Решение № 29 от 17.03.2021, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. гр.Мадан , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Елка С. Алендарова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20205430100276 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I-во ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е., общ.

Р., чрез адв. М.О. със съдебен адрес: гр. Р., бул. „Б.“ № * срещу „К. Й.“ООД, ЕИК **, със седалище и адрес: гр. Х., ул. „Л.“ № *, с управител В. М. И..

В исковата си молба ищецът, чрез пълномощни си твърди, че на 04.06.2019 г. в гр. Смолян е сключил договор за заем с ответното дружество.

Получил в заем сумата от 1000 лева. Редовно внасял дължимите месечни погасителни вноски и изплатил заема. В договора било посочено, че общата сума, която трябва да върне е 1229,42 лева, но се оказало, че той е платил сумата 2160,00 лева. Оказало се, че той платил и неустойка, която е фиксирана още при сключване на договора, в размер на 93%, като ищецът платил 930,58 лева неустойка. Според ищеца, клаузата, регламентираща тази неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Развива подробни съображения в исковата молба, в таз0и насока.

Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, да му заплати сумата 930,58 лева, представляваща недължима платена неустойка по чл. 8 от Договора за паричен заем, ведно със законната лихва 1 върху главницата от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.

В съдебно заседание, чрез адв. М.О., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез писмен отговор, оспорва предявения иск и развива съображения, защо клаузата не е нищожна.

В съдебно заседание, чрез адв. П.П., оспорва иска.

Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 04.06.2019 г. между Б. Р. Г. и „К. й.“ООД е подписан договор за заем, по силата на който, дружеството е отпуснало на Г. заем в размер на 1000 лева. Размерът на месечната погасителна вноска е 102,45 лева – 12 броя вноски. Последното плащане е следвало да се извърши на 04.06.2020 г.

Общата сума за плащане е посочено, че е 1229,42 лева. В чл. 8 от договора е договорено, че ако заемателят не предостави обезпечението по чл. 6, а именно, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, в тридневен срок от сключване на договора за заем, или обезпечението не отговаря на определени условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка, в размер на 930,58 лева на разсрочено плащане. Подборно е описано в погасителния план.

Към договора за заем е посочен погасителен план, в който са посочени, че се дължат 12 вноски по 77,55 лева.

По делото са приложени и общите условия на кредитодателя.

В съдебно заседание адв. П. признава, че плащане към представляваното от него дружество е извършено от Г. и в претендирания размер. Признава, че това е станало на основание чл. 8 от договора във вр. с чл.10 от общите условия, заради непредставяне на надлежно обезпечение.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Клаузата в договора – чл. 8, с която е уговорено, че заемателят ще заплати за главница от 1000 лева, неустойка, в размер на 930,58 лева е нищожна. Това е така, защото тя противоречи на добрите нрави, в смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД. Тази неустойка е предвидена за неизпълнение не на главното задължение, а именно, да се върне главницата, а за неизпълнение на акцесорно задължение, а именно, за осигуряване на обезпечение. В настоящия случай, преди да отпусне кредита, кредитодателят е имал възможност предварително да проучи кредитната способност на заемателя и ако прецени, че има рискове от връщане на заема, да откаже предоставяне на кредит.

Горното налага извода, че неустойката излиза извън нейната присъща и основна функция, а именно, обезщетителна и обезпечителна.

2

От уговореното в договора и погасителния план към него, става ясно, че кредитодателят предварително е начислил процесната неустойка на заемателя, като я разсрочил във времето. И договора и погасителния план са от 04.06.2019 г. Дори не е изчакано да мине тридневния срок.

Тоест от всичко гореизложено, личи явната идея на кредитодателя, да прикрие, чрез неустойката, по-голяма облага в замяна на отпуснатия заем. В случая самата неустойка е много близка до размера на главницата по заема,т.е. целта е, дългът на заемателя да стане много голям. Посочената клауза в договора за заем между страните противоречи на Закона за защита на потребителите, тъй като тя се явява неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 3 ЗЗП, тъй като в случая поставя изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, поставено единствено от него.

Заемателят е бил принуден да се съгласи, а освен това му е бил даден и много кратък срок – три дни. Чл. 146 ЗЗП обявява неравноправите клаузи за нищожни.

В горния смисъл е съдебната практика на ОС – Смолян – Опредление № 1220/06.11.2019 г., по В.ч.гр.д. № 404/2019 г.

Поради гореизложеното, съдът споделя тезите на ищеца, че в случая, клаузата, въз основа на която ищецът Г. е платил процесната сума, е нищожна. Поради това ответното дружество следва да върне това, което е получило без основание, а именно процесната сума.

Съдът не споделя тезата на ответното дружество, че липсва нищожност на клаузата. Цитираната съдебна практика (представените решения) не касаят настоящото правоотношение, а съвсем друг вид правоотношения – административнонаказателни – за непопълнен изцяло формуляр за предоставена преддоговорна информация.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото, в размер на 550,00 лева.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1, пр. I-во ЗЗД, „К. Й.“ООД, ЕИК **, със седалище и адрес: гр. Х., ул. „Л.“ № *, с управител В. М. И., да заплати на Б.

Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е., общ. Р., сумата 930,58 лева, която сума е платена, като неустойка, въз основа на чл. 8 от Договор за паричен заем от 04.06.2019 г. между страните и която клауза се явява нищожна, ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА К. Й.“ООД, ЕИК **, със седалище и адрес: гр. Х., ул. „Л.“ № *, 3 с управител В. М. И., да заплати на Б. Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е. общ.

Р., разноски по делото, в размер на 550,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 4