Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 05.09.2024, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 716/2023
Вид
Решение № 97
Подписан
05.09.2024
В сила
17.10.2024
Състав
Донка Иванова Паралеева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. , 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100716 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. И. А., депозирана на 12.10.2023г пред Районен съд-*********, който с Определение №1717/07.11.2023г. по образуваното гр.д.

2116/2023г. по възражение за местна неподсъдност, направено от страна на ответника В. В.

В. /с отговора на исковата молба/, е прекратил делото пред себе си и го е изпртил по подсъдност на Районен съд-**********.

С исковата молба се претендира на основание чл. 127, ал. 2 СК съдът да определи режим на лични отношения на ищеца Р. И. А. с детето Б.Р. А., ЕГН **********, като определи бащата да взема детето всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца от 17.00 часа на петъчния ден до 19.00 часа на неделния ден; ако месецът има пети уикенд, детето отново да прекарва събота и неделя със своя баща, както и един месец през лятото в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; и в други интервали от време при наличие на съгласие на майката. С исковата молба е заявено и искане упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Р. А. да се възложи на майката, а местоживеенето на детето също да се определи при майката.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата В.

В. В. е заявила, че предявените искове са допустими, но оспорва предложения режим на лични отношения между бащата Р. А. и детето Б. А.. Заявени са и насрещни искания, както следва:

Съдът да определи упражняването на родителските права върху малолетното дете Б.Р.

А. да се осъществява от майката- В. В. В.;

1

Съдът да постанови местоживеене на детето Б.Р. А. при неговата майка – В. В. В.;

Съдът да определи режим на лични отношения между малолетното дете Б.Р. А. и неговия баща- Р. И. А., както следва:

Всяка първа и трета събота или неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа в съответния ден в присъствието на социален работник или трето лице, като детето се взима от бащата от адреса на майката и се връща на същия адрес;

15 календарни дни през лятото в периода от 01-ви юли до 01-ви септември, във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10.00 часа на първия ден от периода до 19.00 часа на последния ден от периода, а в случай че страните не постигнат съгласие за месеца, в който ще се упражнява режима на личен контакт на детето с бащата, бащата да взема детето от 01-ви до 15-ти юли от 15-ти до 30-ти август на съответната година, като при осъществяване на режима бащата да взима детето от и да го връща до дома на майката; и в различни от посочените периоди при взаимно съгласие на родителите.

Ищецът Р. А. твърди, че с ответницата В. В. живеели заедно, без да имат сключен брак, като от съвместното си съжителство имат дете- Б.Р. А.. Твърди, че след известно време, поради неразбирателство по между им се разделили. Сочи, че детето живее заедно със своята майка, която се грижи за него, а той като негов баща заплаща издръжка от 300 лв. по силата на Решение №126/10.10.2019г. по гр.д. № 303/2019г. на РС-**********. Заявява, че с ответницата не са в добри отношения и същата не му позволява да вижда детето си. Заявява още, че смята, че майката полага достатъчно и необходимите грижи за сина им и затова няма претенции относно родителските права и това местоживеенето на детето да е при майката.

Счита обаче, че следва да му се определи режим на лични контакти с детето, при което съдът да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите на детето, неговта възраст, пол, здравословно състояние.

В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил, заедно с инкорпорирана в него насрещна искова молба. В отговора и насрещната искова молба се заема становище, че предявените искове са допустими, но ответницата оспорва предложения режим на лични отношения между Р. А. и малолетното дете Б. А.. Майката също признава, че тя и Р. А. са били във фактическо съжителство, от което имат общо дете- Б. А.. Твърди, че са се разделили не след дълго след раждането на детето и за детето се грижи единствено майката, като бащата не е виждал детето, нито участва по какъвто и да е начин в отглеждането му вече повече от 4 години. Твърдението, че бащата редовно плаща издръжка, не отговаряло на истината. Сочи, че от датата на постановяване на съдебното решение по гр.д. № 303/2019г. на РС-**********, с което бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка от 300 лв. и издръжка за минало време в размер на 1800 лв., до настоящия момент той не е заплатил нито една месечна издръжка на детето, при което майката е предприела единствения вариант – да се обърне към общината по реда на чл.152 СК и Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдената издръжка. Ежемесечно община ********** плащала вместо Р. А. от 90 лв. Майката била пуснала жалба и до Прокуратурата и по чл.183 2

НК е образувано досъдебно производство за неизпълнение на задължението за плащане на издръжка. Р. А. бил завел иск за намаляване размера на издръжката, тъй като е безработен, срещу който е предявен насрещен иск за увеличаване размера на издръжката. Ответницата сочи, че детето има здравословни проблеми още от раждането, като е родено преждевременно с тегло 1610 гр., 40 см, с дихателна недостатъчност и е било в кувьоз.

Проблемите на детето не били уточнени по категоричен начин, но се налагало майката постоянно да го води по консултации и прегледи, за доказване на които факти се представят медицински документи. Сочи, че детето започнало да не се храни добре и да има режещи болки в стомаха и корема. Майката посещавала различни доктори, които я насочвали към множество изследвания. Детето имало изоставане и в психосоматичното развитие – все още не може да говори и да прави изречения. Имало изказани съмнения за аутизъм и била препоръчна работа с психиатър, психолог и логопед. Детето имало изключително тежки проблеми и със зъбите. Според заключение от Епикриза, издадена от Клиниката по детска психиатрия „**********“ гр.*****, налице били основания за поддържане на статут на дете със специални потребности и осигуряване на допълнителна образователна, социална и финансова помощ. Видно от всичко изложено, детето имало немалко здравословни проблеми и изисквало специализирани грижи ежедневно- не само по отношени на хранене, но и по отношение на комуникация и специфично поведение и отношение. И тъй като бащата не осъществявал контакт с детето и не полагал грижи, свързани с отглеждането му, майката счита, че е налице родителско отчуждение. Заявява, че не отрича ролята на бащата в развитието и отглеждането на детето, но в интерес на детето било да се определи найподходящият режим на лични отношения, така че от една страна детето да приеме присъствието на бащата в живота му и да се изгради емоционална връзка между тях, а от друга страна – да се работи с бащата, така че с оглед здравословното състояние на детето и психомоторното му развитие, да има подходящо отношение и поведение към детето в ежедневието му, тъй като се касае за дете със специални потребности и следва родителят да има съответно поведение и отношение към него, за да подпомага развитието му.

Предоставена е възможност на бащата – Р. А. в едномесечен срок да вземе становище по насрещната искова молба, от което свое право той не се е възползвал и в законоустановения срок не е подал писмен отговор на насрещната искова молба.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът по иск и ответник по насрещния иск Р. И. А. не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от негова страна чрез упълномощения адв.Г. Ч. от АК-*********, в което е заявено, че поддържа исковата молба и по същество моли съда да уважи исковата претенция, като постанови решение, по силата на което да се регламентират отношенията на страните по смисъла на СК, по начина, заявен в исковата молба. Претендират се разноски и е направено възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна.

В съдебното заседание по разглеждане на делото ответникът по иск и ищец по насрещния иск В. В. не се явява, но се представлява от упълномощения адв.Р. П. от САК, която оспорва исковата молба и поддържа отговора, но прави корекция относно искането за 3 режима на лични отношения. Адв.П. заявява, че не поддържат първоначално предложения от тях летен режим на виждане на бащата с детето, с оглед нови обстоятелства, които са настъпили, а именно: издадено експертно решение на ТЕЛК на детето от месец април 2024г., с което му е призната 85% инвалидност пожизнено с диагноза „Аутизъм“, като е определено задължително назначаване на придружител пожизнено и предстои да бъде определено дали това ще е бабата или майката. Адв.П. заявява, че общото състояние на детето е изключително тежко- не може да говори, да спи, да се храни нормално, не общува и е хиперактивно. С оглед на това било наложително изменение на първоначално предложения режим на контакти на детето с бащата, тъй като то се нуждае от ежедневни, постоянни специализирани грижи и тъй като детето ще бъде с придружител и здравословното му състояние не позволява преспиване на друго място, това ще затрудни изпълнението на самия режим ако той е такъв, какъвто първоначално са го поискали. В хода на устните състезания адв.П. моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния Б. А. на неговата майка В. В., за което всъщност и бащата е изразил съгласие в исковата молба, както и местоживеенето да бъде също при майката. Иска се съдът да определи подходящ режим на лични отношения н бащата с детето, който в най-голяма степен да защитава интересите на самото дете с оглед неговото здравословно, психоемоционално и физическо развитие и състояние. Според адв.П., предвид тежкото здравословно състояние на детето, описано в решението на ТЕЛК, режимът, който следва да бъде определен за виждане на бащата с детето следва да бъде през събота и неделя от определен час сутрин до определен час вечер, без преспиване, в присъствието съответно на придружителя, който е определен, така че детето все пак да може да изгради емоционална връзка с баща си, тъй като всяко дете има нужда от двама родители и не бива да се прекъсва връзката с другия родител. Видно било от доказателствата, че детето посещава логопед, психолог и детска градина със специални условия, като специалисти се грижат за него, така че майката полага всички усилия, които са по възможностите й, за да подкрепи детето и неговото добро развитие, доколкото същото изостава и умствено. Адв.П. сочи, че майката има подкрепяща среда, а социално-битовите условия в дома й са добри. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че двамата са родители на малолетното дете Б.Р. А., родено на 14.09.2018г. Родителството на В. В. В. и Р. И. А. над детето Б.Р. А. се установява от представеното удостоверение за раждане на същия, издадено на 22.06.2023г. от длъжностно лице по гражданско състояние при община *********. Удостоверението за раждане на детето Б.Р. А. е издадено на основание акт за раждане № 1901/17.09.2018 г.

Родителите признават, че към момента са разделени, като раздялата им датира от малко след раждането на детето, както и че детето към момента живее при майка си, а срещи между детето и бащата не се осъществяват.

Видно от представеното удостоверение за семейно положение изх. № 536 от 4

22.06.2023г., издадено от община *********, бащата Р. И. А. е разведен и е имал и друго дете, родено през 2012г., което обаче е починало на 15.03.2013г., като единствено негово живо дете към момента е Б.Р. А..

Майката В. В. е приложила към подадения от нея отговор на исковата молба набор от доказателства, по-голямата част от които са свързани със здравословното състояние на детето Б..