Решение № 241 от 29.10.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Враца, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200087 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Адессо Кредит България“ЕООД-гр.Ботевград против НП № К-004013/19.12.23 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и Враца към ГД”КП” при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.11, ал.1, т.10, т.12 и т.26 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция от 3000.00 лв.

В жалбата се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.

В с.з., за дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се явява представител.

Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните съображения:

Във връзка с изпълнение на план на КЗП по спазване на изискванията на ЗПКр., на 17.05.23 г. служители на КЗП-Враца между които и св.С.А., извършили проверка в стопанисван от дружеството-жалбоподател офис, находящ се в гр.Враца, ул.“Ст.Кялъчев“№9.

По време на проверката са изискани два договора за потребителски кредит, сключени с потребители в офиса на дружеството за проверявания педиод, при което са представени договор за паричен заем №02023905 от 11.05.23 г. и договор №02023911 от 11.05.23 г.

При проверката е установено, че според първия от горепосочените договори с №02023905/11.05.23 г., на потребителя е предоставен заем в размер на 800.00 лв. за срок от 6 месеца, с общо дължима сума от 883.62 лв.

След последващ детайлен анализ на цялостното съдържание на процесния договор и приложенията към него, в частност на клаузите по чл.1, т.8, чл.2, т.8 и 10, чл.4, ал.2, чл.7, ал.1 и чл.12, ал.2 от същия, проверяващите са приели, че при сключване на договора на 11.05.23 г., кредиторът е нарушил изискванията относно необходимото съдържание на договора по чл.11, ал.1, т.10, т.12 и т.26 ЗПКр. Всички констатации и резултати от проверката са подробно обективирани в нарочен констативен протокол за проверка.

След приключване на проверката, срещу кредитора-настоящ жалбоподател е съставен АУАН №К-004013/07.08.23 г., в който е прието, че сключения, процесен договор за кредит не съдържа всички задължителни реквизити по чл.11, ал.1 ЗПКр., тъй като:

-макар и в чл.1, т.8 от договора да е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в конкретизиран размер от 41.2 %, „същият не отговаря на действителната стойност“, както и че „предоставената от кредитора информация е невярна, поради което и не може да се приеме, че е предоставена на потребителя“. Въпросните правни изводи и оценки на актосъставителя са обосновани в обстоятелствената част на АУАН със съответно позоваване на разпоредби от договора и тълкуване на тяхното 2 съдържание. Въз основа на тези констатации е прието, че е нарушен чл.11, ал.1,т.10 ЗПКр.;

-макар и в чл.7, ал.1 от процесния договор да е посочено, че „заемателят има право да получи от заемодателя безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания с цялата изискуема информация по чл.11, ал.1,т.12 ЗПКр.“, то в договора липсва изискуемата се в същата законова разпоредба последваща, допълнителна информация, че този погасителен план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителни разходи. С това е нарушен чл.11, ал.1,т.12 ЗПКр.;

-макар и в чл.12, ал.2 от процесния договор да е посочено, че „заемателят има право да се обръща за съдействие към КЗП, като контролен орган по спазване на ЗПКр.“, в договора е посочен адрес на контролния орган, който към този момент не е актуален и е недействителен. С това е нарушен и чл.11, ал.1,т.26 ЗПКр.

От страна на дружеството-жалбоподател е последвало подаване на възражения против АУАН с твърдения за липса на нарушение. Същите са били счетени за неоснователни от АНО, при което е било издадено и обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

Така изложеното от фактическа страна, съдът възприе пряко на базата на св.показания на едно от лицата, констатирали нарушението и съставили АУАН- С.А., подкрепени и с останалите приложени към административната преписка писмени доказателства- процесният договор за кредит с приложения, констативен протокол за извършена проверка, кореспонденция между страните по повод последващото издаване на АУАН и НП, заповеди за компетентност и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и се кредитират от съда изцяло. Отделно от това, в случая от страна на жалбоподателя не се оспорват нито фактите, нито ангажираните за тях доказателства /а само правната им оценка/, поради което и съдът не дължи по-подробен 3 доказателствен анализ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно представените заповеди и в сроковете по чл.34 ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци и съответна правна квалификация, послужила за налагане на административната санкция.

От материално-правна страна обаче, обжалваното НП се явява необосновано, при следните съображения:

Съгласно чл.11, ал.1 ЗПКр., договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

...т.10- „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.“;

...т.12- „информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на 4 допълнителните разходи съгласно договора за кредит“;

...т.26- „адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване на изискванията на този закон.“.

Съгласно пар.2 от ДПЗПКр., законът транспонира изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23.04.08 г. относно договорите за потребителски кредити. Специално разпоредбата на чл.11, ал.1 от закона, транспонира изискванията на чл.10, т.2 от Директивата, съгласно която договорът следва да посочва по ясен и кратък начин определена задължителна информация, в т.ч. и тази по букви „ж“, „и“ и „х“, съответстваща на посочената в чл.11, ал.1, т.10, т.12 и т.26 от българския закон. Систематичното място на посочената разпоредба на чл.10 от Директивата е в глава 4-та -„Информация и права, отнасящи се до договорите за кредит“ и реализира една от посочените в общата част на Директивата цели- по пар.31- „за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договора за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин“. Според чл.23 „Санкции“ от глава 7-ма “Мерки за изпълнение“ от Директивата: „Държавитечленки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата Директива и вземат необходимите мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.“.

Спрямо така проследеното съдържание на релевантната нормативна уредба, то и в случая се налагат следните правни изводи:

1.По делото няма спор, че в чл.2, т.7 и т.8 от процесния договор за кредит се съдържат всички задължителни реквизити, посочени в чл.11, ал.1,т.10 ЗПКр., съответно в чл.10, т.2,б.“ж“ от Директивата, а именно годишния процент на разходите по кредита, общата сума, дължима от потребителя и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. С това посочване, изискванията на закона се явяват изцяло удовлетворени и твърдяното нарушение не е налице. В случая актосъставителят и АНО са обосновали административно-наказателната отговорност на кредитора по чл.11, ал.1,т.10 ЗПКр., с начина на изчисляване на ГПР и некоректността на това изчисляване, които въпроси не са елемент от състава на конкретното законово задължение и съответно на нарушението, т.е.

5 налице е разширително тълкуване на наказателно-правни норми, което е недопустимо. Евентуално некоректното и неправилно изчисляване на ГПР в договора за кредит е относимо към друг вид неправомерно поведение на кредитора-използване на нелоялна и заблуждаваща търговска практика, за което е предвидена нарочна административно –наказателна отговорност по друг законов ред, уреден в ЗЗП. В тази насока е и практиката на СЕС-напр.

Решение от 15.03.12 г. по дело С-453/10, съгласно което „неправилното посочване на ГПР трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство търговска практика, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел“.

2. По делото няма спор, че в процесния договор, кредиторът изрично е уведомил потребителя за наименованието на компетентния надзорен орган и е посочил негов адрес, с което изискванията на чл.11, ал.1,т.26 ЗПКр. и на чл.10, т.2, б.“х“ от Директивата отново са изцяло удовлетворени. Доколкото в случая е инкриминирана само неактуалност на адреса на КЗП, т.е. неговата неверност, то и тук, принципно важат всички изложени по-горе съображения на съда за несъставовомерност на деянието, свързани с конкретните законови изисквания и цели относно съдържанието на договора и недопустимото им разширително тълкуване. Отделно от това и видно от приобщените като доказателство по делото „Общи условия към договори за предоставяне на потребителски кредити на физически лица“ от дружеството-жалбоподател, приети с решение от 01.07.20 г., в раздел XIV,т.10, изрично се съдържа информация за актуалния адрес на надзорния орган-КЗП в гр.София, ул.“Врабча“№1, както и телефони за връзка. Доколкото съобразно чл.11, ал.2 ЗПКр., общите условия са неразделна част от съответния потребителски договор за кредит, то и процесното НП в частта досежно вмененото нарушение на чл.11, ал.1,т.26 ЗПКр., се явява пряко опровергано и необоснавано и на това основание.