Определение № 244 от 16.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно търговско дело № 20214001000169 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Агенция по вписванията – гр. София против Определение № 19 от 25.03.2021 г. на Окръжен съд Ловеч, постановено по т.д. № 10/2021 г., с което е изменено решение № 5 от 24.02.2021 г., постановено по същото дело, като Агенцията по вписванията – гр. София е осъдена да заплати на „МИП България“ ЕООД – с.

Голец, община Угърчин, сумата от 307.50 лв. разноски по делото. Оплакването е, че определението е недопустимо и неправилно. Частният жалбоподател счита, че подадената молба по чл. 248 от ГПК е недопустима, тъй като не е представен списък на претендираните разноски. Освен това счита, че определението е неправилно, тъй като към молбата по реда на чл. 248 от ГПК не са представени доказателства, че такива са сторени. С жалбата срещу постановения отказ не е представен документ, удостоверяващ плащане на сума. Липсвал и договор за правна защита и съдействие. В случай, че съдът приеме, че разноски за възнаграждение за адвокат са сторени и следва да бъдат присъдени на жалбоподателя, се прави искане същите да бъдат намалени поради прекомерност, до размер на 200 лв.

Искането е да се обезсили, или да се отмени обжалваното определение, а при евентуалност претенцията за разноски да бъде намалена до предвидения в закона минимум.

Ответната по жалбата страна „МИП България“ ЕООД – с. Голец, чрез адвокат Т. Т., е подала писмен отговор на жалбата, с който заема становище, че същата е неоснователна.

Апелативен съд-Велико Търново за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по т.д. № 10/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Ловеч е образувано по жалба на „МИП България“ ЕООД – с. Голец против отказа на Агенция по вписванията – гр. София № 20210106132640-2/12.01.2021 г. за вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

С решение № 5 от 24.02.2021 г. по т.д. № 10/2021 г. Ловешкият окръжен съд е отменил отказа на длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията, 1

Търговски регистър и е върнал преписката по Заявление вх. № 20210106132640/06.01.2021 г. за даване на повторни указания на заявителя за отстраняване констатираната нередовност на заявлението и произнасяне след изтичане на срока по чл. 22, ал.5, вр. чл. 19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, като съобрази мотивите на решението, относно броенето на същия срок. С решението „МИП България“ ЕООД – с. Голец е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд гр. Ловеч сумата от 7.50 лв., представляваща дължима държавна такса за обжалване.

След постановяване на решението, на 1.03.2021 г. „МИП България“ ЕООД – с. Голец, е подало молба до Окръжен съд гр. Ловеч, с която е поискало на основание чл. 248 от ГПК да се допълни решението, като се присъдят на дружеството направените разноски – 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 7.50 лв. платена държавна такса.

В писмения отговор по горната молба Агенция по вписванията-гр.София е възразила, че молбата е неоснователна, тъй като няма представени доказателства, че тези разноски са направени. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с искане същото да бъде намалено.

С определение № 19 от 25.03.2021 г. по т.д. № 10/2021 г. Ловешкият окръжен съд е измерил решение № 5 от 24.02.2021 г. по т.д. № 10/2021 г. на Окръжен съд гр. Ловеч в частта за разноските, като е осъдил Агенцията по вписванията гр. София да заплати на „МИП България“ ЕООД – с. Голец сумата от 307.50 лв., представляваща сторени по делото разноски /заплатено адвокатско възнаграждение и такса за обжалване/.

Великотърновският апелативен съд в настоящия си състав намира, че жалбата на Агенцията по вписванията срещу постановеното от Окръжен съд–Ловеч определение по т.д.

№ 10/2012г. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3 от ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

В случая Агенцията по вписванията не е легитимирана да обжалва постановеното от Ловешкия окръжен съд решение по т.д. № 10/2021г., с което е отменен отказа на длъжностното лице по регистрацията и преписката по заявлението е върната за даване на повторни указания на заявителя. След като Агенцията по вписванията не е легитимирана да обжалва решението, то тя няма право да обжалва и определението, с което решението е изменено по реда на чл.248 от ГПК, също не подлежи на обжалване.

Горният извод се налага поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ /доп. с ДВ бр.105/2020 г./ и при настоящата си редакция не признава право на Агенцията по вписванията да подава жалба срещу постановените решения в производството по чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Съобразно чл. 25 ал.1 от Закона за търговския регистъра и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, или клона на чуждестранен търговец, юридическо лице с нестопанска цел, или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, единствено отказа. След изменението на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ / ДВ бр.105/2020 г./ разпоредбата не сочи, че Агенцията по вписванията е оправомощена да обжалва постановеното решение от съда. Видно е, че съгласно изречение 2 на ал. 4 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е конкретизирано на кого се съобщава постановеното от окръжния съд решение. Преди изменението редакцията на разпоредбата е следната: „Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно“, а след изменението /ДВ бр. 105/2020 г./ - „Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно“.

2

Съдът съобразява и задължителните указания в т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ОСГК на Първа и Втора колегия на ВАС.

Съгласно мотивите по т. 7 на цитираното тълкувателно постановление, регистърното производство е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР изисквания, относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон.

Производството е охранително – едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на вписване на обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове.

Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданско-правен. Уреден е в чл. 25 от Закона за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжният съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата еднолично, в закрито заседание по реда на Глава ХІ от ГПК „Обжалване на определенията“, а неговият акт подлежи на обжалване в седемдневен срок пред съответния Апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за охранителните актове и изключва приложимостта на административния.

Като взе предвид така очертаните специфики на регистърното производство и регламентираният съдебен контрол по отношение на постановените актове на длъжностните лица по регистрация, съдът намира, че на Агенцията по вписванията не е придадено качество на страна в охранителното производство по вписване и обявяване, дори и с измененията с ДВ бр. 105/2020 г., чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като актът, постановяван от длъжностното лице по регистрация, продължава да има качеството на охранителен такъв, отразяващ се единствено върху правната сфера на заявителя. Производството по вписване, заличаване и обявяване на актове в Търговския регистър се развива само между молителя и регистърния орган. Правен интерес да обжалва отказа има само заявителя и при негативно за него решение на окръжния съд, с което отказа е потвърден, заявителят има правен интерес да обжалва решението на окръжния съд. Решението на окръжния съд, с което се уважава жалбата на заявителя, не подлежи на обжалване. Следователно не подлежи на обжалване и изменящото или допълващото го определение за разноските, постановено по реда на чл.248 от ГПК.

С оглед на изложеното, съдът счита, че легитимиран да обжалва отказа на Агенция по вписванията е заявителят, а Агенцията по вписванията, която няма качеството на страна в охранителното производство, не разполага с правото да обжалва акт на съда, постановен по повод обжалване на нейни актове. След като Агенцията по вписванията не е страна в регистърното производство, то тя няма правен интерес да обжалва постановеното решение от Окръжния съд, с което съдът се произнася по законосъобразността на нейния отказ, постановен в регистърното производство, както и определението за изменение и допълнение на решението в частта за разноските.

По изложените съображения, Великотърновският апелативен съд приема, че подадената жалба от Агенция по вписванията против определение № 19 от 25.03.2021 г. на Окръжен съд Ловеч, постановено по т.д. № 10/2021 г., с което е изменено решение № 5 от 24.02.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по в.т.д. № 169/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново – да се прекрати.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Агенция по вписванията-гр.София с вх. № 1160/14.04.2021 г. против определение № 19 от 25.03.2021 г. на Окръжен съд Ловеч, постановено по т.д. № 10/2021г. по описа на същия съд, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4