Присъда № 114 от 03.05.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 114, постановена на 03.05.2023 г. по НОХД № 1514 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г.

Производството по НОХД № 1514 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 152 по описа за 2022 г. на Първо РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. Д.В.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на Д.В.Г. за това, че на 29.01.2022 г. в гр. Варна, в супермаркет „Камчия“, находящ се на ул. „Д-р. Пискюлиев“ № 62/64, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи: 1 бр. ракия „Кехлибар“ 700 мл. и 1 бр. уиски „Балантайнс“ 1 л. на обща стойност 55, 38 лева, от владението на Ц.С.Ж., упълномощен представител на „Прити Поли“ ЕООД и салонен управител на супермаркет „Камчия“, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 03.05.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1514 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. Г., намирайки, че от събраните по делото доказателства с категоричност се установява обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние. Поради гореизложените съображения моли съдът да постанови осъдителна спрямо подсъдимия присъда и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, а именно за срок от две години, което впоследствие на основание разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде редуцирано като размер с 1/3.

В своята пледоария в хода на съдебните прения, служебният защитник на подс. Г. – адв. Г.К. от АК – Варна поставя акцент върху размера на наказанието, което следва да бъде наложено на нейния подзащитен, като фокусира вниманието на съда върху многобройните според нея смекчаващи вината обстоятелства и най – вече направеното самопризнание от подсъдимия в един изключително ранен стадий от разследването, които следва да мотивират съда да наложи наказание в минимален размер.

1

Подс. Д.В.Г. се присъединява към становището на своя защитник, като в предоставената му възможност да изрази своята последна дума пред съда, на основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК, подсъдимият изразява съжаление за престъплението, което е извършил и моли за минимално по размер наказание.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Подс. Д.В.Г. е многократно осъждан в периода от 2010 г. до 2022 г. за извършени престъпления от общ характер и съвсем конкретно за престъпления против собствеността, но наложените му наказания „лишаване от свобода“ не изпълнили целите си, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК и подсъдимият продължил със своята широкообхватна престъпна дейност.

Около 13:05 часа на 29.01.2022 г. подс. Д.В.Г. се намирал на ул. „Д-р.

Пискюлиев“ № 62/64 в гр. Варна, на който адрес бил разположен супермаркет „Камчия“, стопанисван от търговското дружество „Прити Поли“ ЕООД гр.

Варна. Салонен управител на търговския обект бил св. Ц.С.Ж..

Подс. Г. решил да влезе на територията на търговския обект и да се опита противозаконно да отнеме алкохолни напитки, без да заплаща тяхната цена на касата на обекта.

В изпълнение на своето решение, подс. Г. влязъл в супермаркет „Камчия“, приближил се към стелажа с алкохолни напитки и взел 1 бутилка бр. ракия „Кехлибар“ 700 мл., пъхнал я под връхната си дреха, насочил се към касовата зона на обекта и го напуснал, без да заплати цената на алкохолната напитка.

Няколко минути по – късно, конкретно в 13:19 часа подс. Г. отново влязъл на територията на супермаркет „Камчия“, приближил се отново към стелажа с алкохолни напитки и взел 1 бр. уиски „Балантайнс“ 1 л., която пъхнал под връхната си дреха.

След това взел в ръката си 1 бр. кутия (метален кен) бира марка „Диана“, насочил се към касовата зона на търговския обект, заплатил цената на 1 бр. кутия бира и напуснал територията на магазина, съответно без да заплати цената на 1 бр. бутилка уиски „Балантайнс“ 1 л, отправяйки се в неустановена по делото посока.

Около 14:00 часа на 29.01.2022 г. св. Ж., преглеждайки видеозаписите 2 от охранителните камери на търговския обект, констатирал престъпното посегателство на подс. Г. и депозирал сигнал до органите на ОД на МВР гр.

Варна.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св. Ц.С.Ж.; изготвената в хода на досъдебното производство видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза; изготвената в досъдебната фаза на наказателното производство съдебно – психиатрична експертиза; изготвената от вещото лице Д.Й. съдебно – оценителна експертиза; актуалната справка за съдимост на подс. Д.В.Г., изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен съд – Варна.

На първо място, съдът изцяло кредитира и дава вяра на самопризнанието, което направи в хода на съдебното следствие подс. Г., че именно той е автора на престъпното деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от Варненската районна прокуратура, тъй като същото е подкрепено от останалите събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и назначените съдебни експертизи.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. Ж., който подробно обяснява какви конкретни алкохолни напитки са били отнети от владението му в качеството му на упълномощен представител на дружеството „Прити Поли“ ЕООД и времевия интервал, през който се е случило престъпното посегателство срещу собствеността на дружеството. Показанията му са изцяло подкрепени от заключението на изготвената видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза, която проследява движенията и действията на подс. Г. на територията на супермаркет „Камчия“ и която ясно показва начина по който подсъдимият е взел 1 бр. бутилка ракия „Кехлибар“ 700 мл. и 1 бр. бутилка уиски „Балантайнс“ 1 л от стелажа с алкохолни напитки и ги е скрил под връхната си дреха (обемисто зимно яке), след което е напуснал касовата зона на магазина, съответно без да заплати цената на двете алкохолни напитки.

Видно от изготвената в хода на разследването съдебно – оценителна експертиза, ценовата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 55, 38 3 лева.

Поради гореизложените съображения, въз основа на посочените доказателства и кредитирайки изцяло самопризнанието на подсъдимия, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на 29.01.2022 г. в гр. Варна, в супермаркет „Камчия“, находящ се на ул. „Д-р. Пискюлиев“ № 62/64, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, подс.

Д.В.Г. отнел чужди движими вещи: 1 бр. ракия „Кехлибар“ 700 мл. и 1 бр. уиски „Балантайнс“ 1 л. на обща стойност 55, 38 лева, от владението на Ц.С.Ж., упълномощен представител на „Прити Поли“ ЕООД и салонен управител на супермаркет „Камчия“, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Родов обект на престъпното деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено от подс. Г. са правоотношенията на собственост и по – конкретно съвкупността от обществени отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване или запазване.

Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност – в случая предмет на деянието са 1 бр. ракия „Кехлибар“ 700 мл. и 1 бр. уиски „Балантайнс“ 1 л. на обща стойност 55, 38 лева

Субектът на престъпното деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК –Д.В.Г. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира, като доказателство за това обстоятелство е изготвената от д-р. Р.Б. съдебнопсихиатрична експертиза, чието заключение съдът няма причина да не кредитира.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в съзнателно прекратяване от страна на подсъдимия на фактическата власт на ощетеното юридическо лице върху неговите собствени вещи и същевременно установяване на своя фактическа власт върху тях.

4

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. отлично е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е имал за цел настъпването на общественоопасните последици.

Квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК относно квалифициращото обстоятелство опасен рецидив се обуславя от предходната съдимост на подс.

Г. и конкретно от осъжданията му по НОХД № 300 по описа за 2012 г. на Районен съд – Димитровград, по което дело окончателния съдебен акт е влязъл в сила на 06.12.2012 г. и деянието на подсъдимия е квалифицирано като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, като наложеното наказание е „лишаване от свобода“ за срок от една година.

Същевременно с протоколно определение от 29.05.2013 г., постановено по НОХД № 348 по описа за 2013 г. на Районен съд – Димитровград е било одобрено споразумение по силата на което подс. Г. е признат за виновен за деяние с квалификация чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. с чл. 195, ал.

1, т. 3 и т. 4 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца. С протоколно определение от 15.06.2016 г., постановено по НОХД № 373 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Хасково, е било одобрено споразумение по силата на което подс. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с 29, ал. 1, буква „а“ и „б“ вр. с чл. 18 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца.

Предвид цитираните осъждания очевидно е, че сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК не са изтекли.

Квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК се обуславя от обстоятелството, че подс. Г. е извършил самите съставни части на престъпното деяние през непродължителен период от време (в рамките на около двадесет минути) – на два пъти навлиза на територията на супермаркет „Камчия“, съответно в 13:05 часа и 13:19 часа, при една и съща обстановка и при пълна еднородност на вината.

По вида и размера на наказанието.

За извършеното от подс. Д.В.Г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 10 години.

5

При индивидуализация на наказанието на подс. Г. съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство предходната му съдимост. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство престъпните деяния, които не попадат в кръга от деяния, обуславящи наличието на опасния рецидив и които престъпления още повече свидетелстват за изключително „богатата“ и разнообразна престъпна дейност на подс. Г., и красноречиво демонстрират трайното му пренебрежително отношение към установения правов ред в Република България.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление от страна на подсъдимия за извършеното престъпно деяние, както и не особено високата ценова стойност на отнетите артикули.

Същевременно следва да подчертае, че направеното самопризнание от подсъдимия не може да се счете за смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.