Решение № 5079 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5079 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100503890 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „Акаунта“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв.

С. К. срещу решение № 20082/05.12.2023 г. на СРС, 65 състав, постановено по гр.д. 63 207/2022 г., в частта, в която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ вр. с чл. 190 ал.1 т.2 и т.7 вр. с чл. 187 ал.1 т.3 от КТ на Х. Д. Т., на длъжност „старши счетоводител“, извършено със заповед № 04/13.10.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради извършване на нарушение на трудовата дисциплина, както следва: 1. Отсъствие от работното място в работно време/ неявяване на работа, което представлява нарушение на чл. 187 ал.1 т.1 пр.3 от КТ, както следва: на 06.10.2022 г., преждевременно напуснала работното място около 11,00 ч., на 07.10.2022 г. – неявяване на работа, на 10.10.2022 г. – неявяване на работа; 2. Неизпълнение на възложената работа: за клиент „Иновастор Интернешънъл“ ООД за месеците юли и август 2022 г., връчена на Х. Д. Т. на 25.10.2022 г. като на основание чл. 221 ал.1 от КТ „Акаунта“ ЕОД е осъдена да 1 заплати на Х. Д. Т. сумата от 5 016, 59 лв., представляваща брутния размер на обезщетение за срока на предизвестието от два месеца, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2022 г. до окончателното й заплащане.

Във въззивната жалба са наведени твърдения за неправилен извод на СРС, че ищцата прекратила едностранно и надлежно своето трудово правоотношение с работодателя. Заявени са твърдения, че съгласно чл. 335 ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено, а евентуална имейл кореспонденция, адресирана до управителя на дружеството не изпълнявала това условие. Заявени са твърдения, че приложените от ищцата имейли не представлявали надлежно писмено изявление, нито съдържат надлежно подписан електронен документ, чието авторство да може да бъде безспорно установено. Твърди се, че с оглед изявлението на вещото лице в о.с.з. по делото не се установявало получаване на въпросните имейли от адресата.

Поради, което не било налице условието на ал.2 т.3 от същата разпоредба, доколкото не се установявало подобно писмено изявление да е получено.

Заявени са твърдения, че правилата за създаването и изпращането на електронни документи между работника или служителя и работодателя били уредени в Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя като предпоставка за валидното изпращане на такива, съобразно чл. 4 ал.1 от Наредбата била всяка една от страните по трудовото правоотношение да е дала изрично писмено съгласие да бъде адресат на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение, като тези изисквания не били изпълнени. Поради неправилните изводи на съда, касателно валидното прекратяване на трудовото правоотношение от ищцата неправилно бил уважен и иска по чл. 221 ал.1 от КТ като по делото не бил доказан и размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата. Заявени са твърдения, че служителката извършила нарушения на трудовата дисциплина, които по своите характер и тежест били достатъчна предпоставка за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

Иска се отмяна на решението в неговата обжалвана част като бъде постановено ново, с което заявените претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищцата в първоинстанционното производство Х. Д. Т., чрез процесуален представител 2 адв. Р. Ш., в който са наведени подробни съображения относно правилността на решението като е заявено искане за неговото потвърждаване.

Страните са заявили и искане за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Исковете са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо. По същество решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на СРС като намира, че следва да изложи и свои такива, предвид заявените възражения в жалбата.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Фактическата обстановка е правилно установена от СРС. В жалбата липсват наведени възражения по отношение на нея, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да преповтаря или ревизира същата.

Страните в производството не се формирали спор, че са били в трудово правоотношение по повод сключен договор № 24/14.02.2022 г. по силата, на който ищцата – въззиваема страна е изпълнявала длъжността „старши счетоводител“ при ответника – въззивник.

Формираният спор между страните, предвид възраженията, заявени във въззивната жалба, е концентриран относно обстоятелството дали трудовото правоотношение е прекратено от ищцата – служител на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ, както е приел СРС. Сочената разпоредба регламентира субективното потестативно право на работника/ служителя да прекрати едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване . Нормата не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащаното на трудовото възнаграждение или обезщетение като срок за забава или модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Ирелевантни са и причините, поради които 3 работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение. Единственото изискване е едностранното волеизявление да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма /решение 495/03.06.2010 г. по гр.д. 527/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Видно от ангажираните от страните доказателства, служителят – ищец е отправил уведомлението на електронна поща /[email protected]/, за която не се спори от страните, че е на управителя на дружеството-работодател.

Електронната поща („e-mail"), когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗЕДЕП и същата се счита се счита получена най-рано с постъпването й в посочената от адресата информационна система, а найкъсно - с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила по арг. на чл. 10 ал.1 от ЗЕДЕП. Нормата на чл. 3 ал.2 от ЗЕДЕП приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно релевантният момент за преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата - т.е. с постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако не е посочил конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето й от адресата като съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ / в този смисъл решение 303/07.10.2013 г. по гр.д. 3715/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Фактът на доставянето на и-мейла е установен от изводите на вещото лице инж. Николай Хранов по допуснатата пред СРС съдебно-компютърна експертиза и потвърден чрез стореното изявление в съдебно заседание от 16.10.2023 г. пред СРС.

На следващо място, представеният препис на хартиен носител на уведомлението е годно и достатъчно доказателство за авторството на документа и съдържанието на изявлението в него доколкото ответникът не е поискал представянето на същия на електронен носител /решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС/ по арг. на чл.

184 ал.1 от ГПК. Законът допуска страните с конклудентни действия да се съгласят в отношенията помежду си, че изпращаните уведомления без квалифициран електронен подпис имат стойност на саморъчно подписани документи /решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС /. В този смисъл заявените възражения, обосновани с Наредбата за 4 вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя са неоснователни. Същите са и преклудирани като въведени за първи път с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция.

Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че трудовото правоотношение между страните валидно е прекратено от страна на служителя на основание чл. 327 ал.1 т. 2 КТ с оглед надлежното връчване на писменото изявление, водещо до автоматично прекратяване на трудовия договор.

Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че не бил установен размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата, относим към определяне на размера на обезщетението по чл. 221 ал.1 от КТ. С нарочно определение в открито съдебно заседание от 06.04.2023 г. СРС е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че последното брутно възнаграждение на ищцата за месец 09.2022 г. възлиза на сумата от 2 508, 49 лв. след изявление на процесуалния представител на ответника – адв. К., че не възразява относно размера на брутното трудово възнаграждение / стр. 87 гръб – стр. 88 в делото на СРС/. Въпрос на проста аритметична операция е да се изчисли размера на същото с оглед възприетия срок на предизвестие от страните – два месеца, съгласно чл. 12 б.“а“ от договора.

По отношение на твърденията за законосъобразност на издадената заповед № 04/13.10.2022 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“ е видно, че работодателят-въззивник се е позовал на дисциплинарно нарушение - неявяване на ищеца на работа в два и повече последователни дни след като трудовото му правоотношение е прекратено с оглед факта на полученото уведомление на 06.10.2022 г. и в тази връзка издадената и връчена на ищцата заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна, тъй като трудово правоотношение вече не е съществувало поради по-ранното му прекратяване на друго основание /в този смисъл решение № 20/19.02.2018 г. по гр. д. № 1822/2017 г. на Трето ГО на ВКС /, което прави безпредметно обсъждането на законосъобразността на уволнението.

При липсата на други заявени възражения и поради съвпадане на 5 крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се следват разноски в размер на 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение, с оглед доказателствата по делото, че сумата е реално заплатена.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20082/05.12.2023 г. на СРС, 65 състав, постановено по гр.д. 63 207/2022 г., в частта, в която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ вр. с чл. 190 ал.1 т.2 и т.7 вр. с чл. 187 ал.1 т.3 от КТ на Х. Д. Т., на длъжност „старши счетоводител“, извършено със заповед № 04/13.10.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради извършване на нарушение на трудовата дисциплина, както следва: 1. Отсъствие от работното място в работно време/ неявяване на работа, което представлява нарушение на чл. 187 ал.1 т.1 пр.3 от КТ, както следва: на 06.10.2022 г., преждевременно напуснала работното място около 11,00 ч., на 07.10.2022 г. – неявяване на работа, на 10.10.2022 г. – неявяване на работа; 2. Неизпълнение на възложената работа: за клиент „Иновастор Интернешънъл“ ООД за месеците юли и август 2022 г., връчена на Х. Д. Т. на 25.10.2022 г. и в частта на иска по чл. 221 ал.1 от КТ, с който „Акаунта“ ЕОД е осъдена да заплати на Х. Д. Т. сумата от 5 016, 59 лв., представляваща брутния размер на обезщетение за срока на предизвестието от два месеца, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2022 г. до окончателното й заплащане.