Решение № 98 от 15.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Ихтиман, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200755 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, ЕИК * против Наказателно постановление № 23-2200519/18.11.2022 г. на и.д. директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което за нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и развива подробни съображения досежно основателността й.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна. Въззивният съд не споделя фактическата обстановка, установена от АНО (и.д. директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“), като намира, че въз основа на доказателствените източници са направени превратни фактически и правни изводи. При данните от собственоръчно попълнената декларация, че свид. * не работи в дружеството „*“ ЕООД, а помага на управителя, липсата на 1 декларирано трудово възнаграждение, липсата на каквито и да е видими признаци, че в проверявания обект се извършва дейност, която може да е свързана с предмета на дейност на дружеството и дадените обяснения от проверените лица, че са постигнали договорка с управителя на дружеството * да извършат конкретна работа - ремонт на покрив, представените граждански договор и разходно-касов ордер, АНО е направил необосновани изводи за наличие на трудов договор между „*“ ЕООД и свид. В. К. Въз основа на доказателствата въззивният съд възприема следните изводи:

От фактическа страна:

„*“ ЕООД, ЕИК * е дружество, което е с основен предмет на дейност земеделие. Въз основа на договор за наем и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот „*“ ЕООД, ЕИК * упражнява фактическа власт върху бивш хлебозавод, представляващ дворно място от 875 кв.м., ведно с построените масивна сграда-фурна и масивен гараж – УПИ V1552, кв. 90 по плана на с. *, общ. *, ул. „*“ № 53.

Управителят на дружеството * и В. К. – дядо на свид. В. К., се познавали, тъй като през годините К. купувал зърно от „*“ ЕООД, ЕИК *.

През месец септември 2022 г. * потърсил К. и свид. * и им казал, че има работа за тях в бившия хлебозавод, тъй като трябва да се сменят челни дъски (сачак според терминологията, използвана от част от свидетелите) на покрива.

К. казал на управителя *, че трябва да отиде на оглед на обекта, за да му каже колко време ще отнеме подмяната. След това В. К. и свид. * отишли в бившия хлебозавод, там установили, че сградата е висока, поради което за да бъдат сменени челните дъски, е нужно да се изгради скеле, което щяло да забави ремонта и да отнеме около 2-3 седмици. На място видели обаче, че в има техника - багер с монтирана на него кофа. Преценили, че ако използват багера, вместо да изграждат скеле, ще свършат работата за няколко часа, вместо за 2-3 седмици. Постигнали договорка с управителя да сменят дъските, като използват багера, като управителят трябвало да го управлява. За работата трябвало да бъдат заплатени 300 лв.

На 15.09.2022 г. сутринта в изпълнение на постигнатата договорка В. К.

(дядо на свид. В. К.), свидетелите * К. и В. К. дошли в бившия хлебозавод в с.

*, стопанисван от „*“ ЕООД, ЕИК *, за да сменят челните дъски на покрива.

Те започнали работа, като в изпълнение на уговорката, това било осъществено с помощта багера, находящ се в двора. Той се управлявал от управителя на дружеството *.

Около 11.00 часа същия ден свидетелите Т. К., Д. Й. и М. К., в качеството им на служители в дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, осъществили проверка по спазване на трудовото законодателство в обекта бивш хлебозавод, находящ се в с. *, общ. *, ул. „*“ № 53, стопанисвано „*“ ЕООД, ЕИК *.

Преди да пристъпят към проверката свидетелките възприели непосредствено и фогографирали как свид. В. К. е качен в кофа на багер, управляван от * и първият извърша ремонт на покрива, като сменя челни дъски. В хода на проверката пред контролните органи свид. В. К. казал, че помага на * за ремонт на покрива.

2

Проверяващият екип от трудовата инспекция, предоставил декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ на свид. В. К.. В своята декларация свид. В. К. попълнил личните си данни. В графата „Работещ в“ написал помагам на * от 15.09.2022 г. В графата за длъжността, която заема, отново попълнил, че помага на приятел. В графата работно време изписал „не 10:30 14:30“. В графата почивни дни попълнил „довечера ядене пиене“, в графата почивки в работния ден, попълнил „не“, както и в графите трудово възнаграждение и с въпроси има ли сключен трудов договор, има ли сключен граждански договор и подписано копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП.

На 19.09.2022 г., проверката продължила в сградата на трудовата инспекция, в присъствието на законния представител на дружеството -* – управител. Той представил на проверяващите граждански договор, сключен със свидетеля В. К. и РКО за заплатено възнаграждение от 100 лв., като на основание представените документи и проверката па място бил съставен и протокол за извършена проверка от 19.09.2021 г.

На 19.09.2022 г. в гр. София, в сградата на ДИТСО, свид. Т. К. на длъжност „старши инспектор“ при ДИТСО, съставила в присъствието на свид. Д. Й. и М. Д. К. – свидетели по съставянето и на проверката, както и на * – управител на дружеството, Акт № 23-2200519 за установяване на административно нарушение по чл. 61, ал. 1 вр. ал. чл. 1, ал. 2 КТ за това, че „*“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношение, като не е сключило трудов договор с лицето В. К., ЕГН ********** преди постъпването му на работа.

Въз основа на горепосочения акт от директора на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 23-2200519/18.11.2022 г., с което за нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в показанията на свидетелите Т. К., Д. Й., М. К., В . К., * и писмените доказателства граждански договор, разходно-касов ордер, договор за наем, предварителен договор за покупко-продажба на имот, протокол за извършена проверка (частично), декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.

Доказателствените източници са логични и лишени от каквито и да е противоречия по отношение на това, че при проверка на 15.09.2022 г. свидетелките К., Й. и К. възприели свид. В. К. качен в кофа на багер, управляван от управителя *, да извършва ремонт на покрив в бивш хлебозавод в с. *, стопанисван от „*“ ЕООД, както и че дружеството е с фактически предмет на дейност земеделие.

В тази част всички доказателствени източници следва да се кредитират в цялост, тъй като не разкриват противоречия и тези обстоятелства не са 3 спорни.

Спорно е какви са били предшестващите отношения между „*“ ЕООД и свид. В. К. и по-конкретно дали К. е бил работник на дружеството без сключен трудов договор или е извършвал работа по граждански договор.

Относно предхождащите отношения между „*“ ЕООД и свид. В. К. съдът кредитира показанията на свидетелите В. К. и *. Те логично и непротиворечиво разкриват какви са били причините да се намират в обекта, стопанисван от въззивника и каква в била уговорката с управителя.

Показанията им са логични, устойчиви в производството и добре кореспондират едни с други. Намират подкрепа в представените по делото граждански договор, РКО, както и декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. От последната е видно, че при проверката свид. К. не е декларирал достатъчно обстоятелства, които несъмнено да сочат наличие на трудово правоотношение. Напротив пред проверяващите той е попълнил, че няма сключен трудов договор, няма работно време, няма длъжност в дружеството.

Попълненото в графа работно време „Не 10:30 14:30“ изключително добре хармонира с неговите показания, че след като се установило, че за работата може да се ползва багерът, В. К. и свидетелите В. К. и * преценили, че ще могат да извършат ремонта за един ден само в рамките на няколко часа. Т.е. часовете 10.30-14.30 могат да бъдат отнесени към периода, за който работата е следвало да бъде извършена, а не представлява работно време, както неправилно това е интерпретирано от АНО. Колкото до попълненото, че същият няма трудов, но няма и граждански договор, съдът намира следното по отношение на гражданския договор. При анализ на информацията съдът отчита правните познания на свидетеля, който не е юрист, с оглед на което не може от него да се очаква да квалифицира сключената в устна форма сделка с управителя на дружеството, като граждански договор. Съдът отчита и възможността представените в хода на производството граждански договор и РКО да са изготвени след проверката и изцяло за целите на процеса. В случая съществено е, че дори действително към датата на проверката 15.09.22 г. свид. К. да не е бил подписал граждански договор или да бъде кредитирано неговото твърдение, че е подписал някакви документи, които не е съвсем сигурен какво съдържание имат, то без значение е кое вярно. Защото дори да е липсвал сключен в писмена форма договор за изработка от 15.09.2022 г., то това не означава, че между страните такъв не е имало, поради липсата на изискване за форма на действителност на този вид правна сделка. Или казано по друг начин няма пречка договорът за изработка да бъде сключен в устна форма. При това положение, ако се възприеме, че не е имало договор в писмена форма, е обяснимо объркването на свидетеля К. при попълване на декларацията, посочвайки, че липсва граждански договор между него и дружеството. Косвено сочи на достоверност на показанията на свидетелите К. и * изложеното от всички свидетели, че предмета на дейност на дружеството жалбоподател е земеделие. В процесния хлебозавод не е осъществявана никаква подобна дейност. Не е имал признаци да функционира, като стопанска постройка, свързана със земеделие. Липсвали са други лица в обекта, а извършваното – подмяна на челни дъски на покрив, от К.и и свид. * е специфична дейност и няма нищо общо със земеделие. Тези обстоятелства косвено подкрепят показанията на свид. К. и *, че между „*“ ЕООД и В. К., 4 свидетелите В. К. и * е имало единствено уговорка (договор) за подмяна на челните дъски на сградата.

Във връзка с посоченото в съставените от проверяващите свид. Т. К., Д.

Й., М. К. писмени документи за трудово правоотношение, то в тази част показанията им възпроизвеждат изводите, които те са направили, а не възприети непосредствено факти, тъй като никоя от свидетелките не е възприела непосредствено преддоговорните отношения между „*“ ЕООД и свид. В. К., Т. К., Д. Й., М. К., В. К., *, граждански договор, разходно-касов ордер, договор за наем, предварителен договор за покупко-продажба на имот, протокол за извършена проверка (частично), декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.

Установеното от обсъдените доказателства не оборва фактическите констатации в АУАН, който на основание чл. 416, ал. 1 КТ има доказателствена сила, а по отношение на правните изводи в същия - дали установеното разкрива белезите на трудово правоотношение, ще бъде даден отговор в съответната част на съдебния акт.