Решение № 178 от 19.10.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ботевград, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810100258 по описа за 2023 година

С исковата молба от „Т.“ АД срещу М. А. Р. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съответно за сумите: 1.) главница в размер на 2087,89 лв. по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.11.2016 г.; 2.) договорна лихва в размер на 998,91 лв. – за периода от 30.06.2020 г. до 31.12.2022 г. по същия договор.

Ищецът твърди, че на 22.11.2016 г. между страните по делото е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити. На ответницата била предоставена платежна карта за усвояването на кредита и й бил отпуснат револвиращ кредит в размер на 1600 лв. С Анекс от 05.07.2017 г. максималният размер по договора бил увеличен на 2100 лв. Според договорните клаузи, ответницата следвало да погасява задълженията си до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който са усвоявани суми по кредита. В случай на забава се начислявала лихва в размер на 18,5 % на годишна основа. На кредитополучателя се изпращали месечни извлечения за погасителните вноски. След 22.11.2016 г. ответницата извършвала плащания, чрез които усвоявала суми в рамките на предоставения кредитен лимит. Към момента на депозиране на исковата молба натрупаното задължение за главница възлизало в размер на 2087,89 лв., а дължимите договорни лихви за периода от 30.06.2020 г. до 31.12.2022 г. възлизали в размер на 998,91 лв. По същество искането към съда е да осъди ответницата да му заплати гореописаните процесни суми. Претендират се и разноските, сторени в исковото производство.

1

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с писмена молба от 03.07.2023 г. взема становище по същество и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно:

1.) същият да не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК;

2.) да не се е явил в първото заседание по делото, без да направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответникът е получил на 21.04.2023 г. препис от Разпореждане № 247/08.03.2023 г. по гр. д. № 258/2023 г. по описа на Районен съд – Ботевград, в което разпореждане изрично му се указва, че при непредставяне на отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по делото заседание, без ответникът да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът не е депозирал отговор по исковата молба.

На 16.08.2023 г. на ответника надлежно е връчено Определение № 490/07.06.2023 г., с което съдът е съобщил проекто – доклада си и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Ответникът не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Налице е и процесуалната предпоставка за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника, а именно ищецът своевременно е направил искане за постановяването на решение по реда на чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.

2

Отделно от това искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, а именно заверени преписи на: Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.11.2016 г., ведно с ценова листа, Анекс от 05.07.2017 г., Приемо – предвателен протокол от 11.07.2017 г., Приемо – предвателен протокол от 11.10.2017 г., Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост изх. № 20230090/26.01.2023 г., Справка за дълг на ответника към 31.12.2022 г.

С оглед гореизложеното, предвид наличието на визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като последното не е необходимо да се мотивира по същество.

По разноските

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид представения списък по чл. 80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в исковото производство – общо 493,52 лв. (четиристотин деветдесет и три лева и петдесет и две стотинки), от които 133,52 лв. – държавна такса, 360,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД М. А. Р. –Божкова с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Б., да заплати на „Т.“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: С. сумата от 2087,89 лв. (две хиляди осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.11.2016 г., ведно с Анекс от 05.07.2017 г.

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД М. А. Р. –Божкова с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Б., да заплати на „Т.“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: С. сумата от 998,91 лв. (деветстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 30.06.2020 г. до 31.12.2022 г. по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.11.2016 г., ведно с Анекс от 05.07.2017 г.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. А. Р. –Божкова с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: Б., да заплати на „Т.“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: С. съдебни разноски в исковото производство – общо 493,52 лв.

(четиристотин деветдесет и три лева и петдесет и две стотинки), от които 133,52 лв.

– държавна такса, 360,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4