Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 09.02.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 748/2025
Вид
Решение № 14
Подписан
09.02.2026
В сила
19.06.2026
Състав
Йорданка Георгиева Майска Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Н., 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова

Административно наказателно дело № 20252150200748 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ш. 2025“ ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.Я., ул.К. № 39, представлявано от управителя Ш.А.А., чрез адв. М.Х. от АКЯ. срещу Наказателно постановление № 848439-F844591 от 11.09.2025 г., издадено от Началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно поради противоречие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма. В тази връзка навежда, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството за неиздаване на касов бон от продавача. Твърди, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, а и последното е недоказано.

Представя издадена ЗПАМ № ФК-363-0141925 от 18.09.2025г. за запечатване на обекта, издадена във връзка с констатациите в протокола от извършена проверка от 29.08.2025г., с която е допуснато предварително изпълнение, с оглед на което дружеството е изпълнило заповедта. Позовава се на решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г. като счита, че предвид реализираното запечатване на обекта, последващата имуществена санкция, наложена с обжалваното наказателно постановление е несъответстваща на вмененото му административно нарушение-неиздаване на фискален бон за продажба на храна и напитки 1 на обща стойност от 6,00лв.. Счита, че посоченото в НП административно нарушение представлява маловажен случай по см.на чл.28 ЗАНН.

За о.с.з. е депозирана писмено становище от адв.Х., с което от името на дружеството – жалбоподател се поддържа жалбата и се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Т. Д.-И., която пледира оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 15.10.2025г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на 29.10.2025 г., съгласно пощенско клеймо.

Доколкото жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-срещу която е издадено обжалваното НП и е насочена срещу подлежащ на обжалване административен акт, то се констатира, че същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.08.2025 г. в 10,58ч. от служители на НАП, сред които свидетелят М.М. – гл.инспектор по приходите в ЦУ на НАП, била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – закусвалня/баничарница/ в с.Р., ул.Н. № 80, стопанисван от дружеството - жалбоподател "Ш. 2025" ЕООД, ЕИК *****.

Преди легитимацията на органите по приходите била извършена контролна покупка в 10,54ч. на 1бр.баничка на стойност от 3лв. и 2бр.минерална вода, всяка с единична цена от 1,50лв.. Общата стойност на извършената контролна покупка от 6,00лв. била заплатена в брой на продавача от св.М., като водещ проверката. След получаване на закупените продукти и заплащане на общата им стойност от страна на продавача в закусвалнята Б.А. не бил издаден фискален касов бон от монтираното в търговския обект фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. В показанията си актосъставителя М. твърди, че практиката им била в подобни случаи проверяващият екип да оттегли за малко след покупката, за да осигурят възможност на продавача да въведе продажбата във фискалното устройство, в случай, че нещо му е попречило да го направи незабавно. След това инспекторите се легитимирали и продължили проверката. Установили, че монтираното в проверявания търговски обект фискално устройство е свързано с НАП и показанията на вградения му часовник-календар съответствали на астрономическото време.

Неиздаването на фискална касова бележка се потвърдило и от отпечатан от фискалното устройство в обекта КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ от 29.08.2025г., от който било видно, че горепосочената продажба на стойност 6,00лв. в 10,54ч. не е отразена като 2 регистрирана чрез издаване на фискален бон.

Проверката била документирана с протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0141925/29.08.2025 г., в който подробно са отразени установените факти и обстоятелства.

При така установеното, свидетелят М. М. – гл.инспектор по приходите в ЦУ на НАП приел, че "Ш. 2025 " ЕООД, е нарушило чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а именно, че не е изпълнило задължението си да отразява всяка извършена продажба чрез монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство в търговския обект, като едновременно с получаване на плащането да издаде и предостави на клиента фискална касова бележка или касова бележка от кочан, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ, поради което и съставил процесния АУАН сер. AN № F844591 от 30.08.2025 г..

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации в същия за безспорно установени и издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 лева.

От представена с жалбата и приетата по делото като писмено доказателство заповед № ФК-363-0141925 от 18.09.2025г. за налагане на принудителна административна мярка се установява, че възоснова на констатациите от извършена на 29.08.2025г. проверка в проверявания търговски обект-баничарница в с.Р., ул.Н. № 80, стопанисван от „Ш. 2025“ ЕООД е наредено запечатване на обекта на 19.10.2025г. в 11,30ч.. Доколкото по делото не са събрани данни заповедта да е обжалвана и отменена по съдебен ред, съдът приема, че същата е стабилизирана.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложената имуществена санкция, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началника на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от 3 оправомощено за това лице (гл.инспектор по приходите в Ц У на НАП), отново съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

По същество следва да се има предвид следното:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за осъществено нарушение на чл.

25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки, са регламентирани с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В настоящия случай се установява, че жалбоподателят не е регистрирал и отчел извършената от него продажба в търговския обект на стойност 6,00 лв. чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД.

В този смисъл действително е налице извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от 4

Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Настоящата съдебна инстанция съобрази, че на 03.07.2025 г. е постановено решение на СЕС по дело С-733/2023 г., според което 1). чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчно задължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговския обект", в който е извършено нарушение и забрана достъпа до него, 2). чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.