Решение № 103 от 19.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20235300101256 по описа за 2023 година

Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. М. Р., с ЕГН ********** и адрес: гр. ***********************, чрез пълномощника му- адвокат П., против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че през 2010г. Б. Р. бил ******* в гр. ******, където живеел. На 25.08.2010г. ищецът бил на гости на баща си – М. Б. Р. в нает от него апартамент в гр. ****** обитаван заедно с негов приятел- О. Т. М. В около 20:00 часа в апартамента били предприети процесуално-следствени действия от органите на ОД на МВР – Пловдив – претърсване и изземване, по време на които трите лица, намиращи се в апартамента, били принудени да лежат „по очи“ на пода с извити на гърба ръце, с поставени белезници.

Действията на полицейските служители продължили близо 6 часа, след което ищецът бил задържан за срок от 24 часа, а впоследствие – с постановление на наблюдаващия прокурорза срок от 72 часа. На 27.08.2010г., с определение, постановено от Районен съд- гр. Пловдив, срещу Р. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която след обжалване била потвърдена от горестоящия съд. След приключване на действията по разследването по образуваното ДП №136/2010г., срещу Б. Р. бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление от общ характер, за това, че на 24/25.08.2010г., в гр. ****** след предварително сговаряне с О. Т. М.и М. Б. Р., в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство – метална щанга тип „кози крак“, е отнел чужди движими вещи, а именно – пари на стойност 30 000 лв. и метална каса с размери 50х50х70 см на стойност 1152 лв. от владението на 1

„***************“ ООД, гр. ****** без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Било образувано нохд № 1931/2011г. на Пловдивски районен съд, което завършило с оправдателна присъда за Б. Р., постановена на 16.12.2013г. В хода на съдебното производство взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ била заменена с „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. и „забрана за напускане на страната“, а ищецът бил освободен от ареста на 22.07.2011г. след 11 месеца и 22 дни задържане. Постановената присъда на първоинстанционния съд била протестирана, вследствие на което с Решение от 24.06.2014г., постановено по внохд № 489/2014г. на ПОС, изцяло отменена, а делото върнато за ново разглеждане поради извършени съществени процесуални нарушения. С определение от 15.09.2014г. производството по образуваното нохд №3746/2014г. на ПРС било прекратено, а делото – върнато на РП- Пловдив. На 16.07.2015г. Районна прокуратура – Пловдив внесла нов обвинителен акт, по който било образувано нохд № 4337/2015г. на ПРС по обвинение по чл.

195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК спрямо Б. Р.. По новообразуваното дело била постановена нова оправдателна присъда спрямо ищеца, която била окончателно потвърдена с решение от 05.06.2018г., постановено по внохд № 486/2018г. по описа на ПОС.

Твърди се, че наказателното преследване спрямо ищеца продължило общо 7 години, 9 месеца и 10 дни, като били проведени 50 съдебни заседания, на които ищецът присъствал.

През този период от време същият е търпял неимуществени вреди вследствие на повдигнатото и поддържано против него обвинение, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, изпитване на негативни емоционални и психически изживявания, променил се начинът му на живот. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението за тези вреди, следва да се съобрази, освен необосновано дългата продължителност на наказателното преследване и на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, самото обвинение, повдигнато срещу ищеца, което било за извършено тежко престъпление, като за него се предвиждало наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години, както и конфискация на 1/ 2 от имуществото на лицето. Наред с това, случаят бил медийно отразен, като на 27.08.2010г. в **** бил публикуван материал със заглавие „Хванаха обирджии, задигнали каса с 30 000 лв., искат ги в ареста“, а на същата дата в „********“- ****** се появила информация със заглавие „Двама ******** – баща и син, задържани в ********* за кражба на метална каса“. Посочва се още, че воденото наказателно производство се отразило на възможностите на ищеца да си намери работа, което довело до невъзможност да обслужва кредит, отпуснат от „*********“ АД, който станал предсрочно изискуем. По време на задържането, поради неблагоприятното въздействие на обстановката, ищецът получил нервно разстройство, което наложило прием на транквиланти и сънотворни лекарствени препарати, обострил се хроничният му бронхит, което довело до нужда от лечение с антибиотици. Поради задължителното присъствие на ищеца в съдебните заседания, се наложило да пътува от гр. ****** до ****** което обусловило множество допълнителни разходи. В затвора ищецът бил посещаван от майка си 2 и тогавашната си приятелка, което довело до допълнителен душевен дискомфорт и безпокойство, поради това че свижданията се извършвали в неприятна обстановка. Ищецът бил лишен от възможността на общува с близки, приятели, роднини и да води пълноценен живот. Твърди се, че, освен описаните неимуществени вреди, ищецът бил претърпял и имуществени вреди на стойност 5 000 лв., представляващи направени разноски за адвокатски възнаграждения по образуваните съдебни производства.

Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на Б. М. Р. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение в извършването на тежко престъпление от общ характер, за което същият е оправдан, както и сумата от 5 000 лв.- обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие в хода на наказателните дела, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата, на която е влязла в сила оправдателната присъда, а именно- 05.06.2018г., до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура- Пловдив, с който се оспорват предявените искове. Ответникът счита, че липсват надлежни доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат, от воденото против ищеца наказателно производство. Наред с това твърди, че липсват и доказателства органи на Прокуратурата да са разпореждали действия извън правнорегламентираните. Ответникът прави възражение, че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия- чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, а в условията на алтернативност- че е налице принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат- чл.5, ал. 2 ЗОДОВ. Посочва, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер, не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в страната, съдебната практика в аналогични случаи, на вида, характера и интензитета на упражнената срещу лицето принуда, както и на критерия за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че ищецът има и предходни осъждания, поради което не може да се счете, че претърпените неимуществени вреди следва да се оценяват в такъв висок размер. Ответникът оспорва и претенцията за имуществени вреди, тъй като в наказателното производство липсвали доказателства за реално осъществена адвокатска защита. Възразява и срещу размера на адвокатските възнаграждения, които счита за прекомерни и несъответни на предоставената защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от приложеното нохд № 4337/2015г. на ПРС, ведно с ДП №136/2010 г., че посоченото досъдебно производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК, като първоначално е водено под №707/2010г. от Първо РУП при ОД на МВР- Пловдив, след което разследването е възложено на сектор ПКП при ОД на МВР, където е заведено под №136/2010г. Със Заповед 3 от 25.08.2010г. ищецът е задържан от полицейски орган за 24 часа. С постановление от 26.08.2010г. Б. Р. е привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл.195, ал.2 вр. с ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. с чл.194, ал.1 от НК, затова че на 24/25.08.2010 г. в гр.

Пловдив след предварително сговаряне с лицата М. Б. Р. и О. Т. М. в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи- пари- 30 000 лв. и метална каса с размери 50/50/70 см от владението на „************“ ООД- Пловдив, без съгласието на ръководството- И. Г. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетото имущество е в големи размери. С постановление от същата дата обвиняемият Р. е задържан за срок от 72 часа в ОЗ “Следствени арести“- Пловдив. По повод внесено в РС- Пловдив искане за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо тримата обвиняеми по досъдебното производство, в т.ч. настоящия ищец, е образувано чнд №5585/2010г., по което с протоколно определение от 27.08.2010г. съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на същите. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение на Окръжен съд- Пловдив №816/02.09.2010 г. по вчнд № 2587/2010 г. Ищецът е подал искане за изменение на взетата спрямо на него мярка за неотклонение в по-лека такава, което е оставено без уважение от Районен съд- Пловдив с протоколно определение №1549/20.12.2010г. по чнд №8291/2010г., потвърдено с определение от 28.12.2010г. на ПОС по вчнд №3112/2010г. Видно е от материалите по приложеното досъдебно производство, че повдигнатите обвинения с посочената правна квалификация впоследствие са прецизирани. Производството е приключено и изпратено на Районна прокуратура- Пловдив с мнение за предаване обвиняемите на съд. Срещу последните е внесен обвинителен акт в съда и е образувано нохд № 1931/2011г. на Пловдивски районен съд. С протоколно определение от 07.07.2011г. съдът е изменил взетата по отношение на Б. Р. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в парична гаранция в размер на 5 000 лв., като на основание чл.68, ал.6, вр. с ал.1 от НПК на същия е наложена и забрана за напускане пределите на страната. Определението на първостепенния съд е потвърдено с определение на ПОС от 18.07.2011г. по вчнд №1306/2011г. Видно е от постъпилото писмо по нохд №1931/2011г. от Началника на Затвора- ********** /л.315/, че Б. Р. е освободен на 22.07.2011г. С протоколно определение от 16.12.2013г. по нохд №1931/2011г. на ПРС мярката за неотклонение „парична гаранция” е изменена от съда в „подписка“. По делото е постановена присъда №409/16.12.2013г., с която подсъдимият Б. Р. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.2 вр. с ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. с чл.194, ал.1 от НК. С решение №156/24.06.2014г. по внохд №489/2014г. на ПОС присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС- Пловдив. Образувано е нохд №3746/2014г., по което с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 15.09.2014г., производството по това дело е прекратено и последното е върнато на РП- Пловдив за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на досъдебното производство. След изпълнение на дадените указания, по ДП е постановено на 30.04.2015г. заключително мнение за предаване обвиняемите на съд. На 16.07.2015г. от 4