Решение № 1048 от 02.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Варна, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110202289 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на „ВЕЛИКДЕН 2017“ ЕООД, представлявано от Г.Л., подадена чрез адв. К. Т., против НП №

886689-F880454/29.04.2026 г. на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- Варна в ГД“Фискален контрол“, с което на основание чл. 185 ал. 1 във вр. с ал.2 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 512 /петстотин и дванадесет/ евро, за извършено нарушение на чл. 26, ал.1 т.

7 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.

В депозираната жалба се излага становище, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Формира се извод, че не е доказано по безспорен начин твърдяното нарушение, доколкото в наказателното постановление е възпроизведен текстът на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наребда Н-18, но липсва конкретен анализ, защо използваните обозначения „ДП 8" и „ДП 5" не позволяват идентифициране на продаваните стоки, като АНО не е изследвал, дали тези означения представляват част от утвърдена номенклатура на дружеството, дали съответстват на определени групи стоки и дали чрез тях е възможно индивидуализиране на продажбата. Релевира се довод за вътрешно противоречие между фактическите констатации и правните изводи на наказващия орган. Навежда се аргумент, че не е спазен срокът по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, доколкото същият следва да тече от момента, в 1 който е било обективно възможно откриването на нарушителя и с оглед на обстоятелството, че фискалната касова бележка № 0012560/11.08.2025 г. е била налична във фискалното устройство и отразена в КЛЕН, като данните за нея са били достъпни за приходната администрация чрез дистанционната връзка още към момента на издаването й. Излага се становище за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН поради липсата на умисъл и користна цел, отсъствие на вредни последици, предвид факта, че извършената продажба е отчетена с фискалното устройство и доколкото пропускът в програмния продукт, който се дължи на техническа грешка при въвеждане, е бил незабавно отстранен след установяване на нарушението. Адресира се до съда искане за отмяна на обжалваното НП, а при условията на евентуалност – искане за изменение на същото с намаляване на административната санкция до минималния предвиден в закона размер. Претендира се присъждане в полза на въззивника на сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество се придържа към аргументите във въззивната жалба.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк П., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че от приложените писмени и гласни доказателства безспорно е установено описаното в НП нарушение. Счита, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи, че видно от приобщения КЛЕН от 11.08.2025 г., фискален касов бон с № 0012560/11.08.2025 г. от 11:05 ч., на стойност 12,50 лева, в съдържанието на фискалния бон липсва посочване на точното наименование на стоките съотв. сочи, че същите са били маркирани с реквизити „ДП5“, „ДП-8“ или „ДП-3“, което обстоятелство не се оспорва от дружеството и е в разрез с разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18, която изисква касовият бон да съдържа наименование на стоката, позволяващо идентифицирането й. Навежда аргумент, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесният случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Твърди, че по отношение на дружеството са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно - издадени над десет броя НП, което е индикация за системно неспазване на данъчното законодателство.

Адресира до съда искане НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитан в качеството на свидетели актосъставителят – Б. П. и свидетелят по акта – И. К.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

На 16.01.2026 г. служители на ТД на НАП – Варна – свид. П. и свид. К., извършили проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в кк „Златни пясъци“, хотел „***“ и стопанисван от „Великден 2017“ЕООД. В хода на проверката било установено, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е изпълнило задължението си произтичащо от Наредбата да издава фискални касови бележки от регистрираното и въведено в експлоатация в 2 обекта фискално устройство, които да съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 26 ал.1 т.7 от посочения подзаконов нормативен акт. Въз основа на КЛЕН за дата 11.08.2025 г., фискален касов бон № 0012560/11.08.2025 г. от 11.05 ч. е установено, че на посочената дата е извършена продажба на стоки на обща 12.50 лв, като в касовия бон липсвало наименованието на закупените 4 бр. артикули съотв. вместо с наименование същите били изписани с номерата на отделните департаменти, а именно – ДП 8 с ед. цена от 2.60 лв., ДП 5 с ед. цена от 3.00 лв., ДП 8 с ед. цена от 4.90 лв. и ДП 8 с ед. цена от 2.00 лв. и обща сума в размер на 12.50 лв.

Във връзка с констатациите от извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка в обект сер.АА №0211394/09.04.2026г.

С оглед установените при проверката факти, свид. П., на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП, съставил на дружеството жалбоподател АУАН, за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Срещу съставения акт не е постъпило възражение.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, в което за описаното в акта нарушение, на основание чл. 185 ал. 1 вр. с ал. 2 от ЗДДС е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател като на същото е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512 евро.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които в съдебно заседание излагат обстоятелствата установени при извършената проверка, така както са посочени в обжалваното НП. Съдът намира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта за логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност по делото. Същите кореспондират и на писмените доказателства по делото приобщени чрез АНП и по-конкретно с приложената към същите КЛЕН за дата 11.08.2025 г., фискален касов бон № 0012560/11.08.2025 г. от 11.05 ч. Горепосочената фактическа обстановка не е се оспорва и от въззивника.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно - наказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН е издаден извън предвидения в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Нормата на чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. първо от

ЗАНН постановява, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на данъчно нарушение. Критерият за преценяване момента на откриване на нарушителя е обективен - това е моментът, в който оправомощените да образуват административнонаказателно производство органи са констатирали наличието на данни за извършено административно нарушение. Тези 3 данни в конкретния случай са станали известни именно в хода на извършената проверка, а не в по-ранен момент. В този смисъл съдът намира, че с пълни и достатъчно данни за признаците на нарушението и нарушителя контролните органи са могли да разполагат, а и обективно са разполагали, едва след извършената проверка в процесния обект и допълнителната такава въз основа на представени изискани документи, поради което и началният момент, от който започва да тече три месечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. 1 от ЗАНН, е от датата 09.04.2026 г., на която дата е изготвен протоколът, инкорпориращ резултатите от тази проверка.

Материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № 3ЦУ-30-575/02.04.2026 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.

57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът не споделя доводите на въззивника за наличие на противоречие между описанието на нарушението и приложения материален закон. Не е налице и непълнота на описаните релевантни факти, доколкото анализът, защо използваните обозначения „ДП 8" и „ДП 5" не позволяват идентифициране на продаваните стоки е извън посочената категория обстоятелства, обхванати от минимално необходимото съдържание с оглед гарантиране правото на защита на наказания субект.

Като разгледа въззивната жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

По силата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната наредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Съгласно посочената норма, в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. От събраните по делото доказателства става ясно, а не се оспорва и от жалбоподателя, че в издадения от въведеното в обекта фискално устройство фискален касов бон № 0012560/11.08.2025 г. на стойност 12,50 лева не са се съдържали задължителните реквизити съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като в същия били отразени реквизити обозначаващи четири артикула с означенията „ДП 8“, „ДП 5“, „ДП8“ и „ДП 5“, като е липсвало наименование на тези артикули.