Акт от 18.11.2019, Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№494

Гр. Перник, 18.11.2019 година.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия:

Ивайло Иванов при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 503 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето ЗЗакрД/.

Образувано е по жалба на А.Р.Р. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г. С. от АК София и адвокат Е.Б. *** против Заповед № ЗД/Д-С-О-036 от 15.07.2019 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ О., с която на основание чл. 29, т. 8, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 26, ал. 1, чл.

27, ал. 1, във връзка с чл. 30а, във връзка с чл. 25, ал. 4 от ЗЗакрД е прекратено настаняването на детето Д. С. В. с ЕГН ********** в Кризисен център „***“ гр.

София и е настанено в професионалното приемно семейство на Н.Б. и А.Б. от гр. К., ул. „***“ № *** за срок до произнасяне на съда със съдебно решение по чл. 28 от ЗЗакрД или до настъпване на промяна на обстоятелствата, довели до предприемане на мярката за закрила.

В жалбата се изразява несъгласие с постановената заповед, като некореспондираща с действителните факти и обстоятелства. Твърди се, че е постановена като неправилна, неоснователна, незаконосъобразна, недоказана и издадено в противоречие на законовите разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година жалбоподателя А.Р.Р. редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Г. С. от АК София и адвокат Е.Б. ***, които поддържат жалбата и излага подробни доводи за незаконосъобразността на оспорения административен акт. Молят съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед и върне детето при неговата майка. Претендират присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година ответникът по жалбата – директора на Дирекция „Социално подпомагане“ О., гр. София, редовно призован не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година от гр. Перник се установява, че детето Д. С. В. е родено на заинтересованата страна С.В.С. редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година заинтересованата страна Н.Б. редовно призована, се явява лично и моли съда да отхвърли жалбата, тъй като е в интерес на детето да бъде отглеждано в тяхното семейство.

В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година заинтересованата страна А.Б. редовно призована, се явява лично и моли съда да отхвърли жалбата, тъй като е в интерес на детето да бъде отглеждано в тяхното семейство.

В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година заинтересованата страна Д. С. В. редовно призована, се явява лично заедно със социален работник от дирекция „***“ К.и се представлява от назначения й особен представител адвокат Н.М. ***. Процесуалният представител на малолетното дете моли съда да отхвърли жалбата, тьй като оспорената заповед е законосъобразна, като е налице риск за детето за връщане при биологичната му майка.

В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година представителят на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Николай Цветков дава заключение за законосъобразност на оспорената заповед, като същата е изцяло в интерес на малолетното дете.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Със съдебно решение № 14 от 21.01.2009 година, постановено по гражданско дело № 10 по описа за 2009 година на Районен съд Радомир, брака между С.В.С. /заинтересована страна/ и А.Р.Р. /настоящ жалбоподател/ е прекратен поради сериозно и непоколебимо съгласие на съпрузите, както и е утвърдено постигнатото между тях споразумение.

От Удостоверение за раждане, издадено на07.06.2009 година от гр. Перник се установява, че детето Д. С. В. е родено на *** година, като негови родители са А.Р.Р. /настоящ жалбоподател/ – майка и С.В.С. /заинтересована страна/ – баща.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.03.2019 година е подаден сигнал от класния ръководител на детето Д. С. В. В него е посочено, че детето за пореден път е дошло на училище малтретирано, с видими белези по лицето и шията, причинени му от майка му А.Р.. Отдел „Закрила на детето“ започнал работа по случая. Проведена е среща между Д., психолога на училището и класния ръководител, обективирана в протокол приложен по делото.

Проведени са разговори с майката и биологичния баща на детето, видно от нарочно съставен протокол. В него е вписано, че детето е споделило, че на 25.03.2019 година майка му го е била с точилка. Същото е с ранни по лицето. Детето е изгонено.

Тръгнало да търси помощ, но не намерило такава. Прибрало се в квартирата и преспало в коридора. Извадено е медицинско на детето. След разговора със социалните майката подписала декларация, че повече няма да упражнява физическо и психическо насилие върху двете си деца Д. и Р. Изготвен е социален доклад и е предложено на майката да се издаде направление за ползване на социална услуга – „Повишаване на родителския капацитет“.

На 15.05.2019 година класния ръководител на Д. С. В. сезирала директорът на *** СУ „***“ с докладна записка, в която описва състоянието на Д. С. В. на 13, 14 и 15 май.

Сочи, че за пореден път детето е малтретирано, с видими белези по шията. На 13 май е успяло да избяга от квартирата. На 14 май след като се е върнало вкъщи след намесата на социалните служби отново на детето е нанесен побой. Избягало е в близко до домът им заведение. На 15 май детето е доведено на училище от собственичката на заведението. Класният ръководител е посочил, че животът на детето е в риск и същото се страхува да се прибере вкъщи.

На националната телефонна линия за деца е получен сигнал за дете в риск на 14.05.2019 година. В него са изложени факти, че А.Р.Р. /настоящ жалбоподател/ редовно злоупотребява с алкохол, проявява агресивно поведение и упражнява системно физическо и психическо насилие върху децата си и предимно върху Д. Описано е и състоянието на Д. Сигналът е препратен и регистриран в дирекция „***“ Л. Социалните служби са започнали работа по случая. Изготвен е социален доклад от 15.05.2019 година. В него социалните работници са установили, че на 15.05.2019 година детето Д. е с насинено око и със синини по ръцете. По думи на детето, майката я нарича „проститутка“, защото казва, че спяла с бащата на Р. и за това я биела. Насилието над детето се осъществявало от страна на майката след употреба на алкохол и когато бащата не е вкъщи. На насилието присъствала и сестричката Р. Класният ръководител на Д. потвърдил информацията, че детето често идва със синини на училище. Според социалният работник децата се отглеждат в рискова среда. Д. е подлагана на физическо насилие от страна на майка си, а сестра й Р. става свидетел на извършваното насилие. Д. Д., припознаващ се като биологичен баща на Д. често отсъства от дома и не може да се справи с този проблем. Въз основа на горното е изготвен социален доклад от 15.05.2019 година, с които е предложено двете деца да се изведат от семейството и да им се осигури закрила по чл. 4, ал. 5 от ЗЗакрД.

Изготвен е и план за действие за срок от 6 месеца. В него са набелязани краткосрочни цели – настаняване на детето в център за спешен прием, индивидуална работа с него и психологическо консултиране. Предвиден е режим на лични контакти на детето с родителите при заявка, разговор по телефона, посещения в центъра. Предвидена е работа с родителите и подготовка за реинтеграция на детето в семейството.

Със Заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-021 от 15.05.2019 година директора на Дирекция „***“–Л., с която е наредено спешно настаняване на детето Д. С. В. в Кризисен център „***“ – гр. С., за срок до 6 месеца или до произнасяне на съда със съдебно решение по чл. 28 от ЗЗакрД.

С Писмо изх. № СЛ/Д-С-О/526-031/18.06.2019 година на директора на дирекция „***“ О. е уведомил директора на дирекция „***“ К., че продължителното пребиваване на децата в кризисния център не е техен интерес, както и връщането им в семейна среда, предвид на информацията за преживяното насилие в семейството, поради което предлага двете деца да бъдат настанени в професионално приемно семейство, което да осигури отглеждането им в стабилна и сигурна среда, близка до семейната.

От Социален доклад № СЛ/Д-С-О/526-038 от 12.07.2019 година на директора на дирекция „***“ О., относно предложение за промяна на мярката за закрила, от който се установява, че детето Д. е включено в регистър на деца в риск, като е депресирано от физическо насилие върху него от страна на майката – настоящ жалбоподател. Най – често майката упражнява насилие върху детето след употреба на алкохол, като при настаняване в кризисния център е с насинено око и синини по ръцете. Към датата на изготвения социален доклад майката не е подала молба за реинтеграция и заявление за ползване на социална услуга в общността – оценка и повишаване на родителския капацитет. Направен е извод, че в най – добър интерес на детето Д. е да бъде настанено за отглеждане и възпитание в професионално приемно семейство на Н.Б. и

А.Б. ***. Така посоченото семейство със Заповед № ЗДПГ01-09/28.09.2015 година на директора на регионална дирекция „***“ К. е вписано в утвърдения регистър на професионалните приемни семейства.

В тази връзка са предприети неуспешни мерки детето Д. да бъде настанено за отглеждане при двамата синове на настоящия жалбоподател – М.

С. В. и В. С. В., видно от представената декларация и обяснение от 11.07.2019 година.

Със Заповед № ЗД/Д-С-О-036 от 15.07.2019 година /предмет на съдебен контрол/ на директора на Дирекция „***“ О., с която прекратява настаняването на детето Д. С. В. с ЕГН ********** в Кризисен център „***“ гр. С. и настанява детето в професионалното приемно семейство на Н.Б. и А.Б. от гр. К. , ул. „***“ № *** за срок до произнасяне на съда със съдебно решение по чл. 28 от ЗЗакрД или до настъпване на промяна на обстоятелствата, довели до предприемане на мярката за закрила.

С Приемно – предавателен протокол от 15.07.2019 година детето Д. С. В. е предадено на професионалното приемно семейство – Н. и А. Б.

С План за действие от 15.07.2019 година на дирекция

„Социално подпомагане“ Оборище и за срок от 6 месеца е предвидено като краткосрочна цел – отглеждане на детето в сигурна и безопасна за развитието му среда в професионално приемно семейство, гарантираща неговото правилно физическо и психическо развитие, съответно като дългосрочна цел е предвидено – гарантиране правото на детето да се отглежда в сигурна и спокойна семейна среда, както и задоволяване на неговите основни потребности и тези от грижа, внимание и отношение.

Пред настоящата съдебна инстанция по реда на чл. 176 от ГПК жалбоподателя А.Р.Р. е дала обяснение, от което се установява, че през месец май 2019 годна е работила в хоспис в гр. Банкя, като медицинска сестра, нощни смени, за да може през деня да обръща внимание на двете си деца /Д. и Р./. Д., с когото съжителствала в повечето време го нямало. След настаняване на децата в кризисния център, майката ги посещавала събота и неделя. Така даденото обяснение не променя установената по делото фактическа обстановка, като в тази връзка настоящия съдебен състав ги кредитира.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля Д. С. Д. /лице съжителстващо с жалбоподателя/, воден от страна на жалбоподателя. От показанията на свидетеля се установява, че работи в провинцията, а децата са при тяхната майка. Знае за случая през месец май, тъй като му се обадили от училището на Д., че детето било пребито от майка си. Заявява, че майката повишава тон и им се кара на децата, но не е агресивна и не злоупотребява с алкохол. Не се е противопоставял за настаняване на децата в кризисния център, а е искал да се изясни случая. Посещавал е децата след настаняване им в приемното семейство.