Решение № 3469 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3469 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20221100103865 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск на Н. С. К., ЕГН **********, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, прил. 2, алт. 2, вр. ал. 1 НК, поддържано от 29.11.2016г. до 04.12.2021г. , с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017г. , впоследствие променена на “Подписка“, за което е призната за невиновна с влязла в сила Присъда от 11.02.2021 г. по НОХД № 22804/2016, 22 с-в по описа на СРС, ведно със законната лихва върху главниците считано от 04.12.2021г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане.

В исковата молба Н. С. К., ЕГН ********** твърди, че по време на наказателното преследване продължило пет години, до влизане в сила на оправдателната присъда, включително 19 дни в затвора, където изтърпявала мярката „Задържане под стража“, търпяла неимуществени вреди с голям интензитет. Изживяла стрес, безпокойство, негативни емоции дискомфорт, влошаване на здравословното състояние, накърняване на честта, достойнството и доброто име в обществото. Била злепоставена пред близки и познати, засегнати в отрицателен план били връзките и като родител с децата и, с близки, семейство и познати. Не могла пълноценно да се грижи за двете си деца – със задравословни проблеми, едното с намалена работоспособност поради инвалидност, които до момента изцяло и самостоятелно обгрижвала, а в последната година от наказателното производство забременяла и родила и трето дете, за което също била възпрепятствана полага грижи, от които същото се нуждаело безпрекословно поради ниската си възраст. Изпитвала силно притеснение, несигурност и безпокойство, чувство за отчаяние и безнадежност, загубила 1 вяра в правосъдието и справедливостта, изпитвала страх от бъдещето и от неизвестността какво ще последва от несправедливото обвинение. Особено интензивни били описаните негативни изживявания по време на изтърпяване на мярката „Задържане под стража“.

В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило пет години, по обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, прил. 2, алт. 2, вр. ал. 1 НК, поддържано от 29.11.2016г. до 04.12.2021г. , с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017г. , впоследствие променена на “Подписка“, за което ищцата е призната за невиновна с влязла в сила Присъда от 11.02.2021 г. по НОХД № 22804/2016, 22 с-в по описа на СРС.

Възразява, че за ищеца не са настъпили твърдените неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, а ако са настъпили не са с твърденият интензитет и проявление.

Счита претенцията за неоснователни, като недоказана.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което впоследствие е оправдан.

В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна 2 претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило пет години, по обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, прил. 2, алт. 2, вр. ал. 1 НК, поддържано от 29.11.2016г. до 04.12.2021г., с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017г. , впоследствие променена на “Подписка“, за което ищцата е призната за невиновна с влязла в сила Присъда от 11.02.2021 г. по НОХД № 22804/2016, 22 с-в по описа на СРС.

Видно от събраните доказателства присъдата е влязла в сила на 04.12.2021г. Против присъдата СРП е подала протест – впоследствие оттеглен.

Видно от преписката по наказателното производство същото е продължило за период от пет години. Мярката „Задържане под стража е изтърпяна за период от 19 дни.

От показанията на свидетеля Т.С.И. – сестра на ищцата се установява следното:

Ищцата смятала, че е невинна по повдигнатото обвинение. Когато разбрала, че е обвинена много се притеснявала най вече за това, кой ще гледа двете и малки деца, едното от които било с проблем. Притеснявала се да не и вземат децата от социалните. До сама си гледала децата. Нямала проблеми със закона. Не била осъждана. Свидетелката узнала от другата им сестра,че ищцата е задържана. Веднага тръгнала да я търси. Разбрала, че пътува към Затвора Сливен. Свидетелката прибрала децата и. Заедно с тях тръгнала към Сливен и още сутринта била там. Оставила децата вън и влязла да я види. Ищцата плачела и се притеснявала, че ще лежи с години и, че не знае какво ще се случи с децата. Все повтаряла, че не е виновна. За времето на ареста свидетелката гледала децата и изпращала пари на ищцата, за да може да и звъни постоянно и да знае какво става с тях. После я пуснали. Тя ходела на всички заседания, а нея и свидетелката и децата, защото ищцата се тревожела, че ще я задържат още в съдебната зала. Преди всяко дело била нервна, викала, крещяла, карали се. После забременяла с третото си дете през 2019г. и родила. Но ищцата се карала не само със семейството си, но и с бащата на детето. Разделили се, защото той не можел да издържа на напрежението. Ищцата се отчуждила от близки и приятели, станала конфликтна. След затвора всички и се подигравали, че е затворник. Вече нямала компания и приятели.

От заключението по приетата КСППЕ се установява следното:

В психологичен план воденото наказателно производство се е отразило негативно на ищцата. Тя го е възприела, като изразен стресогенен фактор, обуславящ за продължителен период и със значителна интензивност негативни емоционални състояния.

Емоционалната доминанта в негативните преживявания при воденото наказателно производство при ищцата е свързана със задържането й под стража в периода 05 - 24.10.

2017г. Изпитвала е чувство за шок, напрегнатост, гняв, безпомощност, силно безпокойство за децата й, фрустрация от невъзможността да полага пълноценни грижи за тях, социална изолираност; във времето на воденото наказателно производство, до влизането в сила на оправдателната присъда на 04.12.2021г., притеснение, тревожност, напрегнато очакване, 3 раздразнителност, изразени колебания в равнището на активност и лабилност на настроението. Като остатъчни последици е изпитвала емоционална лабилност и накърняване на обществения образ.

Ищцата не страда от психично заболяване, не е боледувала от психични заболявания в миналото, вкл. и към процесния период.

Съгласно заключението от психологичното изследване на подекспертното лице може да се направи извод за умерен спад на нейната удовлетвореност от взаимоотношения й с другите И за негативно отражение върху социалното й функциониране. Обусловената от воденото наказателно производство стресогенна ситуация е довела до значим разход на психоемоционална енергия, което е намалило общата и адаптивност. Особено интензивни и продължителни са били негативните емоционални състояния, обусловени от преживяването, че не може да се грижи пълноценно за децата си, от които са със специфични потребности, и от които не се е отделяла преди.

Съдът намира заключението по приетата КСППЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. Цени показанията на свидетеля Т.С.И. при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.

Въз основа КСППЕ, гласните доказателства и останалите доказателства по делото съдът приема за установено наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за престъпление, по което впоследствие ищецът е оправдан.

В резултат на воденото срещу ищцата наказателно производство, особено за периода, в който е изтърпяла мярката „Задържане под стража“, същата е изживяла стрес, психическо напрежение, чувство на емоционална нестабилност и несигурност. Изпитвала е чувство за шок, напрегнатост, гняв, безпомощност, напрегнато очакване. Доминирало е чувството на силно безпокойство за децата особено задълбочено поради невъзможността да полага пълноценни грижи за тях. В резултат на воденото наказателно производство ищцата е изпаднала в социална изолираност, станала раздразнителна и лабилна. Като остатъчни последици е изпитвала емоционална лабилност и накърняване на обществения образ.

Предвид установените субективни преживявания - негативни емоции в резултат на възприемане на случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са извършвани съдът намира, че следва да бъде определено обезщетение по справедливост в размер на 15000,00лева. За сумата 15000.00лв., която е разлика над присъдените 15000.00лв. до общо претендираните 30000.00лв., предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на 4

ОСГК на ВКС - т. 4, съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение, и като съобрази, че оправдателната присъда е влязла в сила на 04.12.2021г. настоящият състав намира, че следва да присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 04.12.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Съобразно уважената част от исковете и направеното искане в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски. Претенцията е за сумата 3050.00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат определено по правилата на чл. 38 ЗА, за осъществена безплатна защита, платимо в полза на адв. Д. Т. – АК гр.Благоевград, в качеството на процесуален представител на ищцата. Съобразно уважената част от иска сумата, която следва да се присъди на адв. Д. Т. – АК гр.Благоевград, в качеството на процесуален представител на ищцата е в размер на 1525.00лв.