Решение № 5221 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5221 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100505162 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба:

1. подадена „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД срещу решение №

21122/20.12.2023г. по гр.д. № 66140/2021г. по описа на СРС, ГО,26 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от него срещу В. Н. В., А. Н. Н., Г. Н. Н. И Г. М. И., осъдителни искове с дадена от първоинстанционния съд правна квалификация чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4889,58 лв., всеки ответник в съответна част, представляваща невърнат депозит след прекратяване на договор за наем от 21.05.2018г.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения, а именно непълнота на доклада по делото, направен от първоинстанционния съд изразяващи се в непосочване на релевантните за доказване факти от страна на ищеца и съответно за кои от тях не сочи доказателства. Посочва, че напълно неправилно е направеното тълкуване на разпоредбата на чл.20 от договор за наем от 21.11.2016г. и с което първоинстанционният съд приема, че страните преуреждат отношенията си във връзка с предходния договор за наем и по същество постигат спогодба по чл.365 от ЗЗД включително и за недължимост на процесния депозит, който има обезпечителен характер и по същество представлява залог на пари и служи за удовлетворение на претенциите на наемодателите. Липсват както направени изявления, така и представени доказателства, че вземането за връщане на депозит е било предмет на изявление за опрощаване, прихващане или отказ от получаване, като при коментиране на цитираните способи за погасяване на задължения, въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада по делото, поради което и страната не е имала знанието за кои факти не сочи доказателства. Счита и че дадената от първоинстанционният съд правна квалификация е погрешна и претендира въззивният съд да посочи правилната такава – чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД и разпредели доказателствената тежест.

1

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните по нея страни В. Н. В., А. Н. Н., Г. Н. Н. И Г. М. И., в която считат всички направени възражения срещу неправилността, необосноваността и незаконосъобразността на решението в частта, с което са отхвърлени предявените от банката искове за неоснователни. Посочват, че първоинстанционното решение в тази му част е постановено при обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, при липса на допуснати процесуални нарушения и правилно приложение на закона.

Молят решението по първоначалния иск да бъде потвърдено. Претендират разноски.

2. подадена от В. Н. В., А. Н. Н., Г. Н. Н. И Г. М. И. срещу решение № 21122/20.12.2023г. по гр.д. № 66140/2021г. по описа на СРС, ГО,26 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от тях срещу „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД осъдителни искове с дадена правна квалификация чл.233 ал.1 от ЗЗД, чл.236 ал.2 от ЗЗД и чл. 232 ал.2 предл.1 от ЗЗД.

Въззивниците-ответници считат, че решението в обжалваната от тях част е постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Посочват, че първоинстанционният съд в доклада по делото е приел за безспорни определени факти и обстоятелства, като след това е посочил, че същите не се доказват; превратно е тълкувал волята на страните обективиран в протокол от 10.09.2021г. за предаване владението на имота, предмет на договорите за наем; не е обсъдил всички събрани по делото доказателства – заключенията по изслушаните експертизи, свидетелските показания; направил е незаконосъобразен извод, че е необходимо изрично и ясно страните да договорят начина и средствата за поправяне на вредите след напускане на помещението от страна на наемателя. Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което предявените от тях насрещни искове се уважат в пълен размер. Претендират разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, в който изразява становище за правилност и обоснованост на обжалвания от въззивниците –ответници съдебен акт. Счита, че изводите на районния съд за договаряне между страните, че наемателя не дължи суми за ток, за наем на банкомат, поради предаване и връщане на веща, за липса на противпоставяне от страна на наемодателите банкоматът да стои в помещението и след предаване на ключовете, за недоказаност на работата на банкомата в офиса, както и за липса на установеност на твърдяната консумация на електроенергия и липса на вреди, които да не са поправени от наемателя, са правилни и обосновани, изведени въз основа на съвкупна преценка на всички доказателства по делото. Молят решението в обжалваната от въззивниците –ответници част да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран:

- от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД срещу В. Н. В., А. Н. Н., Г. Н. Н. И Г. М. И. с иск с дадена правна квалификация от първоинстанционниясъд правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от заплащане на сумата от 4889,58 лв., всеки ответник в съответна част, представляваща невърнат депозит след прекратяване на договор за наем от 21.05.2018г.;

-насрещни искове предявени от В. Н. В., А. Н. Н., Г. Н. Н. И Г. М. И. срещу „ПЪРВА 2

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, както следва:

-с правна квалификация чл.233 ал.1 изр.2 от ЗЗД за сумата от 9523,38 лв. – стойността на причинени щети на фасадата на наетото помещение след заличаване на указателните за банков офис на ПИБ облицовъчни плочи и след демонтиране на поставения от банката банкомат-АТМ;

- с правна квалификация 236 ал.2 от ЗЗД за сумата от 1000,00 лв. – обезщетение за ползване на имота, предмет на прекратения договор за наем от 21.11.2016г., в частта относно поставеното в имота устройство – АТМ за периода 10.09.2021г. – 08.02.2022г.;

- с правна квалификация чл.236 ал.2 вр.чл.232 ал.2 от ЗЗД за сумата от 389,02 лв. – представляваща потребена електроенергия за функциониране на терминалното устройство АТМ за периода 10.09.2021г. -08.02.2022г.

Ответникът по насрещните искове „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД е релевирала възражение за прихващане с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 938.47 лв., представляваща обща стойност на заплатени от консумативни разходи за имота, предмет на прекратения договор за наем от 21.11.2016г. - за ползвана вода и ел. енергия за периода след прекратяване на наемното правоотношение –за периода от 10.09.2021 г. до 17.12.2022г., с които наемодателите са се обогатили.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на въззивника - „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, че първоинстанционният съд е квалифицирал неправилно предявения от него иск, настоящият състав намира следното:

Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право, но я е извел от обстоятелства, на които страната се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на спора. В настоящият случай първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл относно фактите, които са заявени в исковата молба, но неправилно е квалифицирал същите и в този смисъл не е излязъл от търсената защита и не е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК , а е нарушил материалния закон като е дал неправилна правна квалификация на иска, което обуславя неправилност на решението в тази му част. В този е и съдебната практика – решение № 124/24.03.2011 г. гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, решение 941/30.12.2009 г. по гр.д. 1673/208 г., ГК, III, Г.О. на ВКС., решение 306/01.04.2010 г. по гр.д. 4715/2008 г., Г.К., I ГО на ВКС и др. Следва да се има предвид и че произнасянето на съда се определя от диспозитива на съдебното решение – чл.263 ал.2 от ГПК.

В настоящият случай в диспозитива на съдебното решение

3 е посочена правната квалификация на иска – чл.79 ал.1 от ЗЗД, както и фактическите основания на същия, които съответстват на тези, изложени в исковата молба, с която съдът е сезиран. От мотивите на обжалваното съдебно решение е видно, че съдът е приел, че договорната клауза, въз основа на която ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД претендира плащане на сумата е обвързала страните, като е изложил мотиви относно нейното действие към момента на устните състезания и въз основа на която е счел, че вземането към момента на устните състезания не съществува и е отхвърил като неоснователен.

Тълкуването на първоинстанционния съд във връзка с изпълнение/неизпълнение на задълженията на ответника, респективно наличие на допълнителни съглашения между страните, които ги обвързват е по съществото на спора, който настоящата въззивна инстанция следва да разгледа, тъй като непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция“ /т.2 от ТР 1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК/. Именно след като реши спора по същество, въззивнният съд ще направи извода за правилност/неправилност на фактическите и правни изводи на първоинстанционното решение.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид цитираната разпоредба на чл.

269 изр. 2 ГПК, не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция установената от първоинстанционният съд фактически обстановка, а именно: на 21.11.2006г. е сключен договор за наем, по силата на който "НИВИКОМ“ЕООД/в качеството на наемодател,но ползвател на имота въз основа на договор за наем със собствениците имота и с тяхно съгласие/ е предоставил на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД /в качеството на наемател/ за временно и възмездно ползване недвижим имот, описан в чл.1 от договора – магазин № 4 и 5 с административен адрес: гр. София, бул. Ломско шосе № 112, като изрично е уговорено, че отдаваният под наем имот ще се ползва със стопанска цел – за експлоатацията му като "банков офис"; договорът е сключен за срок от 10 години; уговорената наемна цена за ползването е в размер на 2500 евро без ДДС.; съгласно чл.6 ал.2 от договора наемателят се задължава да заплати на наемодателя при представяне от наемодателя на разрешение за ползване на сградата - акт № 16 гаранционен депозит в размер на един месечен наем, който подлежи на връщане при прекратяване на договора за наем, ако са изплатени всички консумативни разходи и няма нанесени щети на наетите имоти; в изпълнение на цитираната договорна клауза, наемателят е заплатил уговорения депозит, след представяне на разрешение за ползване на сградата, в левова равностойност от 4889,58 лв. с платежно нареждане от 03.10.2007г., с която сума е заверена банковата сметка на наемодателя; с анекс между страните по договора за наем и физическите лица – собственици на магазините – Н.Н.В. и Г. М. И., наемодателят "НИВИКОМ“ЕООД е заместен в наемното правоотношение от физическите лица Н.Н.В. и Г. М. И., които са декларирали че получават депозита от 2500 евро; договорът за наем е прекратен с изтичане на неговия срок- на 21.11.2016г.; на същата дата страните по договор за наем от 21.11.2006г. подписват нов договор за наем със съдържание, обективирано в представения към отговора на исковата молба писмен документ – договор за наем от 21.11.2016г. – л.28-30 от делото на СРС.