Решение № 181 от 06.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Сливен, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М. Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500209 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №45/15.03.2024г. по гр.д.

№318/2023г. на Новозагорски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Юг” ЕАД, гр.Пловдив, че Р. С. К. от гр. Нова Загора не дължи сумата от 3870,54лв., представляваща допълнително начислена дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия по партида с кл. №1001304687, от измервателна точка №2222520, за място на потребление: **, за периода от 20.11.2022г. до 20.02.2023г., за която сума е издадена фактура №8291948165 от 10.03.2023г., в резултат на едностранно коригиране на сметката от ответното дружество и на ищеца са присъдени разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Електроразпределение Юг” ЕАД, гр. Пловдив и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си дружеството въззивник твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали 1 на обективната истина, а правните изводи – на закона. Посочва, че корекцията е извършена на основание ЗЕ и ПИКЕЕ, чиято процедура е спазена. Посочва, че в случая разпоредбата на чл.49, ал.5, вр. с ал.1 от ПИКЕЕ е неприложима. Налице била хипотезата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ – променена схема на свързване, която води до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия. С монтирането на проводник, който е външен за електромера, не се променят или нарушават техническите характеристики на електромера, не се въздейства, не се манипулира същия, а се поставя проводник, външен за схемата на свързване. Стига се до частично неизмерване на електрическата енергия. В случая не било налице нарушение на чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ, тъй като дружеството не твърди несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване, поради което и електромерът не следва да бъде изпратен в БИМ за метрологична експертиза. Електромерът не е повреден, не отчита с грешка. Същият е годен да измерва и отчита ел. енергия. Електромерът е изправен, а схемата на свързване е грешна, поради което не отчита в цялост потребените количества електрическа енергия. Следвало да се има предвид разпоредбата на чл.48, ал.8 от ПИКЕЕ. В хипотезата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ преизчислението се извършвало без метрологична проверка. С оглед отдалечеността във времето служителите не си спомнили точната дата на проверката и кой свидетел е присъствал. Независимо от това обаче по делото се установило, че са налице предпоставките по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ и операторът е преизчислил количеството ел. енергия при спазване на нормативните разпоредби. Дори и да не е присъствал свидетел, то процедурата не е опорочена до степен, че клиента да се освободи от заплащане на претендираните суми. Посочва, че целта на процедурата е клиента да се запознае с обстоятелствата, съпътствали проверката, което било и извършено. Въззивникът посочва, че по делото се установило безспорно, че е извършена нерегламентирана намеса върху СТИ, вследствие на която електромерът отчита по-малко от реално консумираната ел. енергия. Прави разлика между присъединително съоръжение и шунт. Неправилно вещите лица приемали, че преизчислението следва да се извършва на база пропускателната способност на шунта, а не тази на присъединителното съоръжение. Въззивникът посочва, че данните за нерегламентираното въздействие върху електромера се пазят в паметта на електромера, като нямало механизъм същите да се появяват в някаква система на дружеството. Доказателства, че пломбата била нарушена имало безспорни по делото.

От допълнителната експертиза се установило, че методиката е приложена правилно по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, както и количеството било остойностено правилно. Тъй като кабелът бил положен под земя допустимият продължителен ток бил 70А, а не 50А.

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитана на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на 2 потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Въззивникът претендира разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и искане за намаляването му.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна - Р. С. К., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата К. чрез пълномощника адв. М. М. оспорва жалбата като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му. Счита, че ответното дружество не е спазило нормативните изисквания относно проверката и истинността на отразеното в констативния протокол. Посочва, че не били изпълнени изискванията на чл.49, ал.5, вр. ал.1 от ПИКЕЕ, поради което и не се установили релевантните факти за нарушение в схемата на свързване на електромера. Вписаният в протокола свидетел Ж.В. не се установи да е присъствал на проверката. Вещите лица заявили, че намесата била извършена от лице, притежаващо специални технически знания в областта на електротехниката. Счита, че не може отговорността да се възложи върху потребителя, с оглед местоположението на електромера – ел. табло на стълбищната площадка на жилищния блок. Ответникът не ангажирал доказателства, че констативния протокол е съставен на основанието, по реда и във формата, предвидени в чл.49 от ПИКЕЕ и не може да служи като основание за извършване на процесната корекция на сметка. Вещите лица посочили, че макар и методиката да е приложена правилно, то изходните данни не били зададени правилно, което водило до грешен краен резултат. Въззиваемата претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з., дружеството въззивник „Електроразпределение Юг” ЕАД, гр.Пловдив, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемата Р. С. К., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. М. М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от 3 процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и ПРЕПРАЩА своята към нея.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество. В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия.

На първо място следва да се посочи, че ищцата има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в *******.

В случая се касае за оспорване от страна на ищцата в първоинстанционното производство – въззиваема в настоящото, на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 20.11.2022г. до 20.02.2023г., като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.; изм. с Решение №10003 на ВАС на РБ от 21.07.2020г. - бр. 57 от 9.07.2021 г., в сила от 9.07.2021г.

Твърденията на електроснабдителното дружество, носещо доказателствената 4 тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период, въззивният съд счита, че такава е допустима по принцип, с оглед приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средствата за търговско измерване е извършена от представители на оператора на мрежата, като установеното е следвало да бъде закрепено в констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Съгласно чл.49, ал.2 от ПИКЕЕ, констативният протокол се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, като съгл. ал.3 при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. В този случаи констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол.

От показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели, анализирани при съпоставката им едни с други, съдът приема, че по делото не е установено по категоричен начин при самата проверка, извършена на 20.02.2023г., абоната да е бил търсен и поканен да присъства при извършването й и при съставяне на констативния протокол, нито при извършването на проверката да е присъствал свидетел. Напротив, от показанията на свид. Евгени Бинев – съставил протокола, се установява, че протоколът е написан от него на място на проверката, а дописването на свидетел е направено след като са се прибрали. Почеркът, с който е написано името на свидетеля не бил негов. Когато тръгнали за проверката той и колегата му – свид.