Определение № 1636 от 24.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1636 гр. Бургас, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100500997 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл.418, ал.4, вр. чл.274 и сл. от ГПК, образувано по частната жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ (ОББ) АД, ЕИК 000694959,със седалище и адрес на управление в гр. София 1463, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, заявител по ч.гр.д. № 309/2025 год. по описа на PC- Айтос, чрез пълномощник Т. Чакъров юрисконсулт в

Дирекция

“Събиране проблемни вземания” със съдебен адрес:гр.Бургас,ул.“Фердинандова“ №2, срещу Разпореждане № 637/24.04.2025 год., постановено по ч.гр.д. №309/2025 год. по описа на Районен съд Айтос, с което е отхвърлено частично заявлението на „Обединена българска банка“ АД за следните суми: 1135.67 лв. представляваща обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода от 15.02.2023 год., до 22.01.25г. и за сумата от 716.12 лв., представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 23.01.2025 год. до 25.03.25г.

В жалбата разпореждането на заповедния съд,отхвърлящо заявлението, се сочи за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон.

Страната оспорва мотива на Районен съд- Айтос да отхвърли частично заявлението на Банката за сумите: 1 135.67 лв. - представляваща обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода от 15.02.2023 год. до 22.01.2025 год. и за сумата в размер на 716.12 лв.

- обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница начислена за периода от 23.01.2025 год. до 25.03.2025 год., защото претендираните суми били начислени на правно основание, противоречащо на чл. 33, ал.1 ЗПК.

Счита, че дадените й от заповедния съд двукратни указания да отстрани нередовности, са надлежно изпълнени чрез заявлението, че се начислява законна лихва по отношение и на двете претендирани обезщетения.

Подчертава също, че производството е по чл. 417 ГПК, като основанието за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника е представеното от Банката кредитор извлечение от счетоводните й книги.

Намира за съществена разликата между производството по чл. 410 ГПК, което 1 изисква като основание за осъждането на длъжника представянето на сключен между страните договор за потребителски кредит, за да провери заповедният съд законосъобразността на разпоредбите по договора и противоречието им със ЗПК и ЗЗП.

Пояснява, че в производството по чл. 417, ал. 1,т. 2 от ГПК,каквото е настоящото, заповедният съд следва да провери само дали представеното извлечение от банкови сметки съответства на изискванията на закона.

Поддържа, че в случая представеното извлечение от счетоводните книги на Банката има всички изискуеми реквизити и съдържанието му отговаря напълно на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, според който извлечението носи най-малко информация за: броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени; за общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Според страната визираните в чл.411,ал.2 от ГПК предели на дължимата от съда проверка са лимитативно посочени и не включват преценка за вземането по размер. От това, че изчерпателната регламентация изключва разширително тълкуване, а не е налично нито едно от изрично изброените в нормата основания за отхвърляне на заявлението се извежда, че то би следвало да бъде уважено изцяло, като отговарящо на изискванията за редовност,вкл. длъжникът е с постоянен адрес в България и не е регистрирал местопребиваване в чужбина, видно от справката от НБД. Според страната искането й не е основано на нищожни или неравноправни клаузи, доколкото договорът за потребителски кредит съдържа задължителните договорни реквизити.За неправилно се счита отхвърлянето на двете претендирани обезщетения като уговорени в противоречие на чл.33, ал.1 ЗПК и за това нищожни.

Според страната разпоредбата на чл. 4.5 от сключения договор ясно сочи последиците при забавено плащане по кредита, като обезщетението за забава е формирано от сбора на наказателна надбавка и лихвеният процент по договора в размер от 14,85%., защото първоначално съгласно чл. 4,1 от договора, лихвеният процент за срок от 1 /една/ година е 4.85 %, но съдът следвало да съобрази, че след това лихвеният процент се променял според възприетия в чл. 4.2 от същия договор начин, лихвата се редуцирала, съответно и начисляваната лихва плюс наказателна надбавка не надхвърляли законната лихва за забава.

Горното било приложимо и към разпоредбата на чл. 9.1 от сключения между страните договор. Нещо повече в уточняващата молба заявителят изрично бил посочил, че по отношение на обезщетението за забава върху просрочената главница се начислява законна лихва като именно по този начин е формирана и претендираната сума. Тъй като това обстоятелства не е било взето в предвид от заповедния съд, той е отхвърлил претендираната сума неправилно. Счита заявлението за основателно относно претендираните вземания за обезщетения за забава в размер на законната лихва, ведно със съответната част от сторените в заповедното производство разноски. Намира ,че съдът е извършил проверка относно размера на вземането за законна лихва извън компетентността си. Размерът на това вземане подлежало на доказване в евентуалното исково производство, при наличие на спор.

Поддържа се, че в производството по чл. 417 ГПК съдът издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с която разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума само въз основа на твърденията му.

В случая договорните клаузи от договора за потребителски кредит предвиждали като последица от неизпълнение на поетото задължение за връщане на получената сума заплащането на лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена върху размера 2 на просроченото вземане. Видно от приложените към заявлението документи - извлечение от банкови сметки и две уточняващи молби от заявителят, формулираното искане в заявлението било за обезщетения за забава първо от датата на изпадане на длъжника в забава 15.02.2023 год. до 22.01.2025 год. и второ- от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем до деня предхождащ подаването на заявление по чл. 417 ГПК.

Страната двукратно е уточнявала, че вземанията й са в размера на законната лихва.

В обобщение се моли за отмяна на разпореждането на РС-Айтос в отхвърлителната част и за произнасянето на БОС, при което да разпореди на заповедния съд издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за двете заявени като обезщетение за забавено плащане на главницата суми в размер от 1135,67лв. за периода от 15.02.23г. до 22.01.25г. и в размер от 716,12лв.- обезщетение за забава плащането на предсрочно изискуемата главница, начислена за периода от 23.01.25г. до 25.03.25г.

Проверката на частната жалба, извършена от БОС на основание чл.275 и сл. от ГПК сочи същата за редовна и допустима.

По същество тя е и основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. 309/25г. по описа на РС-Айтос е образувано по заявление на „Обединена българска банка“АД(ОББ-АД), ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление: гр.София, 1463,бул.“Витоша“ 89Б, „Милениум център“, с адрес за призоваване по делото: гр.Бургас, ул. „Фердинандова“№2,чрез пълномощник ю.к. Т. П. Ч., срещу длъжник М. А. Ю. с ЕГН ********** от *****, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,ал.1,т.2 предл.второ от ГПК за сума в размер от 31 600,18 лв. представляваща главница; за сума от 2 745,69лв.- договорни лихви за периода от 15.02.23г. до 22.01.25г. вкл.; за сумата от 1135,67лв., явяваща се обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 15.02.23г. до 22.01.25г. и за сумата 716,12лв.-обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 23.01.25г. до 25.03.25г. вкл.; ведно със законната лихва за забава върху главницата от 26.03.25г.до изплащането на вземането.

Като основание, от което произтичат вземанията, е посочен Договор за потребителски кредит(ДПК) №2002112708006626 от 12.02.20г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, преобразувано чрез вливане в ОББ-АД(настоящ жалбоподател) и длъжника М.Ю.. Според този договор на кредитополучателя физическо лице е била предоставена в заем сумата от 41800 лв.(изцяло усвоена), която е следвало да бъде върната най-късно до 15.02.30г.. Погасяването на кредита е уговорено на месечни вноски, съгласно погасителен план- също приложен към заявлението, ведно със сключения ДПК.

В заявлението са посочени невнесените 24 бр. вноски по заема– описани по падеж и размер, явяващи се основание за начисляването на наказателна лихва и за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита с уведомително писмо от 02.01.25г. (приложено към заявлението). Уведомлението е връчено на длъжника на 08.01.25г., а предсрочната изискуемост е настъпила след изтичането на 14 дневния срок от получаването му, т.е. на 23.01.25г.

Т.к. е счел вписаните в заявлението данни за недостатъчни да се произнесе по него, първоинстанционният съд го е оставил двукратно без движение при дадени указания за посочване основанието и конкретните клаузи от договора за претендиране на двете обезщетения за забава.

Обясненията на страната в подадените молби са, че обезщетението е за уговорената в чл.4.5 и в чл.9.1 от ДПК наказателна надбавка за забава в размер на законната лихва за забава.

3

При тези данни РС-Айтос е възприел посочената в чл.4.5 от ДПК лихва от 14,85% като обезщетение,очевидно надхвърлящо законната лихва за забава, чийто размер при сключването на процесния ДПК е бил 10%, т.к. съгласно чл.10 от ЗЗД, вр. ПМС 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения тя представлява сбор от основния лихвен процент (ОЛП) на Българска народна банка(който към 12.02.20г. е 0%) и надбавка от 10 %.

Видно от съдържанието й, клаузата на чл.4.5 от конкретния ДПК предвижда при забава на плащането на суми по кредита с настъпил падеж, кредитополучателят да дължи на Банката обезщетение в размер от 10 пункта, т.е. 10% годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното й изплащане, към което се прибавя договорната възнаградителна лихва, възлизаща при сключването на ДПК на 4,85% съгласно чл.4.1 от същия договор, поради което върху забавените суми се формира обща лихва от 14,85%.

Според БОС няма основание, изводимо от така видния граматически смисъл на разпоредбата, посоченият краен размер на олихвяването да се възприема изцяло като уговорено обезщетение (неустойка), защото наказателната лихва представлява само част от този сбор, възлизащ на 10%. Останалото е възнаграждението за кредитната услуга.

Ето защо БОС приема, че първоинстанционният заповеден съд неправилно е заключил на база така изложените данни, че са нарушени императивните разпоредби на чл.33 ,ал.1 и 2 от ЗПК гласящи,че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението не може да надвишава законната лихва за просрочени плащания. Действително се касае до въведена от законодателя рестрикция в размера на санкцията за забава, която кредиторът може да наложи на кредитополучателя- потребител и тя е задължителна за спазване, но в случая не се установява твърдяното нарушение. Т.нар. „наказателна надбавка към лихвата“, уговорена в ДПК в размер на 10 пункта годишно в чл.4.5, относима и към в чл.9.1 от същия договор, е равна на законната лихва за забава от 10% към момента на сключването на договора. След като уговорената наказателна надбавка не надхвърля наложеното в чл.33 от ЗПК ограничение, кредиторът има право да я получи като обезщетение както за забавата на вноските, дължими преди обявяването на предсрочната изискуемост на кредита,така и за просрочения остатък от вземането след това.