Определение № 52 от 09.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. РоглЕ. като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20245001000065 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е образувано по подадена частна жалба от П** АД, чрез процесуалния и пълномощник юрисконсулт В. Г. Д., срещу постановеното определение №1402 от 01.12.2023 г. по т.д.№664/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е прекратено производството по делото, поради липса на национална компетентност.

Частният жалбоподател счита така постановеното определение за неправилно, тъй като не е съобразена специалната компетентност по чл.7,пар.1,б.б-2 от Регламент 1215/2012 по дела, свързани с изпълнение на задължения по договор за предоставяне на услуги, какъвто характер има договорът, от който черпи правата си, според която компетентен е съдът в държавата членка, където услугите са предоставени или следва да бъдат предоставени. Моли да се отмени обжалваното определение и се върне делото на окръжния съд с указания за разглеждането му по същество.

Срещу частната жалба не е постъпил отговор и не е изразено становище от ответника К. Т., гражданин на Р. Е..

Пловдивският апелативен съд, след като разгледа делото, както и във връзка с изложените в частната жалба оплаквания и данните в него, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана на 14.12.2023 г. при връчване на 1 обжалваното определение на 11.12.2023 г., което е в определения от закона едноседмичен срок. Подадена е от надлежна страна. Ето защо се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на частната жалба е съдебен акт, с който е прекратено производството по делото, поради това, че българският съд не разполага с национална компетентност да разгледа повдигнатия пред него спор.

Установява, че българският съд – Окръжен съд Пловдив е сезиран с искова молба от П** АД срещу К. Т., гражданин на Р. Е., с която са предявени обективно съединени искове с основание по чл.430 и следв.от ТЗ за присъждане на вземания, произтичащи от сключен между страните договор №***-*** от ******** г. за предоставяне на ипотечен кредит за покупка на недвижим имот в общ размер от 48 924,82 евро, включващ главница, лихви – договорна и наказателна, разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 25.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Проведена е процедура по размяна на книжа между страните. След постъпване на отговор съдът е постановил разпореждане №1089 от 25.04.2023 г., с което са дадени указания на ответника и му е указано, че в срока за изпълнение на указанията или най-късно в срок до първото съдебно заседание може да направи възражение за неподсъдност на спора пред българския съд, съгласно чл.26 във връзка с чл.18,пар.2 от Регламент 1215/2012. След насрочване на делото е постановено определение №2839 от 03.11.2023 г. по делото във връзка с предвидените гаранции в чл.26,пар.2 от Регламент 1215/2012, като е указано на ответника К. Т., че в срок до първото открито съдебно заседание може да направи възражение за неподсъдност на спора пред българския съд, съгласно чл.26 във връзка с чл.18,пар.2 от регламента, както и да формулира искане спорът да бъде разгледан от съда по местожителството на ответника-потребител в Р. Е..

Ответникът е отговорил, че моли делото да бъде разгледано от съда на държавата членка, в която той пребивава, а именно Р. Е., съгласно Регламент 1215/2012, както и че желае да присъства на насроченото заседание. Съдът се е произнесъл по постъпилата молба с обжалваното определение.

Страните по спора са: ищецът - българско юридическо лице, 2 ответникът - е. гражданин, с различно местоживеене в държави членки на ЕС. Следователно Регламент 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в който са уредени правилата на компетентност на съда, както и за признаването и изпълнението на съдебни решения, чиято цел е постигане на свободно движение на съдебни решения по граждански и търговски дела, се явява приложим закон. За да може да се изпълни неговата цел, първо, следва да се отговори дали сезираният български съд със спора разполага с национална компетентност или не.

За компетентността на съда, според регламента, е възприета необходимостта от прилагане на общи правила, които са основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Наред с това съществуват и алтернативни основания за компетентност, които се основават на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване, за да се гарантира правната сигурност. Така, предвидени са специална компетентност, защитна компетентност по дела във връзка със застраховане, потребителски договори, индивидуални трудови договори, когато трябва да бъде защитена по-слабата страна от правилата за компетентност, които следва да са по-благоприятни за нейния интерес спрямо общите правила, изключителна компетентност, както и пророгация на компетентност/субсидиарна компетентност/.

В случая предметът на спора е във връзка с договор за банков кредит, сключен с физическо лице, за да се осигури финансирането му за закупуване на недвижими имоти с предназначение жилище – апартамент, като за обезпечение на кредита е учредена ипотека. От договора не се установява, а и няма твърдения и данни, договорът да е сключен във връзка с търговската или професионална дейност на ответника. Поради което следва да се приеме, че той има потребителски характер, сключен от физическо лице за цели извън търговската му или професионална дейност. Попада в раздел четвърти от регламента, уреждащ компетентността на съда при потребителските договори. Съответства на фактическият състав на чл.17, пар.1, б.б от регламента, определящ характеристиката на потребителски договор – да е сключен с лице – потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, без да се засягат чл.6 и 3 чл.7,пар.5, ако се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки.

В този случай и съгласно чл.18,пар.2, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. Не следва да се прилагат правилата за специалната компетентност на съда – чл.7,пар.1,б.б-2, когато при предоставяне на услуги, искът следва да се предявява по мястото на държавата членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени, тъй като се установява, че процесният договор има още една характеристика спрямо фактическия състав на тази разпоредба – сключен е с потребител, без търговски или професионални цели.

Именно, поради това следва да намерят приложение правилата за т.нар.защитна компетентност.

Следва да се посочи, че по делото няма твърдения за сключване на споразумение между страните след пораждане на спора относно компетентността на българския съд по смисъла на чл.19 от регламента, дерогиращ разпоредбите на чл.17 и чл.18, включително и по чл.25.

Компетентността по раздел четвърти от регламента не е дерогирана. В чл.26,пар.1 е предвидено, че извън компетентността, произтичаща от други разпоредби на регламента, компетентен съд е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на чл.24. В случая ответникът е подал отговор срещу исковата молба. Съгласно пар.2, по делата, в които участват потребители, преди да се признае на компетентен въз основа на пар.1, съдът гарантира, че ответникът е информиран за правото си да оспори компетентността на съда и за последиците от явяването или неявяването си. В случая съдът е изпълнил задължението си, като е информирал ответника за правото му по пар.2, определил е срок за това, като в определения срок ответникът е направил оспорване на компетентността на българския съд в качеството му на потребител по сключения процесен договор за кредит.

При така установената фактическа обстановка по делото следва да се приеме , че сезираният български съд не разполага с компетентност да разгледа повдигнатия пред него спор. До този извод е достигнал и окръжният 4 съд в постановеното обжалвано определение. Ето защо, същото следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното определение №1402 от 01.12.2023 г. по т.д.№664/2022 г. на Окръжен съд Пловдив , с което е прекратено производството по делото, поради липса на национална компетентност.

Определението е неокончателно и може да се обжалва пред Върховен касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5