Решение № 82 от 27.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Бургас, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262000500003 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 813/27.10.2025 год. по гр.д.№ 918/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд е осъден С. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес в с. И. в., о. С., да заплати на Д. П. П. с ЕГН ********** с адрес в гр. Б., ул. “С. К.

О.“ № **, В. И. И. с ЕГН ********** и Д. И. И. с ЕГН **********, двамата действащи чрез своя законен представител И. П. И. с адреси в гр. Б., ул. “С. К.

О.“ № **, всички правоприемници на първоначалните ищци В. И. П. и П. Д.

П. починали в хода на производството, обезщетение в общ размер на 39 451,69 лв. за понесени имуществени вреди от унищожаване на недвижимо имущество в резултат на престъпление, извършено от ответника С. П. Ш. на 27.10.2022 год., както следва: на Д. П. П. 19 725,85 лв., на В. И. И. – 9 862,92 лв. и на Д. И. И. – 9 862,92 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.09.2024 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията в останалата част до предявения размер от 50300 лв. за обезщетяване на имуществените вреди, ведно със законната 1 лихва считано от 26.09.2024 год. до окончателното изплащане. Осъден е С.

П. Ш. с ЕГН **********, с адрес в с. И. в., о. С., да заплати на Д. П. П. с ЕГН ********** с адрес в гр. Б., ул. “С. К. О.“ № **, В. И. И. с ЕГН********** и Д. И. И. с ЕГН **********, двамата действащи чрез своя законен представител И. П. И. с адреси в гр. Б., ул. “С. К. О.“ № **, разноски по делото в размер на 235,30 лв. Осъдени са Д. П. П. с ЕГН ********** с адрес в гр. Б., ул. “С. К. О.“ № **, В. И. И. с ЕГН********** и Д. И. И. с ЕГН **********, двамата действащи чрез своя законен представител И. П. И. с адреси в гр.Бургас, ул. “С. К. О.“ № **, да заплатят на С. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес в с. И. в., о. С., разноски по делото в размер на 389 лв.

Осъден е С. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес в с. И. в., о. С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Бургас държавна такса в размер на 1 578 лв.

Постъпила е въззивна жалба от С. П. Ш. чрез процесуален представител адв. Р. С. - АК - Б., срещу решението в частите, с които исковите претенции на ищците са уважени. Посочено е, че в обжалваните части решението е неправилно като незаконосъобразно и необосновано по спорния въпрос за размера на дължимото от ответника обезщетение за причинените от него на ищците имуществени вреди. Наведени са твърдения за допуснати от окръжния съд процесуални нерушения чрез недопускане на поискана своевременно от ответника повторна експертиза за оценка на вредите. Твърди се, че размерът от 11 197,66 лв. на причинените на ищците вреди от деянието на ответника е определен в наказателното производство, като този размер е част от състава на престъплението, за което ответникът е бил признат за виновен и е задължителен за гражданския съд по чл. 300 от ГПК. Сочи се, че вредите в този размер са изплатени на ищците, поради което претенциите им за заплащане на други суми са неоснователни. Наведени са възражения за неправилно определен от съда размер на вредите на базата на оспорено от ответника заключение по съдебно-оценителна експертиза, за което се твърди, че не е следвало да бъде кредитирано от окръжния съд, тъй като при оценката на погиналата сграда, вещото лице не е взело предвид съсдтоянието на сградата към момента на пожара - не е отчетена възрастта на сградата и обстоятелството, че е била негодна за ползване като жилище, както и, че частично е била увредена. Сочи се, че вещото лице не е ползвало материалите по досъдебното производство, в което са приложени снимки на 2 сградата преди пожара. Твърди се, че събирането на доказателства за размера на вредите в случаите на липса на специални знания, е служебно задължение на съда, дори ако във въззивната жалба липсва позоваване на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение. Твърди се, че за изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е следвало да допусне повторна експертизата по възражението и искането направени от ответника.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, респ. - за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на направените от ответника съдебни разноски. С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на повторна експертиза за оценка на недвижимия имот, с прилагане на метода на вещната стойност, която да съобрази заключението си с изложеното в жалбата и доказателствата по делото досежно вида, възрастта и състоянието на постройката, както и с предоставения снимков материал по досъдебното производство.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. П. П. и малолетните В. И. И. и Д. И. И., чрез процесуален представител адв. Н. К. АК - Б., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на възраженията на въззивника и правилност на обжалваното решение. Цитирана е съдебна практика на ВКС, на която е извършено позоваване с твърдения, че в случая размерът на вредите установен в наказателното производство не е част от състава на престъплението за което ответника е признат за виновен и не е задължителен за гражданския съд по чл. 300 от ГПК. Твърди се, че окръжният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по приетата експертиза относно установения размер на вредите по метода на пазарната стойност, който се сочи като единствен приложим метод поради невъзможността да бъде установено точното състояние на сградата преди палежа. Отречено е първоинстанционният съд да е допуснал процесуално нарушение като не е назначил повторна експертиза. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части, за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд и за оставяне на доказателственото искане на въззивника без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице, чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на въззивно обжалване пред настоящия съд съдебен акт и е ДОПУСТИМА.

3

С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е произнесъл по субективно съединени искове с правни основания чл. 45 от ЗЗД и по претенции за законни лихви.

С определението си по чл. 267 от ГПК № 27/15.01.2026 год., въззивният съд след като е констатирал, че по направеното с исковата молба искане на ищците за прилагане като доказателство по делото на АНД № 2591/2023 год. по описа на БРС, първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 4972/16.08.2024 год. по първоначално образуваното гр.д.№ 3664/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, продължило след изменението на цената на исковете като гр.д.№ 918/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е разпоредил прилагане на АНД № 2591/2023 год. по описа на БРС към настоящото дело, но същото не е било приложено, е изискал делото и го е приел като доказателство. Искането на въззивника за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза за оценка на вредите, по изложени в определението подробни съображения, е прието за основателно. Такава експертиза е допусната и приета от въззивния съд, а след оспорването й от страна на въззиваемите е допусната и приета тройна съдебно-техническа експертиза.

На основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето е постановено за делото да се уведоми Д“СП“-Бургас. След уведомяването на Д“СП“-Бургас, дирекцията не е изразила становище по делото.

Пред въззивния съд страните поддържат становищата си, както и исканията за присъждане на съдебни разноски.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и по допустими искови претенции, поради което е валидно, а в обжалваните части - допустимо.

Въззивният съд е сезиран да се произнесе по исковите претенции предявени на 05.06.2024 год. първоначално от ищците В. И. П. и П. Д. П. починали след предявяване на исковете и заменени от наследниците им по закон и настоящи ищци Д. П. П. с ЕГН ********** с адрес в гр. Б., ул. “С. К.

4

О.“ № **, В. И. И. с ЕГН********** и Д. И. И. с ЕГН **********, двамата действащи чрез своя законен представител И. П. И. с адреси в гр. Б., ул. “С. К.

О.“ № **, , за осъждане на ответника С. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес в с. И. в., о. С. да им заплати обезщетение за приничени имуществени вреди в общ размер на общо 39 451,69 лв. поради унищожаване на недвижимо имущество - двуетажна масивна жилищна сграда с навес, находяща се в с. И. в., УПИ Х-***, кв. **, в резултат на престъпление извършено от ответника С.

П. Ш. на 27.10.2022 год., както следва: на Д. П. П. - 19 725,85 лв., на В. И. И.

- 9 862,92 лв. и на Д. И. И. - 9 862,92 лв., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 26.09.2024 год. до окончателното им изплащане .

В отхвърлителните части - за размера общо над 39 451,69 лв. до размера общо от 50 300 лв., както и в частта, с която законната лихва върху главниците е присъдена считано от 26.09.2024 год., а не от 27.10.2022 год., решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Пред въззивния съд страните не спорят по фактите приети за безспорни с обжалваното решение, които са установени и с писмени доказателства, а именно, че праводателите на настоящите ищци и първоначални ищци В. И. П. поч. на **.**.**** год. и П. Д. П. поч. на **.**.**** год. са придобили с н.а.

***************** на нотариус при БРС - Т. Т. правото на собственост върху дворно място в с. И. в., ведно с построената в имота жилищна сграда с навес. В резултат на палеж предизвикан по непредпазливост от ответника на 27.10.2022 год. жилищната сграда /ведно с намиращите се в нея движими вещи, които не са предмет на исковата претенция/ е била унищожена.

/Останките от сградата след палежа са видни от приложен по делото към заключенията на вещите лица снимков материал/ С влязло в сила решение № 765/28.07.2023 год. по АНД №2591/23 год. по описа на БРС ответникът С. П.

Ш. е бил признат за виновен в това, че на 27.10.2022 год. по непредпазливост запалил имущество на значителна стойност - процесната двуетажна жилищна сграда, както и движими вещи описани в 17 пункта, всички на стойност 11 197,66 лв., собствени на П. Д. П. – престъпление по чл.331, ал.1, вр.чл.330, ал.1 от НК.

Процесуалната легитимация на настоящите ищци се установява от представени по делото удостоверения за наследници на л. 27 и сл. Страните не спорят по наличието на елементите на деликта по чл. 45 от ЗЗД, както и за 5 отговорността на ответника за причинените вреди от погиването на собственото на ищците имущество - т.е. не се оспорва, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание. Ответникът не оспорва задължението си спрямо ищците за заплащане на обезщетение за причинените вреди поради унищожаването на жилищната сграда и намиращите се в нея движими вещи до размера общо от 11 197,66 лв., като е изплатил на ищците в хода на производството - на 26.09.2024 год., сумата от 12 000 лв.

Към момента страните спорят за точния размер на дължимото обезщетение за причинените вреди и начина за определянето им, като пред въззивния съд ищците поддържат искането си за присъждане на обезщетение съгласно осъдителните части от решението на окръжния съд, а ответникът поддържа възражението си, че над платената сума от 12 000 лв. не дължи други суми по претенцията на ищците.

По спорните въпроси, на базата на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира следното:

Не може да бъде споделено възражението на въззивника, че размерът на вредите, определен в наказателното производство от общо 11 197,66 лв., е елемент от престъпния състав на престъплението по чл. чл.331, ал.1, вр.чл.