Решение № 70 от 26.05.2020, Районен съд - Луковит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№___ гр.

Луковит, 26 май 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА при секретаря МАРИАНА

ДОЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА гр. д. №718 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на 2б, ал. 1 ЗОДОВ

Образувано е по повод исковата молба на Т.М.Ц. ***, с която по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди претендира обезщетение в размер на 3 000 лева, от които 2 700 лева неимуществени вреди и 300.00 лева – имуществени вреди, претърпени от него в резултата на нарушеното му право на разглеждане и решаване на гр.д.№1120/2009 по описа на РС Ловеч в разумен срок, заедно със законната лихва.

Неимуществените вреди се проявили в негативни чувства и емоции, чувство на безпомощност, недоверие в институциите, а имуществените – пропусната възможност да ползва 16 кв.м. от има, предмет на който е забавеното производство. Изтъква се допълнителното обстоятелство за влошено здраве и напреднала възраст на ищеца, които са допринесли за по-тежкото негативно преживяване от забавянето, без обаче да се намират в причинно-следствена връзка с това. Цитирана е практика на ЕСПЧ. Претендират се и разноски.

В хода на делото по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът изменя претенцията си в частта за имуществените вреди, като намалява същата от 300.00 лева на 195,84 лева.

Ответникът

Р. с. Л. оспорва иска, като прави възражения, че не е надхвърлен разумния срок. Не оспорва висящността на гр.д.№1120/2009 г. към момента на предявяване на настоящия иск, но счита, че същото е приключило с постановяване на крайния съдебен акт – решението от 16.06.2017 г. Възразява по отношение на твърдението, че било нарушено правото на ищеца, гарантирано от чл. 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ, след като липсват оплаквания държавата да се е намесила в правото му на мирно ползване от притежанията.

Напротив, според ответника държавата е гарнтирала ефективни средства на ищеца да упражнява правото си. Относно имуществените вреди счита, че е неясно в какво са се изразили – пропуснати ползи или загуби. Относно продължителността на срока ответникът противопоставя становището си, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, като се позовава на влошените отношения между страните по гр.д.№1120/2009 г., постановеното спиране на делото във връзка с преюдициалните спорове за собственост върху имота. Началният момент, от който ищецът е конституиран като страна, според ответника, е 06-03-2015 г. След конституирането му като страна, ищецът и неговият процесуален представител ставали причина за забавяне на производството – отлаганията по молба на адв. С.

Л., поставяне на допълнителни въпроси към експертизата. Р. с.Л. също така счита, че съгласно практиката на ЕСПЧ делата с по-голям „риск“ за страните са тези, свързани с трудова заетост, гражданско състояние, обезщетения от ПТП, здравеопазване, репутация, спорове за земя и др., сред които не попада предметът на гр.д.№1120/2009 за разпределяне на ползването върху дворно място. Счита, че ищецът се счита за обезщетен, след като към настоящия момент гр.д.№1120/2009 г. е приключило окончателно с решение на ОС В. Т. по в.гр.д.№933/17 г., като се позовава на делото Hirst срещу Обединеното кралство. на не последващото произнасяне на съда по въпроса за разноските. , изтъквайки: 1.) фактическа и правна сложност на делото, включително силно влошени взаимоотношения между страните по гр.д.№771/12 г.; 2.) процесуалното поведение на страните и на другите участници (вещи лица и свидетели); 3.) претоварване на съда. Евентуално въвежда възражение срещу размера на претендираното обезщетение, който счита за прекомерен и несправедливо завишен. Оспорва претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение, изтъквайки факта, че ищецът е дядо на представляващия го адв. Т.Г..

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. Т.Г., който поддържа изцяло исковата молба и излага съображения за основателност на иска в пълния претендиран размер. В писмена защита излага подробни съображения срещу защитната теза на ответника, че гр.д.№771/14 било усложнено поради множество спорове между страните и силно влошените им отношения; че поведението на ищеца също допринесло за забавянето с подаване на жалби срещу определения на РС Ловеч за спиране и прекратяване на делото; възразява и срещу защитната теза за прекомерна натовареност на РС Ловеч, излагайки различен прочит на решението по делото Guincho срещу Португалия. Относно претърпените от ищеца вреди се позовава на презумпцията за такива в случай на установено нарушение на принципа за разумен срок на производството.

Ответникът

Р. с.Ло. не се представлява в съдебно заседание и не представя писмена защита.

Контролиращата страна Р.п. Л. в съдебно заседание изразява становище за основателност на иска в пълния претендиран размер от 3 500 лева.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба, писмената защита на ищеца, писменият отговор на ответника, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Ищецът

Т.Ц. и брат му Г. А. по силата на Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 1955 г. са изградили двуетажна двуфамилна сграда (близнак) в УПИ №ХІV-628 в кв. 86 по плана на гр. Л. при равни права – ½ идеална част, като всеки от тях е получил и правото да ползва същата част от дворното място. Жилището на Т.Ц. ***, а на Г. А. – в източната.

Дворното място се намира в гр. Л. с административен адрес ул. „Г. Д." №**, граничещ и с ул. „Т.“ и представлява ПИ с идентификатор 439552.507.628 по КК и КР на гр. Л., одобрени със заповед РД - 18 - 10 / 17.04.2007г. на изп.директор на АГКК – Л., идентичен със стария идентификатор - УПИ XIV -

628в кв.86, с площ 524 кв.м. Двуетажната двуфамилна сграда е с обособени 2 самостоятелни обекта - в източната част с идентификатор *** и площ 80 кв.м., а в западната част – с идентификатор *** по КККР / с площ 73 кв.м./и с жилищно предназначение.

По взаимно съгласие на двамата братя в имота била поставена лека телена ограда, разделяща имота на две части – източна и западна.

През 1993 г. братът Г. А. прехвърли собствеността върху своята къща в полза на трите си дъщери М. Г., С.

Ц. и И.Н., запазвайщи пожизнено са себе си и съпругата си Цонка Ангелова правото на ползване.

През 2005 ищецът Т.Ц. прехвърил на внука си Т.Г. правото на собственост върху западната сграда, запазвайки пожизнено за себе си и за съпругата си правото на ползване.

След смъртта на Г. А. започнали конфликти между Т.Ц. и неговити низходящи, от една страна, и наследниците на починалия – съпругата Ц. А. и трите им дъщери М. Г., С. Ц. и И.

Н.. Конфликтите били предизвикани от изграждането на нови постройки в дворното място и реконструкцията на съществуващите сгради, включително изграждането на канализация.

На 04.08.2009 г. е образувано гр.д.№1120/2009 г. по описа на РС Л. по исковата молба на Т.Л.Г. срещу Ц. А., И. Н., М. Г., С. Ц., с която е поискано на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността да бъде разпределено ползването между страните на отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ в гр. Л. ул. „Г. Д.“ **, съобразно правата на страните – ½ за ищеца и останалата ½ за ответниците при съответните права на всяка от тях, придобити по наследство и прекратена СИО.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че от доста време отношенията между семействата на ищеца и на ответниците са силно влошени и не могат по взаимно съгласие да се разберат за ползването на дворното място. В подкрепа на това са посочени номерата на няколко прокурорски преписки във връзка с конфликтите.

Към исковата молба е приложена нотариална покана от ищеца Т.Г. връчена на ответниците на 15.05.2009 г., с която им предлага доброволно да разделят дворното място от 524 кв.м., представляващо имот с горния идентификатор, съобразно правата на съсобствениците и скица-проект, изготвена от вещо лице – техник.

Съдът е давал указание за отстраняване на нередовности в исковата молба. По повод допълнителните молби, представени от майката на ищеца, съдът е давал указания във връзка с нередовности относно представителната й власт.

След размяна на книжа с

Определение от 28.10.2009 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание, като се е произнесъл по доказателствата и е допуснал съдебно-техническа експертиза, която да изготви варианти за разпределение на ползването.

В първото съдебно заседание на 01.12.2009 г., в което ищецът Т.Г. се представлява от адв. Ц. Т., ответниците (с изключение на Ц. А.) - от адв. Х. С., е изговен доклад по делото, изслушана е съдебно-техническата експертиза изготвена от инж. М., разпитани са свидетели.

Оставено е без уважение искането на ответната страна да не се приема заключението, поради наличието на основание за неговия отвод. Вещото лице М. е признал, че ищецът Т.Л. и неговата майка М. Ц. са го посещавали в Община Л., за да „се допитват за точка 3 и 4“. Делото е отложено за изготвяне на нова съдебно-техническа експертиза възложена на инж. Т. с поставени допълнителни въпроси, формулирани от Т.Г. в допълнителна молба от 19.08.2009 г.

Инж. Т. депозирал заключението си на 18.01.2010 г., с което е предложил 4 варианта на разпределение.

В съдебно заседание на

26.01.2010 г. вместо от адв. С., трите ответници се представляват от адв. С. С..

След изслушване на заключението на инж. Т. е възложена допълнителна съдебно-техническа експертиза с указания да изготви нови варианти за разпределение, съобразявайки допълнителни условия и като заснеме всички съществуващи постройки в дворното място. Представителят на Т.Г. – адв. Т., е заявила, че „Не възразяваме да се допусне допълнителната задача“ В съдебно заседание на

02.03.2010 г. вещото лице не се явил и не е представил заключение, което е наложило съдът да изиска писмените му обянения и да отложи делото за нова дата – 13.04.2010 г.

На 25.03.2010 г. инж. Т. е депозирал молба до съда с копие до Районна прокуратура Ловеч, в която описва, че след като взел делото от съда и направил измервания в имота, анонимно лице с мъжки глас отправял предупреждения към него да внивама какво и как мери и пеше във връзка с делото, заради което моли да бъде „отзован“ като вещо лице по делото и по всякакъв друг повод.

На 13.04.2010 г. съдът е освободил инж. Т. и е назначил инж. Присадашки, като е предупредил страните, че ако и новият експерт отправи подобно оплакване, съдът ще спре делото и ще сигнализира Районна прокуратура Ловеч за провеждане на разследване.

В следващото съдебно заседание, проведено на 21.05.2010 г. представителят на ответната страна адв.

Спиридонова е представила доказателства за предявения от Т.Г. срещу ответниците искове с правно чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС – за предаване владението върху килер с площ от 3 кв.м., намираш се в сграда №4 изградена в спорния имот, и за преустановяване на действията по разрушаване на разделителната стена на този килер, по повод на които е образувано гр.д.№262/2010 г., с което е мотивирано искане за спиране на производството.

Съдът е отложил произнасянето по същото за следващото заседание - на 25.06.2010 г., когато на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е постановил спиране на производството до решаване на гр.д.№262/2010 г. – с предмет исковете по чл. 108 и 109 ЗС относно килера, гр.д.№970/10 г. – с предмет искове по чл. 109 ЗС от ответниците М. Г., С. Ц. и И. Н. срещу Т.Г. за премахване на външна канализация по делителната линия между сгради №1 и №4 и пристроените бани и тоалетни в северната страна на сградата в спорния имот, и адм.д.№41/10 на Административен съд Л., приемайки, че същите са преюдициални за решаване на гр.д.№1120/2009 г.

Определението е обжалвано от Т.Г. пред О. с. Л., който с Определение №510/27.07.2010 г. по в.гр.д.№343/10 е потвърдил определението за спиране.

Производството по делото е възобновено с Определение от 09.01.2015 г., когато съдът е констатирал, че са приключили трите обуславящи изхода на гр.д.№1120/2009 г. производства и насрочил делото в открито съдебно заседание.