Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1102 от 15.07.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2138/2021
Вид
Решение № 1102
Подписан
15.07.2021
В сила
03.08.2021
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 · Закон за туризма
  • чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 · Закон за туризма
  • чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 · Закон за туризма

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Пловдив , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330202138 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Н. Р. Д. против Наказателно постановление № РД-04-ХI-Б-301/05.02.2021г., издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на Н. Р. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300лв.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. С жалбата се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото 1 потвърждаване по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 28.10.2020г. служители на РЗИ съвместно с представители на ОДМВР-Пловдив извършвали проверки за спазване на епидемиологичните изисквания. В 15,15ч. била извършена проверка в транспортно средство за обществен превоз на линия № 222 с рег. № ****. Проверката била извършена при спирането на превозното средство на бул. Христо Ботев № 46 – спирката срещу Централна гара. При извършената проверка се констатирало, че шофьорът на автобуса – жалбоподателят Д., не е поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. В превозното средство освен шофьора били и кондукторът – св. Г., както и още около петима пътници. В автобуса имало поставено въже, което ограничавало достъпа на пътниците до предните седалки. В автобуса, зад шофьорското място, имало рамка със стъкло, представляваща една стена. Шофьорското място не е било ограничено от всички страни със стени.

Служителите на РЗИ поканили жалбоподателя да се яви в РЗИ-Пловдив на 30.10.2020г. от 09,30 ч. за съставяне на АУАН. Била съставена писмена покана, която жалбоподателят отказал да приеме и да я разпише, като отказът му бил удостоверен с подписите на двама свидетели – мл. инсп. Б. и инсп. К.

(л. 15 от съдебното производство).

Посочената фактическа обстановка съдът установи от показанията на актосъставителя, които кредитира изцяло, доколкото са последователни, логични и добросъвестно изложени.

Допълнителен аргумент за кредитиране показанията на актосъставителя се явява съответствието им с останалите събрани по делото доказателствапротокол за извършена проверка и показания на свидетеля очевидец Г. – кондуктор в автобуса, както и показанията на свидетеля Б., също очевидец и полицейски служител.

В показанията на разпитаните свидетели не се установяват съществени противоречия по отношение на съставомерните факти. Следва да се посочи, че съществува противоречие между показанията на актосъставителя В., св. Г.

2 и св. Б. по отношение на разполагането на маската на лицето. Свидетелката В. и свидетелят Б. посочват, че лицето не е носело маска, като св. В. сочи, че лицето не е имало поставена маска за лице, а св. Б., че не си спомня дали маската му е била свалена. Св. Г. сочи, че маската на шофьора е била свалена, като същата е била поставена под устата му. Следва да се посочи, че и при липса на маска въобще, както и при неправилно поставяне на маската, съставомерния описан в АУАН и НП факт – липса на поставена маска, покриваща изцяло носа и устата, е осъществен. Свидетелката В. също така посочва, че не е имало предпазна преграда след шофьора на автобуса, което се потвърждава и от разпитания свидетел Б., който сочи, че не си спомня автобусът да има преграда във вид на стъкло, която да отделя изцяло шофьорът от пътниците. Съдът прие за установено, че между водача и пътниците е имало поставено въже, което се установи от показанията на свидетеля Г., като същото не противоречи на показанията на свидетелите В. и Б., които вероятно не са възприели въжето като вид преграда. Същевременно безспорно се установява, че шофьорското място не е било отделено от автобуса от всички страни с поставени в самото превозно средство стени (респективно и врата) от четирите страни, като това се установява от показанията на всички свидетели, включително свидетелят Г., който изрично посочва, че преградата в автобуса представлява само едностенна рамка със стъкло.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от чл. 231 от Закона за здравето и изисканите по служебна инициатива на съда – Заповед № 22/25.11.2015г., длъжностна характеристика, споразумение № РД-15-1154/08.06.2011г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.10.2020г. за нарушение, извършено на 28.10.2020г., а НП – на 05.02.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на 3 жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, който обаче е бил редовно поканен за датата, на която е съставен АУАН и не се е явил за съставянето на акта по собствена инициатива.

Относно изричното възражение на защитата за допуснат порок по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН при описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП, достатъчно пълно и ясно са посочени всички съставомерни признаци на вменения административен състав, а именно липса на изпълнение на задължението по смисъла на т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. лицето да има поставена защитна маска или друго средство, което да покрива изцяло носа и устата. В случая посочените в АУАН и НП обстоятелства изцяло съответстват и на установената от съда фактическа обстановка, че при проверката се констатирало, че жалбоподателят не е имал поставена маска, покриваща носа и устата. Посочени са и датата – 28.10.2020г., както и мястото на извършване на нарушението – в транспортно средство за обществен превоз, находящо се в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 46 – спирката.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалният закон.

В чл. 209а, ал.1 ЗЗ е предвидено, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лева лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ.

От друга страна в чл. 63, ал.4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

Така от словесната редакция на нормата е видно, че същата е бланкетна, 4 като за съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка се препраща към съответната заповед на министъра на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ административен акт и подлежи на предварително изпълнение.

В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както в АУАН, така и в НП, а именно Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, като въведената с т.7 от нея противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото фактическа обстановка.

За да е спазен принципът за законоустановеност на административното нарушение и на административната санкция, е напълно достатъчно съставът на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено, доколкото в чл. 209а, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването, като чл. 63, ал. 4 ЗЗ, при запълване със съответната бланкетна норма, предвижда правилото за поведение, а чл. 209а ЗЗ предвижда санкционирането на същото.

Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовият бланкет може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от ненормативен акт (какъвто се явява общият административен акт- заповед на министъра на здравеопазването).

Така изрично т.6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.).

В този изричен смисъл са и Решение №3/15.08.2019 по дело №1098/2018 на ВКС, Решение № 622/2004 г. по н. д. № 476/03 г. на ВКС, Решение №59/16.03.2015 по дело №1854/2014 на ВКС, Решение № 97 от 22.06.2015 г. по н. д. № 129 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, в които се приема, че бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. Точно 5 такъв е и процесният случай, доколкото с чл. 63, ал.4 и ал.11 от ЗЗ е предвидено безусловно задължение за спазване на предвидените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като дори е придадено предварително изпълнение на заповедите.

Съгласно чл. 3, ал.1 то ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

Сочената като нарушена в АУАН и НП Заповед РД-01-609/21.10.2020г. е в сила от 22.10.2020г., отменена е на 25.11.2020г., поради което се налага извод, че именно тя е била действащото право към датата на извършване на нарушението-28.10.2020г.

В смисъл, че няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорността на дееца за нарушаване на противоепидемични мерки по силата на чл. 209а ЗЗ, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е и практиката на административните съдилища от цялата страна, включително и най-новата практика на АС-Пловдив.

Така Решение от 08.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1081 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение от 08.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1283 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1187 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение от 01.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 8 / 2021 г. на Административен съд Разград, Решение № 16 от 17.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 177 / 2020 г. на Административен съд - Кърджали, Решение от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 435 / 2020 г. на IV състав на Административен съд - Русе, Решение № 36 от 10.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 398 / 2020 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора, Решение № 20 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 7 / 2021 г. на Административен съд - Кюстендил, Решение от 28.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2 / 2021 г. на Административен съд - Търговище, Решение от 25.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 118 / 2020 г. на Административен съд - Габрово, Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали.

Както вече се посочи, от фактическа страна без значение е дали жалбоподателят е бил въобще без маска или същата е била поставена под брадичката му и не е покривала носа и устата му. И при двете положения е налице съставът на административното нарушение, за което е ангажирана 6 отговорността на жалбоподателя. В този смисъл изрично е и Решение от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1187 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив – „Въведеното с т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването изискване е за поставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.) След като се е намирала на закрито обществено място,в което се обслужват граждани и поставената маска не е покривала носа и устата едновременно, то въведеното с посочената заповед изискване не е спазено към момента на проверката.“