Решение № 2683 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2683 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100509903 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8193/18.07.2022 г. по гр. д. № 53857/2021 г. по описа на СРС, 126 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Ц. В. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1147,16 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. – април 2020 г. и имот с аб. № 367276 и 21,05 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 – април 2020 г., заедно със законната лихва от 11.06.2021 г. до погасяване на задълженията, като отхвърля иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1157,41 лева, както и исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите 125,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.05.2021 г. и 4,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 1 задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 28.05.2021 г.

Против решението, в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 172240/17.08.2022 г. (пощенско клеймо от 16.08.2022 г.), подадена от Ц. В. К., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е установено наличието на договор между страните, въз основа на който ищецът претендира исковата сума. Поддържа, че с влязло в сила решение липсата на такава облигационна връзка била установена. Поддържа, че не е налице решение на етажната собственост за присъединяване към топлоразпределителната мрежа. Посочва, че дори да се приемело, че е налице облигационно правоотношение, то по делото не било установено, че е налице реално ползване и потребление на топлинна енергия. Поддържа, че част от претенцията се основавала на отменени текстове на Наредба № 16-433/2007 г. за топлоснабдяването. В хода на производството била оспорена методиката, която се съдържа в тази наредба и наредбата за топлоснабдяването от 2020 г., но съдът не се произнесъл по направеното възражение. Посочва, че дори да се приемело приложението на оспорената методика за законосъобразно, то по делото не се установявало спазването й. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 186892/08.09.2022 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 53857/2021 г. по описа на СРС, 126 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. В. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК 2 във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 33577/2021 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на собственик на топлоснабден имот в гр. София, ул. ****, абонатен № 367276, е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати дължимите от него суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД.

Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ул. ****, абонатен № 367276. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2018 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 1157,41 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 21,05 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури.

Поддържа, че за периода от 05.2018– 04.2020 г. ответниците са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат 3 обезщетение в размер на 125,75 лева и 4,67 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение. Твърди, че по гр.д. № 33577/2021 г. по описа на СРС, 126 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че не дължи исковите суми, тъй като между страните не съществува облигационно правоотношение, не е установена реална доставка на топлинна енергия. Изложени са съображения за незаконосъобразност на методиката, въз основа на която са определени дължимите суми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 33577/2021 г. по описа на СРС, 126 състав. По заявление от 11.06.2021 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Ц. В. К. да заплати на заявителя главница в размер на 1157,41 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се на адрес гр. София, ул. ****, абонатен № 367276, за периода от 01.05.2018 – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.05.2021 г. в размер на 125,75 лева, такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 21,05 лева, ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.05.2021 г. в размер на 4,67 лева, както и разноски в заповедното производство.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Във въззивното производство са приети писмени доказателства, които са неотносими към предмета на спора.

С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства е кредитирал заключението на приетата по делото експертиза и е приел, че исковете за установяване на съществуване на 4 вземането на главница са основателни като искът е отхвърлен в частта, с която е направено искане да бъде установено съществуването на мораторна лихва.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 33577/2021 г. по описа на СРС, 126 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Неоснователно е възражението, че присъединяването към мрежата не 5 било установено, тъй като липсвал договор между етажната собственост и доставчика. Присъединяването към топлопреносната мрежа се установява от събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Доколкото делото се установява, че ответникът е придобил собствеността върху недвижим имот, за който е имало открита партида с № 367276 и доколкото не се установява (не са въведени и твърдения), че се е разпоредил с него в исковия период, то за него е възникнало и задължението в качеството му на собственик да заплати доставената до имота топлинна енергия.