвиден в наредбата. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви които настоящата инстанция изцяло споделя.

В рамките на служебната касационна проверка на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Административен съд – Хасково счита, че районният съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, от една страна, а, от друга, за наличието на сочените в жалбата пороци, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, касационната инстанция намира, че решението е правилно.

Не са допуснати касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, релевирани чрез оплакванията за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.