Решение № 832 от 14.04.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 660/2022
- Вид
- Решение № 832
- Подписан
- 14.04.2022
- В сила
- 14.04.2022
- Състав
- Росен Димитров, Галя Вълкова, Маргарита Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 832 гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росен Димитров
Членове:
Маргарита Апостолова
Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20221100500660 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
„А.Т.Е.Т.“ АД е подало жалба срещу действия на съдебен изпълнител М.П. по изпълнително дело № 20218510402665, с което е отказано намаляване на размера на адвокатско възнаграждение. В жалбата се посочва, че длъжникът е получил покана за доброволно изпълнени на 19.10.2021 г. и веднага е наредил плащане на сумата то 578,80 лв., включваща присъдите по изпълнителния лист 385 лв., както и 193,80 лв. – разноски по изпълнителното дело. В останалата част е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. поради липса на предприети действия по принудително събиране на вземането. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да присъди на взискателя възнаграждение в размер на 200 лв., дължимо за образуване на изпълнителното дело.
В отговор взискателят заявява становище за неоснователност на жалбата.
Посочва, че към определените с наредбата възнаграждения следва да се начисли ДДС.
Предприетите действия са свързани с: налагане на запор, даване на становище по искането за намаляване.
ЧСИ излага мотиви за неоснователност на жалбата. Определеното възнаграждение е съответно на правната и фактическа сложност на делото. Действията на процесуалния представител на взискателя не се свеждат само до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, но и до избор на изпълнителен способ. Наред с това са депозирани и становище по възражението срещу разноските и по частната жалба.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20218510402665 по описа на ЧСИ е образувано по молба вх. № 103214/13.10.2021 г. от М.Ч.И. чрез адвокатско дружество „В. и Л.“. С молбата е поискано образуване на изпълнително дело и събиране на вземането по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 19015/2018 на СГС, 127 с-в, вр. в.ч.гр.дело № 3077/2021 г. на СГС, VІ-15 с-в. С молбата не е посочен изпълнителен способ Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.10.2021 г. сключен между М.И. и адвокатско дружество „В. и Л.“ с отбелязване адвокатското възнаграждение да е договорено като дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Приложена е потвърждение за регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество.
Към молбата е приложен изпълнителен лист № от 18.06.2021 г. по ч.гр.дело № 19015/201 г. на СРС, 127 с-в, с който „А.Т.Е.Т.“ АД е осъдено да заплати на М.Ч.И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 385,00 лв. – разноски за съдебното производство по чл. 423 ГПК пред СГС.
На 14.10.2021 г. взискателят е подал молба за налагане на запор с посочване на банкова сметка на длъжника и са възложени на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 18.10.2021 г.
На 22.10.2021 г. длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение. Представено е платежно нареждане от 20.10.2021 г., удостоверяващо доброволно погасяване на дълга за сумата от 578,80 лв., която не се спори да е съответна на сумата по изпълнителния титул и посочените в призовката за доброволно изпълнение такси за образуване на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита и съдействие и депозиране на за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Съдът намира, че при съобразяване правилотона чл. 3 ГПК не може да се счете за „водене“ на изпълнителното дело депозиране на молба за прилагане като изпълнителен способ на „запор“ на банкови сметки на длъжника, която молба е депозирана ден след молбата за образуване на изпълнителното дело. Наред с това доколкото молбата е в срока за доброволно изпълнение не може да се счете, че същата се явява необходима с оглед реализация правата на взискателя в рамките на изпълнителното дело. Не се спори, че в срока за доброволно изпълнение плащане на търсената сума е постъпило.
Същевременно съдът отчита, че към минимално дължимия размер от 200 лв. следва да се начисли и ДДС 20%, ето защо молбата се явява основателна за сумата от 240 лв.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не 2 следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „А.Т.Е.Т.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20218510402665 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СРС постановление за разноски от 03.11.2021 г., с което е отказано намаляване размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в частта за сумата над 240 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело № 20218510402665 по описа на ЧСИ М.П. в размер на 240 лева с ДДС представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение жалбата в останалата част за разликата над 200 лв. до 240 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3