Решение № 1225 от 13.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. София, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000501241 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260492/09.02.2022 г., постановено по гр. д. № 2786/2018 г. по описа на СГС, І ГО, 24 състав, поправено с Решение № 2786/17.05.2022 г., частично е уважен предявеният от Е. И. Т. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 90000 лв.

(искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 160000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди (изживени болки и страдания от настъпилата на 08.07.2017 г. смърт на нейния син И. П. Б.), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 28.01.2018 г. до окончателното му изплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за 1 ден (27.01.2018 г.).

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 120000 лв., като то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с ¼, тъй като загиналият чрез своето противоправно поведение (управление на лек автомобил с неразрешена скорост) е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат. Оставено е без уважение второто релевирано в отговора на исковата молба правонамаляващо материално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (управление на процесния автомобил без правилно поставен предпазен колан).

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 90000 лв. до размера от 140000 лв., ведно със законната лихва 1 от 27.01.2018 г. до окончателното заплащане на главното парично притезание, поддържайки, че то е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че след загубата на своя син ищцата ще бъде лишена до края на живота си както от неговата морална подкрепа, така и от и емоционалното общуване и финансовата помощ, която той й е оказвал, като тази скръб не може да се преживее и преодолее с времето. Счита, че не е установено по несъмнен начин наведеното от ответника правонамаляващо материално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не е доказана причинно-следствената връзка между противоправното поведение на загиналия и настъпване на вредоносния резултат.

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба, в която заявява становище за нейната неоснователност. Не поддържа своевременно релевираното в отговора на исковата молба материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради управление от загиналия на процесния автомобил без правилно поставен предпазен колан.

Решението не е обжалвано от ищцата в частта, в която искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 140000 лв. до пълния му предявен размер от 160000 лв., а от ответника в частта, в която този иск е уважен до сумата от 90000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, І ГО, 24 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 08.07.2017 г. – до сумата от 2

90000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалият е допринесъл чрез своето противоправно поведение (управление на лек автомобил с неразрешена скорост) в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици.

Както бе изяснено, в отговора на въззивната жалба ответникът не поддържа своевременно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (управление от загиналия на процесния автомобил без правилно поставен предпазен колан), поради което то е извън предмета на правния спор, пренесен пред въззивната инстанция - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.

При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на син, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – средата на 2017 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер на 10 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

От показанията на свидетеля М. Б., дъщеря на ищцата, се установява, че майка й изживява изключително тежко кончината на своя син, тъй като двамата живеели заедно в семейното жилище, в едно домакинство – баща им ги напуснал, когато децата били още малки. Свидетелства, че починалият й брат изцяло бил поел грижата за ищцата – за нейната издръжка, за дама им. Обичали в почивните дни да пътуват из България. В болницата, където и тя се лекувала от травматичните увреждания вследствие на процесното ПТП, научила новината за кончината на своя син, като изразявала своята мъка чрез непрежалимостта на своя син („Повтаряше през цялото време, че не иска да продължи да живее без него”). Свидетелят изяснява обаче правнорелевантното обстоятелство, че тя е намерила сили да превъзмогне преживения шок от смъртта на загиналия чрез общуването с дъщеря й и нейните деца – „Тя продължи живота си напред с внуците си”.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените 3 след кончината на нейния син болки и страдания са непосредствени.

При определяне на заместващото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 41 навършени години), към когото ищцата е била силно привързана, ще я съпътства през целия й живот. Впоследствие тя ще бъде лишена както от емоционалния контакт, така и от нейната морална и финансова подкрепа. Следователно, болките и страданията, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на починалия й син, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Както бе изяснено от свидетелските показания, ищцата и синът й са изградили силна духовна връзка, като те са били привързани един към друг - той, наред с дъщеря й, е бил нейна морална подкрепа, като я е подпомагал и финансово (живели са в едно домакинство, като заедно са осмисляли и свободното си време). От друга страна обаче, в процеса на доказване не се установи, че починалият И. П. Б. е притежавал специални професионални качества или таланти, за чието усъвършенстване неговият родител да го е насърчавал и подкрепял, като очакванията за неговото духовно и професионално развитие да са създавали естествена гордост от постиженията на починалия. Установи се и, че майката не е загубила надежда в живота си - грижи се за своите внуци, като получава подкрепа и от своята дъщеря.

В този смисъл, не се доказаха превишаващи обичайните неимуществени вреди от загубата на близък родственик (пълнолетно дете), изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания.

При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на делинквента И. В. А. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на нейния син, е в размер на 130000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма).

Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2017 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на пълнолетен син, към когото ищцата е изпитвала силна привързаност, е в размер на сумата от 130000 лв.