Акт от 12.07.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№180 гр.

Велико Търново, 12.07.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА

КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ

КОНСТАНТИН

КАЛЧЕВ

При секретаря М.Н. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10148/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник на отдел

„Оперативни дейности“ В. Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП против Решение № 198/12.4.2021г. постановено по НАХД 213/2021г. по описа на Районен съд В. Търново , с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление –НП № 544997-F 566314 издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново , в ЦУ на НАП , с което на „Симоне груп“ ООД за извършено нарушение на чл. 118,,ал. 4 от ЗДДС изразяващо се в това, че извън случаите на продажби не е отбелязал всяка промяна на касовата наличност / начална сумата на въвеждане и извеждане на пари във и извън касата / на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, което е и нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата ,които извършван продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, които се субсумират под състава за касационно основание по смисъла на чл.

348, ал. 1, т., . 1 и т.2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.

63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че съдът неправилно е направил извод, че в НП не е посочена точната дата на извършване на нарушението, а само датата на извършване на проверката. Счита, че датата на извършване на нарушението е точно определена , както в протокола за проверка, АУАН, така и в НП и същата представлява съгласно чл. 39, ал.1 от горепосочената Наредба, ,че ФУ автоматично генерират пълен дневен отчет, , анулиране и запис във фискалната памет в КЛЕН в 23:59:59 часа във всеки календарен ден. С оглед на горното точната дата на извършване на нарушението е 0,00 часа до 23:59:59 часа на 3.8.2020г. В този смисъл се позовава на съдебната практика, че датата на извършване на нарушението може да се извлече от приложените доказателства – АУАН и констативен протокол. Допълнителен аргумент, че не е необходимо посочване на дата е в правомощието и задължението на АНО да приложи нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, че в случай на нередовност на АУАН, ако извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са изяснени, то АНО следва да издаде НП.

На следващо място ВТРС е посочил, че АНО не е обсъдил възраженията на дружеството срещу съставянето на АУАН, което не отговаря на действителността, тъй като същият е изложил подробни мотиви.

Неправилно ВТРС е приел, че

АНО не е определил изпълнителното деяние, , тъй като нормата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС има две форми – допустителство и извършителство. Смята, че допустителство при ЮЛ не невъзможна, доколкото това изисква действие или бездействие на лицето , което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпването на събитието, което представлява административно нарушение. В този смисъл за допустителство може да бъде привлечен само ръководител на учреждения по смисъла на чл. 24 ,ал.2 от ЗАНН. Неверен е и извода на съда, че вярната правна квалификация следва да бъде тази по чл. 185, ал.2 изр. Първо от ЗДДС , а не посочения от АНО чл. 185, ал. 2 изр. Второ, във вр. С чл. 185, ал.1 от ЗДДС , тъй като органът е приел, че не са събрани достатъчно доказателства в тази насока, като видно от констативния протокол е, че не се касае за продажби , а за служебно въвеждане респ. извеждане на суми. От настоящата инстанция се иска отмяна на процесното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно НП.

В открито съдебно заседание, редовно призован не се явява, не се представлява , постъпило е писмено становище с вх. № 3029/1.7.2021г. , с което поддържа така подадената касационна жалба и прави искане за присъждане на разноски в производството в размер на 120 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Симоне груп“ ООД , редовно призован не се представлява. Не е представил и писмен отговор на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - В.

Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ВТРС е направил верен извод относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, изразяващо се в непълно описание на извършеното нарушение. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.

218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.

211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл.

210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.

63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение

№ 198/12.4.2021г. постановено по НАХД 213/2021г. по описа на Районен съд В.

Търново , с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление –НП № 544997-F 566314 издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново , в ЦУ на НАП , с което на „Симоне груп“ ООД за извършено нарушение на чл. 118,,ал.

4 от ЗДДС изразяващо се в това, че извън случаите на продажби не е отбелязал всяка промяна на касовата наличност / начална сумата на въвеждане и извеждане на пари във и извън касата / на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, което е и нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата ,които извършван продажби чрез електронен магазин и на основание чл.

185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено наказание

„Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че 3.08.20г. в 15,30 часа длъжностни лица на касатора са извършили проверка в търговски обект, собственост на Симоне груп“ООД, находящ се в . Балван, при което е установено,че съгласно междинен Х отчет № 0003237/3.8.2020г на ФУ , надлежно регистрирано на името на търговеца касовата наличност е в размер на 95, 22 лева, като реалната такава е в размер на 145, 10 лева, т.е. налице е несъответствие в размер на 49,90 лева. Проверяващите лица са заключили, че посочената разлика от 49,90 лева представлява въвеждане на пари в касата без отразяване на продажба във ФУ, с което дружеството не е изпълнило задължението си по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите. По делото липсват доказателства за уведомяване на дружеството по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, за което последното не прави възражение, доколкото негов представляващ е подписал съставения АУАН F

566314 . Срещу него са подадени писмени възражения на 20.8.2020г., като се претендира, че след като се касае за първо нарушение на дружеството, не са налице значителни материални вреди на фиска , то АНО следва да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. Упълномощеният от Изпълнителен директор на НАП, Ж.А., представляващ АНО е приел възражението за неоснователно и е издал процесното пред ВТРС , НП. Последното е било обжалвано в срока по чл.

59, ал.2 от ЗАНН пред ВТРС.

Тази фактическа обстановка съдът е приел въз основа на приетата административна преписка, съдържаща горепосочения протокол за проверка, декларация на заето лице, опис на касовата наличност, извлечение – дневен отчет, разпита на свидетеля Д.- служител на касатора, който е осъществил проверката на 3.08.20г.

При така установените факти, съдът е направил извод по същество за основателност на въззивната жалба срещу НП.

Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.8.2020г и тази с № 17/17.5.2018г. на Изпълнителен директор на НАП. Мотивите на съда за незаконосъобразност на НП са основно съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и представляващи неточно описание на нарушението , доколкото не е посочена дата на неговото извършване, формата на изпълнителното деяние, доколкото нормата на чл.185, ал. 2 от ЗДДС предвижда две форми – извършване на нарушение или допускане на такова. Следователно е налице нарушение на чл. 42 т.

3 и 4 и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН. Освен това АНО не е обсъдил подадените срещу АУАН възражения, с което е нарушил разпоредбите на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Освен това органът е приложил неправилно материалния закон, тъй като е подвел нарушението под нормата на чл.185, ал.2,изр. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, то след като изрично е посочено, че се касае за неотразяване на приходи, то следва , е е реализиран състава на чл. 185, ал.2 изр. Първо от ЗДДС.

Съдът с оглед на гореизложеното е приел, че не е необходимо да обсъжда оплакването на извършителя за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Следва да се отбележи, че макар да е направено оплакване за нарушение на процесуалните правила от страна на ВТРС не са конкретизирани в какво точно те се изразяват, а настоящата инстанция след извършена служебна проверка намира, че такива въобще не са допуснати. Вярно е установена от съда фактическата обстановка като са събрани служебно всички относими доказателства, коит оса ценени в тяхната съвкупност и поотделно.

Съдът изцяло споделя мотивите на ВТРС относно допуснато съществено нарушение на чл. 42 т. 3 и 4 и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН, доколкото не е посочена дата на извършване на нарушението и форма на изпълнителното деяние, поради което на основание чл. 221,ал.2 изр. Второ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН препраща към тях.

Допълнително следва да се отбележи, че е неоснователно твърдяното от касатора неправилно съждение на съда, че не е посочена датата на извършване на нарушението, че същата може да се изведе по логичен път от другите материали по делото. В АУАН, протокола за проверка и НП не е посочена изрично твърдяната дата в касационната жалба а именно от 0,00 часа до 23:59:59 часа на 3.8.2020г. Наистина в конкретния случай датата на проверката съвпада и с датата на извършване на нарушението, но това следва изрично да е посочено с оглед изискванията на административното обвинение да е точно, ясно и пълно. В този смисъл правилно е и установеното от съда нарушение на горните норми на ЗАНН, определящи реквизитите на АУАН и НП, досежно формата на изпълнителното деяние. Съгласно нормата на чл. 10 от ЗАНН, при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, като изрично в посочения текст на чл. 185, ал.2 от ЗДДС са посочени двете форми на изпълнително деяние – извършителство и допустителство.