Решение № 3336 от 09.05.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 292/2018
- Вид
- Решение № 3336
- Подписан
- 09.05.2019
- В сила
- 21.12.2021
- Състав
- СВИЛЕН СТАНЧЕВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 427 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 427 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 191 ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 136 т. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 74 ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 292 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 441 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сума от 400 000 лева неимуществени вреди, които ищецът твърди, че са му причинени от действия на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител. Искът е увеличен от 50 000 лева на 400 000 лева в съдебно заседание от 07.02.2019 г. (л.
416-417).
Ищецът „С.“ ООД *** излага, че бил взискател по изп. дело № 20157830400312 при ответника ЧСИ И.Т.Ч., образувано по изпълнителен лист от 28.04.2015 г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр. дело № 260/2015 г. за сумата от 500 000 евро и разноски 19 559 лева държавна такса и 25 000 лева адвокатско възнаграждение, с длъжник по изпълнението „К.Б.“ ЕООД гр. Костинброд. Ищецът обосновава правата си на взискател по това изпълнително дело с представен на съдебния изпълнител договор за прехвърляне на вземане от 15.06.2015 г., с който предишният взискател по делото – „К.– БГ“ ЕООД му е прехвърлил вземането – предмет на изпълнителното дело. Изпълнителното дело, чийто предмет е вземането, било изпратено на ЧСИ М.П., рег. № 951, при който било образувано изп. дело № 20158510403528, взискател по което бил ищецът „С.“ ООД. При ЧСИ П.било на производство и изп. дело № 20148510401584, образувано по обезпечителна заповед, издадена в полза на „И.Б.“ ЕООД. След образуването на изп. дело № 20158510403528 с взискател „С.“ ООД при ЧСИ П., в полза на дружество „И.Б.“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист срещу същия длъжник – „К.Б.“ ЕООД гр. Костинброд, по който изпълнителен лист обаче не било образувано изпълнително дело при ЧСИ П., а изпълнително дело при ЧСИ И.Т.Ч.
– изп. дело № 20167830400205. Дружеството ищец „С.“ ООД поискало да бъде присъединено като взискател с молба от 28.04.2016 г. до ответника ЧСИ Ч.. Преди постъпването на молбата за присъединяване, на 19.04.2016 г. от „Б.П.Б.“ АД била преведена по сметка на ответника ЧСИ И.Ч.сума от 880 800 лева по изп. дело № 20167830400205. Според ищеца, ответникът ЧСИ И.Ч.образувал изп. дело № 20167830400205 с взискател „И.Б.“ ЕООД, за да не бъде извършено разпределение с участието и на дружеството ищец „С.“ ООД. При превеждане на сумата по изпълнителното дело съдебният изпълнител не уведомил НАП като присъединен взискател, нито присъединил ищеца „С.“ ООД като взискател. Поради това, разпределение не било извършено, а ответникът ЧСИ Ч.превел събраната сума по изп. дело № 20167830400205 в полза на взискателя „И.Б.“ ЕООД. Ищецът твърди, че с тези действия ответникът ЧСИ И.Ч.го ощетил със сумата от 400 000 лева, която ищецът би получил в случай на присъединяването му като взискател и извършването на разпределение.
Като се основава на изложените твърдения, ищецът „С.“ ООД *** прави искане до съда да осъди ответника частен съдебен изпълнител И.Т.Ч. рег. № 783 в КЧСИ с район на действие СГС, да му заплати сума от 400 000 лева като частична претенция на твърдени като причинени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
ЧСИ И.Т.Ч. оспорва иска със следните възражения:
1. възражение за недопустимост на иска, поради липса на процесуална легитимация на ищеца, предвид релевирането в обстоятелствената част на исковата молба на обстоятелства, относими към материалните правоотношения на други лица – „И.Б.“ ЕООД и „К.Б.“ ЕООД;
2. възражение за недопустимост, поради липса на пасивна процесуална легитимация, поради извършване на действия от страна на съдебния изпълнител при образувано по искане на взискател изпълнително дело и наличие на валиден изпълнителен титул;
3. възражение за неоснователност на иска, с оспорване наличието на неправомерно поведение от ответника, настъпила вреда, причинна връзка между поведението на съдебния изпълнител и твърдяната вреда, както и вината на съдебния изпълнител.
Оспорва довода на ищеца, че е следвало да бъде присъединен от съдебния изпълнител по изп. дело № 20167830400205, и задължението на съдебния изпълнител служебно да извършва проверка за наличието на други изпълнителни дела за задължения срещу същия длъжник.
Третото лице помагач на ответника по делото – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София оспорва иска.
Излага довод, че искането на ищеца „С.“ ООД за присъединяването му по изп. дело № 20167830400205 е направено на 28.04.2016 г., след превеждането на паричната сума от съдебния изпълнител в полза на взискателя „И.Б.“ ЕООД. Позовава се на задължителната тълкувателна практика на ВКС с ТР 2-2015-ОСГТК.
Третото лице помагач на ответника по делото – „Л.И.“ АД гр. София оспорва основателността на иска. Излага становище, че по изп. дело № 20167830400205 съдебният изпълнител не е бил задължен служебно да присъединява ищеца като взискател, а е следвало да извърши превод на сумата на взискателя „И.Б.“ ЕООД, в чиято полза бил наложен първият поред запор върху сумата в „Б.П.Б.“ АД.
Искът е процесуално допустим. Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ е деликтна и се поражда при причинени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, независимо дали претърпелият вреди субект е страна в изпълнителното производство или трето лице. Доводите на ответника за липса на легитимация, поради мотивирането на исковата молба с чужди материалноправни отношения, както и доводът за извършени действия при надлежно образувано изпълнително дело и валиден изпълнителен титул, са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост.
Като разгледа спора по същество, съдът в настоящия си състав прие за установено следното:
На основание изпълнителен лист от 23.04.2015 г., издаден по гр. дело № 260/2015 г. на Костинбродския районен съд (л. 10), при ответника ЧСИ И.Т.Ч. е било образувано изпълнително дело № 20157830400312 от 29.04.2015 г. (л. 9), с взискател „К.– БГ“ ЕООД, длъжник по изпълнението „К.Б.“ ЕООД и предмет вземане от 500 000 евро, равностойни на 977915 лева главница, 19 559 лева разноски за държавна такса и 25 000 лева адвокатско възнаграждение. Впоследствие, с договор от 15.06.2015 г. взискателят е прехвърлил вземането си по изпълнително дело № 20157830400312 на ищеца „С.“ ООД *** (л. 24-25). Длъжникът е бил уведомен за цесията от цедента. Договорът е бил приложен към изпълнителното дело на ответника ЧСИ Ч..
С образуването на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е наложил запор върху сметки на длъжника в „Б.П.Б.“ АД гр. София, като запорното съобщение е било получено от банката – трето лице на 29.04.2015 г. (л. 13). С писмо от 07.05.2015 г. „Б.П.Б.“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че е изпълнено постановлението за налагане на запор върху банковата сметка на „К.Б.“ ЕООД IBAN *** „Б.П.Б.“ ЕАД.
Със същото уведомление банката трето лице е уведомила съдебния изпълнител, че върху банковата сметка на длъжника има наложени предходни запори и наличните средства не са достатъчни (л. 14). С уведомление от 03.06.2015 г. банката – трето лице е уточнила основанията за налагане на предходните запори и лицата, в чиято полза са наложени: запор в полза на НАП, наложен с постановление от 15.01.2015 г., и запор, наложен с обезпечителна заповед от 03.07.2014 г. по гр. дело № 8511/2014 г. на Софийски градски съд (л. 93). Обезпечителната заповед е била издадена в полза на „И.Б.“ ЕООД, за обезпечаване на бъдещ иск за сумата от 880 800 лева, предявим срещу „К.Б.“ ЕООД. Наложената обезпечителна мярка е запор върху банкова сметка *** „К.Б.“ ЕООД IBAN *** „Б.П.Б.“ ЕАД до сума от 880 800 лева (л. 105-108). По издадената обезпечителна заповед било образувано изп. дело № 20148510401584 на ЧСИ М.П..
С молба от 25.11.2015 г. цедентът „К.– БГ“ ЕООД е поискал предаване на изп. дело № 20157830400312 от ответника ЧСИ И.Ч., на ЧСИ М.П., вписан под № 851, с район на действие СГС (л. 28). С постановление на ЧСИ Ч.делото е било изпратено на ЧСИ П.на 26.11.2015 г. Постановлението е без дата, но от датата на съпроводителното писмо съдът приема, че същото е издадено на 15.11.2015 г. (л.
28-29). Изпълнителното дело е заведено при ЧСИ П.под № 20157830400312. С писмо от 27.04.2016 г. ЧСИ П.е уведомил ответника ЧСИ Ч.за номера на образуваното при него изпълнително дело, дължимата сума, взискателя и сметката, по която следва да се превеждат сумите в случай, че има разпределени такива (л. 39). Във връзка с искане от ЧСИ П., „Б.П.Б.“ АД е уведомила, че по сметката с титуляр длъжникът „К.Б.“ ЕООД има наложени предходни запори, съответно от 08.07.2014 г. по изп. дело № 20148510401584 на ЧСИ П.и запор от 15.01.2015 г. на ТД на НАП София (л.
35).
По предявен от „И.Б.“ ЕООД *** ЕООД иск за сумата от 880 800 лева, който иск е бил предмет на обезпечение от 03.07.2014 г., било образувано гр. дело № 5315/2014 г. на СГС. Делото е приключено с решение № 1784 от 05.11.2015 г., влязло в сила на 13.01.2016 г., с което искът е уважен (л. 36-38). На основание влязлото в сила решение, бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано изп. дело № 20167830400205 по описа на ответника ЧСИ Ч.(ИД л. 11), с взискател „И.Б.“ ЕООД ***, длъжник „К.Б.“ ЕООД гр. Костинброд и предмет вземане от 880 800 лева и разноски от 60 237,10 лева. Към молбата била приложена обезпечителната заповед от 03.07.2014 г., издадена от СГС в полза на взискателя „И.Б.“ ЕООД *** за същото вземане в размер на 880 800 лева (ИД л. 6). С писмо от 18.04.2016 г. ответникът ЧСИ Ч.е направил искане до „Б.П.Б.“ АД, за превод на паричната сума, предмет на запора и изпълнителния лист (ИД л. 26). Банката – трето лице е превела по сметка на ответника ЧСИ Ч.сумата от 880 800 лева с банкова референция № РО16041912108863 от 19.04.2016 г. (ИД л. 38). С платежно нареждане от 20.04.2016 г. ответникът ЧСИ Ч.е превел сумата от 855 796 лева по сметка на пълномощниците на дружеството – взискател по изп. дело № 20167830400205 (ИД л. 41). Преводът бил извършен на същата дата, на която съдебният изпълнител изпратил на НАП съобщение по чл. 458 от ГПК във вр. с чл.
191 ал. 3 от НАП. Осем дни по-късно – на 28.04.2016 г., ищецът „С.“ ООД е направил искане до ответника ЧСИ Ч., за присъединяване като взискател по изп. дело № 20167830400205 (ИД л. 28).
Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи:
Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 441 от ГПК е деликтна и нейното основание са настъпили вреди, които са пряка последица от неправомерни действия на частния съдебен изпълнител. Не е необходимо претърпелият вредите да е адресат на изпълнителните действия на съдебния изпълнител. Вредите, които са основание за търсене на деликтна отговорност от съдебния изпълнител, могат да възникнат от действия на съдебния изпълнител, насочени към друго лице – длъжника, взискател или трето лице за изпълнителното дело. В конкретния случай, твърденията на ищеца „С.“ ООД са за настъпили вреди вследствие извършен превод от ответника – ЧСИ Ч., на сумата от 855 796,80 лв в полза на „И.“ Б.“ ЕООД, без присъединяването на ищеца като взискател и без извършване на разпределение по изп. дело № 20167830400205. За да е налице основанието за възникване на отговорността на ЧСИ, следва да се прецени законосъобразността както на извършеното действие на съдебния изпълнител, така и предхождащите и обусловили го изпълнителни действия. Следва да се установи настъпили ли са вреди за ищеца и причинени ли са вредите от тези действия.
Настъпването на вреди би било обусловено от наличие на реална възможност ищецът като присъединен взискател по изп. дело № 20167830400205 да се удовлетвори изцяло или частично в случай на извършване на разпределение На първо място следва да се отбележи, че ответникът ЧСИ И.Ч., който е с район на действие СГС, не е бил местно компетентен да образува изпълнителни производства срещу длъжника „К.Б.“ ЕООД, чието седалище ***. Съгласно чл. 427 ал. 5 от ГПК, компетентен да образува и води изпълнително производство срещу този длъжник е бил частен съдебен изпълнител с район на действие Софийски окръжен съд. Това нарушение е опорочило последващите изпълнителни действия както по изп. дело № 20157830400312, така и по изп. дело № 20167830400205. Спазването на правилата на местната компетентност би препятствало последващи действия от страна на ЧСИ Ч.по принудително изпълнение, и настъпването за вреди за ищеца „С.“ ООД.