Определение № 974 от 03.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 974 гр. Благоевград, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Надя Узунова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500825 по описа за 2026 година

Производството пред БлОС е образувано по частни жалби, подадени от Е. И. Е. чрез адв. К. Т. – частна жалба вх.№ 2801/4.2.2026 г., подадена срещу Решение № 1010/12.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 1843/2022 г. по описа на РС –Благоевград, в частта, с която са определени мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК и частна жалба вх. № 9699/23.04.2026 г., подадена срещу Определение № 436/25.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 1843/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград на основание чл. 248 ГПК.

В частната жалба с вх.№ 2801/4.2.2026 г. жалбоподателят сочи, че решението е недопустимо, а при условията на евентуалност, че същото е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалния, материалния закон и е необосновано.

Жалбоподателят счита, че правната квалификация на претенцията е чл.

31, ал. 2 от ЗС, макар страната да е посочила за правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Предвид съдържанието на чл. 344, ал. 2 от ГПК сочи, че в искането липсват твърдения за възможността имотът да се полза от двамата съделители като по делото доказателствата установяват, че е невъзможно в имота да живее повече от едно семейство, а и изключително обтегнатите отношения между съделителите прави нецелесъобразно общото съжителство в делбения имот. Нямало искане съдът да се произнесе коя от страните ще ползва 1 жилището, а само искане за заплащане на обезщетение за ползването за бъдеще време.

Според жалбоподателя съдът е следвало да остави молбата без движение и да постави уточняващи въпроси на ищцата. Като не го е сторил е постановил недопустим акт, тъй като се е произнесъл по неясно по своя характер искане.

Съдът не е разглеждал възможността имотът да се ползва от двамата съделители, нито кой от тях да го ползва до окончателното извършване на делбата. Счита, че произнасянето е по искане по сметки, което обаче може да се уважи само за минал период, не и за бъдеще. Това също сочи, че е основание за недопустимост на искането.

Доколкото претенциите по сметки представляват форма на обективно съединяване на искове, съдът преценява редовността им в съответствие с чл.

129 от ГПК и дава възможност на ответника за отговор след което направи доклад, което не е сторено, поради което актът е постановен при съществени нарушения на процесуалния закон.

Моли да се отмени решението в обжалваната част и се постанови ново, с което производството се прекрати, а при условията на евентуалност - да се отмени и му се присъдят на сторените съдебни разноски.

В частната жалба вх. № 9699/23.04.2026 г., жалбоподателят сочи, че определението е неправилно. РС не е следвало да присъжда на ищцата за първата фаза на делбата разноските за адвокатско възнаграждение.

Оспорването на собствеността й е сторено чрез възражение, за което не й се следват разноски, тъй като такива се възлагат само по присъединените в процеса искове. Освен това неправилно РС е присъдил цялото възнаграждение за адвокат без да вземе предвид, че част от него е за предявяване на делбения иск.

Счита, че способа за извършване на делбата представлява самостоятелен иск в делбеното производство, предявен при условията на обективно съединяване и предвид че ищцата В. И. неоснователно е претендирала възлагане на имота също дължи разноски на насрещната страна за опровергаване и незаконосъобразността на това искане.

Макар със съдебното решение исканията по сметки на Е. да са отхвърлени, то по подадените от него частни жалби по отношение на тяхната 2 допустимост, видно от произнасянията на въззивната инстанция са били основателни. Ето защо предвид че производството по тях е самостоятелно , то разноските за частните въззивните производства следва да се определят по реда на чл. 78 ГПК. Моли да се отмени определенението и му се присъдят претендираните разноски.

Насрещната страна изразява становище за недопустимост неоснователност на частна жалба с вх.№ 2801/4.2.2026 г. и

Сочи без обосновка, че частната жалба е подадена извън срока по чл.

274 от ГПК. Ако се приеме за допустима, счита същата за неоснователна.

Моли да се остави без уважение.

По частна жалба вх. № 9699/23.4.2026 г. не изразява становище.

БлОС счита частната жалба вх.№ 2801/4.2.2026 г., подадена срещу Решение № 1010/12.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 1843/2022 г. по описа на РС –Благоевград, в частта, с която е определена мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК , за недопустима.

За нея липсва правен интерес предвид следното :

Според чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички съделители не използват имотите съобразно правата си съдът по искане на някой от тях постановява кои от съделителите от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

Установява се, че пред БлРС в първото по делото с.з. след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 02.10.2024 г. ищцата В.

*** чрез пълномощника си представя молба с препис за другата страна с искане за присъждане на обезщетение за ползваната от съделителя Е. И. Е. извън обема на притежаваната от него право в съсобствеността и полагаща се на съделителката В. И. И. част от делбения имот, считано от 02.10.2024 г. ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска .

Пълномощникът на Е. Е. в с.з. неоснователността му, без да сочи аргументи. е изразил становище за

РС с нарочно определение в с.з. е приел искането.

С решението, с което е извършена делбата, РС се е проинесъл и по искането по чл. 344, ал. 2, предл. 2 от ГПК като е осъдил Е. И. Е. да заплаща 3 на В. И. И. сумата от по 77 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението до окончателното приключване на делбата, представляваща обезщетение за ползваната от съделителя Е. И. Е. извън обема на притежаваната от него право в съсобствеността и полагаща се на съделителката В. И. И. част от делбения имот, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.

В мотивите на решението РС е приел, че обезщетението като привременна мярка не може да бъде присъдено от момента на предявяването на искането, поради което е посочил за основателно искането за периода от влизане в сила на решението, досежно произнасянето по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК до окончателното приключване на делбата.

Приетото от РС е правилно и законосъобразно, съответстващо на съдебната практика, според която:

Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство. Момента на окончателното извършване на делбата е моментът, в който влиза в сила решението за извършване на делбата /в тази вр. опр. 209/21.12.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. 4389/2018 г.; опр. 598/2.7.2020 г. на ВКС по гр.д 1261/2020 г./.

Очевидно към момента на произнасянето от РС-Благоевград делбеното производство не е приключило, но понастоящем решението по извършване на делбата е влязло в сила т.е. делбата на имота е приключила с окончателен акт.

От влизането му в сила на следва, че за жалбоподателя липсва правен интерес да атакува произнасянето по привременната мярка. Такъв интерес не е налице, тъй като привременната мярка е присъдена след като акта, с който е постановена влезе в сила, като в случая датата на влизането му в сила, не предхожда, а следва датата на влизането в сила на производството по извършването на делбата на имота, от което логично следва, че няма период през който присъдената сума да е дължима. Произнасянето по същество на частната жалба не би рефлектирало по никакъв начин върху правната сфера на жалбоподателя. Ето защо за атакуването на произнасянето по чл. 344, ал. 2 от ГПК Е. Е. няма правен интерес, поради което съдът оставя частната му жалба без разглеждане и прекратява въззивното производство, образувано по нея.

4

БлОС не споделя /макар и да е без значение/ възражението на насрещната страна за недопустимостта на частната жалба, с аргумента, че е подадена извън срока, за което съобрази връчването на решението на Е. Е. на 27.01.2026 г. и изпращането на частната жалба по ССЕВ на 03.02.2026 г. т.е. в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 в вр. с чл. 274, ал. 1, т.

2 във вр. с чл. 344, ал. 3 ГПК.

Подадената частна жалба вх. № 9699/23.04.2026 г. срещу Определение № 436/25.03.2026 г., постановено на основание чл. 248 ГПК, БлОС счита за допустима - подадена е на основание на чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал.

3 от ГПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С решението по извършване на делбата РС е осъдил Е. И. Е. да заплати на В. И. И. сумата от 1500 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в първата фаза на делбата и сумата от 750 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за отхвърлените претенции по сметки.

РС е посочил, че: При липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски. Правилото на чл.355 от ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им. При наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС.

Посочил, че чл. 78 ГПК, относно възнаграждението за един адвокат, намира приложение в делбеното производство във връзка с предявени претенции по сметки на основание изрична препратка в чл. 355, изр. 2 ГПК.

Затова като е съобразил, направеното от ответника оспорване в първата фаза на делбата на правата на ищцата в съсобствеността и изхода на спора, е 5 постановил да заплати на ищцата сторените от нея в първата фаза разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.; съотв. като е съобрази отхвърлянето на иска за подобрения, предявен от ответника го е осъдил да заплати на ищцата разноски в размер 750 лв., представляваща половината от разноските за адвокатско възнаграждение от 1500 лв., направени във втората фаза на делбата, тъй като не е разграничено каква сума от общия размер е за защита по иска за делба и каква - по претендираните суми за подобрения.

Е. Е. подава молба по чл. 248 ГПК, която с атакуваното определение РС оставя без уважение.

РС е акцентирал на вече изложените мотиви в решението, че съдебната практика предвижда присъждане на разноски при наличието на оспорване на съсобствеността, поради което на ищцата се дължат присъдените разноски; че на ответника не се дължат разноските за въззивно обжалване на определенията по приемане на претенциите по сметки, доколкото тези претенции са отхвърлени.

Определението БлОС счита за правилно и законосъобразно.

Същото е допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по молба постъпила в срока за обжалване на решението, което е в съответствие с изискването на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Според чл. 355 ГПК Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а ГПК.

РС се е съобразил с разпоредбата и съдебната практика по приложението й.

Причината за завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а целеният резултат - да се ликвидира съществуващата съсобственост. Ето защо отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатско възнаграждение се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове 6 например по сметки, които зависят от поведението на ответника по тях, чл.