Определение № 145 от 07.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600153 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 253 от 08.03.2023 г. по ЧНД № 417/2023 г.

Пловдивският окръжен съд е отменил постановление от 09.02.2023 г. на ОП – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 180/2020 г. по описа на * на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, водено с оглед на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.

За постановеното определение са уведомени, жалбоподателите М. А., Р.

А., И. Я. и Ш. Я., техния повереник – адв. С. Ч. от АК – *, обв. С. К. и неговия защитник – адв. Р. Д. от АК - *, както и ОП – Пловдив.

Недоволен от горепосоченото определение е останал обв. К., който чрез своя защитник – адв. Д. е подал частна жалба, намирайки го за неправилно и незаконосъобразно, защото не са съобразени събраните по делото доказателства. От тях е видно, че въз основа на описаната в постановлението и възпроизведена в определението на съда фактическа обстановка, прокурорът е извел изводът, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл.123, ал.1 от НК. Той е базиран на заключенията на изготвените по делото експертизи по безопасност на труда. В заключенията им е посочено, че извършваната от пострадалия строително-монтажна дейност по смисъла на чл.32 от ЗТИП не представлява дейност с повишена 1 опасност. А според трайната съдебна практика, субекти на престъплението по чл.123, ал.1 от НК могат да бъдат лица, които упражняват занятие или друга правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност. След като последната не попада в тази категория, би следвало деянието да не съставлява престъпление и предлагат да се отмени определението на съда като се потвърди постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.

Апелативният съд, след като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като по съществото си се явява неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 01.07.2020г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК с № 493/2020г. по описа на *, а впоследствие продължено като сл.д. № 180/2020г. по описа на * и водено срещу неизвестен извършител с оглед на извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК с пострадал С. А.

А..

По време на разследването са извършени огледи на местопроизшествие, разпитани са множество свидетели, назначени и изготвени са СМЕ, СТЕ, СПЕ, приложена е преписката от проверката на Дирекция по безопасност на труда – * и др.

По делото е привлечен като обвиняем С. В. К., за това, че на 01.07.2020г. на строителен обект „Складова база за земеделска продукция и търговска дейност“ в с.*, общ. * е причинил смъртта на С. А. А., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - строително- монтажни дейности в посочения обект, в качеството си на управител на „*“ ЕООД, като не е осигурил необходимите предпазни средства и работно облекло, постоянни или временни ограждения, обезопасяване чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, използването на анкерни защитни съоръжения или предпазни колани, с което е нарушил разпоредбите на чл. 16, ал.1, б. „Б“ и „Д“, чл. 38, ал.1 и чл. 40, т.1 и т.2, чл.60, ал.1 и ал.2, чл. 61 и чл. 64 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните 2 изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР - престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Предходното постановление на ОП - Пловдив от 12.08.2022г. за прекратяване на наказателното производство е отменено с Определение №258/15.03.2022г., по ЧНД № 344/2022г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като делото е върнато за продължаване на разследването. След връщането на делото са събрани допълнителни доказателства – разпитани са допълнително свидетели, назначена е и допълнителна тройна съдебнотехническа експертиза.

Наказателното производство по делото е било прекратено за втори път с обжалваното от част от наследниците на пострадалия постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив от 12.08.2022г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като Окръжен съд – Пловдив с Определение №783/21.09.2022г. по ЧНД № 1533/2022г. е прекратил производството с дадени указания да се спазят изискванията на ТР. № 1/21.06.2016г. на ОСНКГТ на ВКС по отношение връчването му на всички наследници.

Наказателното производство по делото е било прекратено за трети път с обжалваното от наследниците на пострадалия идентично постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив от 09.02.2023г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр чл.24, ал.1, т.1 от НПК пред окръжния съд.

С Определение №253/08.03.2023г. по ЧНД № 417/2023г. на Окръжен съд – Пловдив е отменено обжалваното постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив, като необосновано и незаконосъобразно, защото при анализа на изложената в него фактическа обстановка, направените изводи не могат да се базират единствено на заключението на назначените по делото съдебно-технически експертизи, които не могат да отговарят на правни въпроси, като липсват собствените разсъждения на прокурора. Констатирано е, че липсва произнасяне на прокурора, дали с поведението си обвиняемия или друго лице, не са извършили и друго престъпление по НК, с оглед на проверката на съда за съответствието на постановлението за прекратяване с изискванията на закона.

Въззивният съд намира, че окръжният съд правилно е отменил 3 постановлението за прекратяване на наказателното производство като необосновано и незаконосъобразно по следните съображения:

По делото няма спор по възприетата за установена фактическа обстановка в постановлението на прокуратурата, изразяваща се в следното:

Пострадалият С. А. бил дългогодишен служител във фирма „*“ ООД, който бил добър работник, обучен за монтажни работи на високо и инструктиран за рисковете им. С връчена на 30.06. 2020г. Заповед № 125/29.06.2020г., трудовото правоотношение между дружеството и работника било прекратено, след което А. формално постъпил на работа като „монтажник“ със свои колеги в „*“ ООД, без да има сключен трудов договор.

Това дружество било регистрирано от обв. К., който също бил бивш служител на „*“ ООД. Фирмата му била подизпълнител на обекта в с. *, чийто СМР били възложени от „.*“ ООД на „*“ ООД.

Злополуката и трудовите правоотношения са били предмет на обсъждане в ТП - НОИ - *, както и по дело № 3192/2020г. на Административен съд – Пловдив, в чиито актове, на основание чл.60, ал.1 КСО е прието, че пострадалият С. А. е бил назначен на длъжност „монтажник“ в „*“ ЕООД, като е възникнало и е съществувало трудово правоотношение помежду им. ВАС по адм. дело № 6220/2021 г. също приема, че по време на злополуката работодател на пострадалия е бил именно „*“ ЕООД, макар и да не е имало сключен в писмен вид трудов договор.

Злополуката е трудова, доколкото е настъпила при извършване на възложената на пострадалия работа от Управителя на „*“ ЕООД, която е била в интерес на предприятието, макар и без да е била регламентирана в трудов договор или длъжностна характеристика.

Пострадалият С. А. на 01.07.2020г. се намирал на горепосочения строителен обект в с. * и извършвал монтаж на термопанели върху покривна метална конструкция на хале на височина около 6 метра, без да е бил осигурен срещу падане от височина, чрез използване на лични или колективни предпазни средства. Работата му била възложена за изпълнение от управляващия „*“ ЕООД С. К.. На строителния обект не е имало назначено лице, което да отговаря на изискванията за длъжността „Технически ръководител“, съгласно ЗУТ и в този смисъл въпросната длъжност се изпълнявала от обв. К.. При подхлъзване около 10:35 часа на горепосочената 4 дата А. паднал, при което му била причинена тежка гръдна травма; лека черепно-мозъчна травма; травма на поясната област и корема; охлузване на дясна раменна става, кръвонасядане на дясна мишница, охлузване на лява мишница. Пострадалият бил откаран в крайно тежко общо състояние от екип на ЦСМП гр. * в УМБАЛ „*“ *, неконтактен, неадекватен, където починал около 13:00 часа същия ден. Причина за смъртта на А. била острата кръвозагуба вследствие на описаната в СМЕ тежка гръдна травма. От заключението й е видно, че травматичните увреждания били причинени от удар или пристискане с/или твърд тъп предмет и е възможно да са получени при падане от високо. Впоследствие, при направената инспекция и от събраните доказателства в заключението по назначената съдебно-техническа експертиза са установени редица нарушения на трудовата дисциплина - не били предприети мерки за осигуряване на безопасност при работа на височина: монтажистите не били оборудвани с предпазни каски за глава и обезопасителни колани, както и не била осигурена безопасност от падане на хора или предмети. Осигуряването на ефективния контрол за безопасното изпълнение на работата било задължение на работодателя „*“ ЕООД, представляван от обв.К.. Пострадалият пък от своя страна проявил небрежност, подценяване на риска и липса на убеденост, че собствената му безопасност е и негово задължение.

При тази фактическа обстановка прокурорът е приел, че липсва елемент от обективна страна на престъплението по чл.123, ал.1 НК, доколкото първоначалната и допълнителната технически експертизи по безопасност на труда са посочили, че извършваната строително-монтажна дейност от пострадалия А. по смисъла на чл.32 от ЗТИП не представлява дейност с повишена опасност. Поради това прокурорът е преценил, че макар и да са налице посочените при привличането на обв.К. нарушения, свързани с липсата на осигурени безопасни и здравословни условия на труд, които са и допринесли за трудовата злополука, същите са резултат единствено на ниското ниво на вътрешно-фирмена организация, но този вид строителномонтажни дейности не са включени в списъка, определен от Закона за техническите изисквания към продуктите като действие по съоръжение с повишена опасност. Заключил е, че тъй като извършваната от пострадалия А. дейност не представлява източник на повишена опасност, поради което и не може да се търси наказателна отговорност от някого за причиняване на смърт 5 поради незнание или немарливо изпълнение на такава дейност в случая и в този смисъл деянието не съставлява престъпление, поради което е постановил обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.

Независимо, че формално са изпълнени указанията при произнасянето на предходния съдебен състав по реда на чл.243, ал.5 от НПК, прокурорът е допуснал за пореден път грешка при анализа и оценката на доказателствения материал, намирала израз в изведените фактически и правни изводи.

Не се оспорва по делото, че пострадалият С. А. на инкриминираната дата е полагал труд за „*“ ЕООД, а негов работодател, ангажиран и носещ отговорността за осигуряването на безопасни условия на труд, е бил именно обв. К., като управител на търговското дружество. От обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите М. А., Т. и Н. се установява, че в изпълнение на трудовите си задължения пострадалият е извършвал монтаж на термопанели върху покривна метална конструкция на хале на височина около 6 метра в обект в с. *, където е настъпил инцидентът. От заключението на СМЕ и показанията на св. А. са изяснени причинените на пострадалия травматични увреждания в следствие на падането и наличието на причинноследствена връзка с настъпване на смъртта му.

Не може да се отрече и обстоятелството, че като работодател обв. К. е следвало да осигури всички безопасни условия на труд за своите работници, сред които и пострадалия. А от показанията на св. Р. са посочени в какво се изразяват допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. В тази насока е и извода на прокурора, че осигуряването на ефективния контрол за безопасното изпълнение на работата е било задължение именно на работодателя, още повече и съобразно изискванията в Наредба №2/2004 г. на МТСП и МРРБ относно минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително - монтажни работи.