Решение № 16039 от 26.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16039 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РА.ОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110141615 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „АПС Б.Б.“ ЕООД срещу Б. Т. Т. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1219,92 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 10.06.2016 г. сключен с „К.“ ЕАД, сумата 106,60 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.06.2016 г. до 20.11.2016 г., сумата 862,09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.06.2016 г. до 22.05.2023 г., които вземания са платени от „А. Т.“ ЕООД, в качеството на поръчител, и прехвърлени с договор за цесия в полза на ищеца, и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 31036/2023 г. на СРС, 56 състав.

Ищецът твърди, че на 10.06.2016 г. ответникът кандидатствал онлА.н за отпускане на потребителски кредит от „К.“ ЕАД, вследствие на което на същата дата между „К.“ ЕАД и ответника, под формата на електронен документ, е сключен Договор за потребителски кредит № ****** по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 1500 лв. срещу задължението му да го върне до 20.11.2016 г. Твърди, че сумата била реално получена от ответната страна. Ответникът обезпечил кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД, въз основа на който между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство от 10.06.2016 г., според който поръчителят се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови задължения по кредита. Твърди се още, че предвид неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит и след изпратено уведомление до ответника, на 23.02.2021 г. „А. Т.“ ЕООД погасил всички дължими от кредитополучателя по процесния договор за кредит суми. С Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 02.03.2021 г. „А. Т.“ ЕООД прехвърлило 1 вземанията си срещу ответника в настоящото производство, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, в полза на „АПС Б.Б.“ ЕООД. Въз основа на упълномощаване от цедента, ищецът като цесионер уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Въз основа на изложеното предявява настоящите установителни искове. Претендира разноските по делото, както и направените такива в хода на заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по основание и размер. Навежда се довод за нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, като се твърди, че фиксираният лихвен процент и годишния процент на разходите по кредита надхвърлят допустимите по закон максимални размери.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 31036/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, е видно, че на 20.06.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, по силата на която е разпоредено Б. Т. Т., ответник в настоящото производство, да заплати на „АПС Б.Б.“ ЕООД сумата 1219,92 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 10.06.2016 г. сключен с К., сумата 106,60 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.06.2016 г. до 20.11.2016 г., сумата 862,09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.06.2016 г. до 22.05.2023 г.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск в законоустановения срок. В предвидения едномесечен срок „АПС Б.Б.“ ЕООД, ищец в настоящото производство, е предявил установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По делото е приложен Договор за потребителски кредит № ******/10.06.2016 г., сключен между „К.“ АД, в качеството на кредитодател, и Б. Т. Т., в качеството на кредитополучател, и Приложение № 1 към същия, видно от които между страните е уговорено предоставяне на кредит в общ размер от 1500 лв., погасяването на който да се извърши на 5 месечни вноски в размер на 331,63 лв. всяка. Уговорен е фиксиран лихвен процент по заема от 41,24 % и годишен процент на разходите – 50,00 %.

Посочен е общ размер на всички плащания от 1658,15 лв. В приложение № 1 към договора за кредит е инкорпориран погасителен план.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, е уговорено кредитополучателят да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция в 10-дневен срок от подаване на заявлението за кандидатстване за кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Според чл. 4, ал. 2 от договора, в случА. че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено.

Договорът е подписан при Общи условия/ОУ/, които са неразделна част от него.

Установява се и сключването на договор за предоставяне на поръчителство между „А. Т.“ ЕООД, като поръчител, и Б. Т. Т., сключен на същата дата, на която е сключен и договорът за кредит – 10.06.2016 г. Видно от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство за предоставянето на поръчителство се дължи възнаграждение в размер на 152,91 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. В договора за кредит, нито в погасителния план към него не фигурира в месечната вноска предвиденото с договора за предоставяне на поръчителство 2 възнаграждение за поръчителя в размер на 152,91 лв. на месец. Тази сума фигурира в самия договор за предоставяне на поръчителство, като с възнаграждението за поръчителя месечната вноска става 484,54 лв.

Представен е по делото и договор за поръчителство също от 10.06.2016 г., сключен между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД, като поръчител, въз основа на който последният е поел обезпечение на задълженията на Б. Т. Т..

Не се спори между страните по делото, а и се установява от представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен между „К.“ ЕАД, „А. Т.“ ЕООД, заедно като продавачи, и „АПС Б.Б.“ ЕООД, ведно с извлечение от Приложение № 1 към същия, от които се установява, че в полза на ищеца са прехвърлени вземанията срещу Б. Т. Т. въз основа на договор за кредит № ******/10.06.2016 г.

По делото е приложено уведомление до ответника за извършената цесия от цесионера, както и пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера за уведомяване на длъжника.

По делото е изслушано заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Д.. В отговора на първия поставен въпрос вещото лице е констатирало, че ответникът е усвоил заем в размер на 1500 лв., получени чрез epay срещу разписка на 10.06.2016 г. По договора е извършено плащане в размер на 490 лв. на 20.07.2016 г., разпределена както следва: 280,08 лв. за погасяване на главница, 51,55 лв. за погасяване на лихва и 158,37 лв. за погасяване на вноска по договора за предоставяне на поръчителство. Не са установени други плащания, извършени след тази дата. Размерът на непогасените вземания по договора за кредит са както следва:

1219,92 лв. главница, договорна лихва за периода от 20.08.2016 г. до 20.11.2016 г. в размер на 106,60 лв. и обезщетение за забава в размер на 826,25 лв. Установено е още, че „А. Т.“ ЕООД е прихванало по насрещни разчети счетоводно задълженията на Б. Т.

Т. към „К.“ ЕАД.

Според вещото лице размерът на годишният процент на разходите по процесния договор, изчислен като се включи възнаграждението за поръчителство, е 508 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявените главни искове по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

По иска с правно основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД:

Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски 3 кредит с твърдяното съдържание, като ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 2/ изискуемост на задълженията на ответника; 3/ сключен договор за поръчителство между „А. Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД, по силата на който първият е поел задължение срещу възнаграждение да обезпечи вземанията на кредитора срещу длъжника, както и че в качеството си на поръчител е изпълнил задълженията на ответника, като го е уведомил за отправено към него от кредитора искане за плащане и за самото плащане; 4/ наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; 5/ съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на ищеца, който черпи от тях изгодни правни последици. При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията си поради тяхното изпълнение.

В тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си на кредитора преди да бъде уведомен от поръчителя, респ. че надлежно е погасил регресното вземане на поръчителя.

От представените и анализирани по-горе писмени доказателства се установява сключването между „К.“ ЕАД и ответника на процесния договор за потребителски кредит с твърдяното в исковата молба съдържание.

Не се спори между страните, че трите договора – за кредит, за предоставяне на поръчителство и за поръчителство, са сключени посредством използване на средства за комуникация от разстояние, което обуславя приложимост спрямо тях на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Следователно въз основа на сочената разпоредба и в отклонение от правилото на чл. 240 ЗЗД, установяващ реален характер на договора за заем, по отношение на договора за потребителски кредит законодателят е предоставил възможност същият да се сключи както като реален, така и като консенсуален договор.

Във втория случА. договорът е двустранен, като пораждащ от една страна задължението на кредитодателя да предостави договорената сума, а от друга – задължението на кредитополучателя да я върне.

Съдът намира, че въз основа на анализираните доказателства при условията на пълно и главно доказване е установено предоставянето в полза на ответника на кредит 4 в размер от 1500 лв. въз основа на процесния договор.