Решение № 12986 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12986 гр. ********, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110154252 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от И. ********* Т. срещу „*******“ АД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ГПК с правно основание по чл. 7, параграф 1, буква „б“ вр. с чл. 8 и 9 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за част от вземанията по издадената по ч.гр.д. № *****/2025г. по описа на Районен съд-******** заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: за сумата от 195,58 лева с равностойност от 100 евро, представляваща част от сторени разходи за настаняване поради закъснението на полет № ************ (*******), планиран за 12.05.2024г., ведно със законната лихва и разноските.

Ищецът твърди, че бил в облигационно правоотношение с ответника по силата на договор за превоз, като закупил самолетен билет за полет от ****** до ********, планиран за 12.05.2024 г. Твърди, че полетът бил изпълнен с голямо закъснение, като излетял с 1 час и 5 минути по-късно от планираното, а впоследствие един от двигателите му отделил искри и огън, което наложило аварийното му пренасочване за кацане във **********, където пътникът бил информиран, че ще бъде транспортиран до ******** със заместващ полет на следващия ден. Това наложило ищецът да стори разход за нощувка във ********** на стойност 256,70 евро. Признава, че преди образуване на заповедното производство с паричен превод от 04.06.2025г. авиопревозвачът му платил дължимото се обезщетение по чл.

7 от Регламента на стойност 400 евро, поради което издадената заповед за изпълнение за левовата равностойност на тази сума- 782,33 лв., подлежала на обезсилване. В разменената между страните кореспонденция за извънсъдебно уреждане на спора ответникът признал сторения разход за хотелско настаняване на ищеца до 100 евро, но въпреки това не му заплатил тази сума, както и дължимото се обезщетение за закъснение на полета. Едва след иницииране на заповедното производство ищецът установил, че е получил плащане от ответника на обезщетението за закъснение на полета. Търси установяването на непогасеното вземане за сторения разход за хотелско настаняване за сумата от 100 евро. Счита, че ответникът следва да понесе разноските за държавна такса, както и адвокатския хонорар за предоставената на ищеца безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38 ЗА, както за исковото, така и за заповедното производство.

Ответникът „*******“ АД, със срочно депозиран отговор на исковата молба навежда 1 правопогасяващо възражение за плащане на съдебно предявеното вземане. Оспорва дължимостта на разноските, претендирани от ищеца. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. “б“ вр. с чл. 8 и 9 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента). Регламентът урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание. Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника.

Няма спор между страните, че „*******“ АД е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, §. 1, б. "б" от Регламента, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ сключен между страните договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил на 12.05.2024 г. да изпълни полет с номер ******* по направление ******** летище ******, Белгия – летище ********, с разстояние над 1500 км.; 2/ потвърдена резервация за полета; 3/ закъснението на посочения полет с повече от три часа.

С исковата молба ищецът признава, че претендираното в заповедното производство обезщетение в размер на 782,33 лв. е било изплатено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С молба с вх. №********/08.06.2025г. ищецът признава, че на 19.01.2026г. в хода на исковото производство ответникът му заплатил и сумата в размер на 195,58 лв. като обезщетение за претендираната част от разноските за хотелско настаняване, което обстоятелство е отделено за безспорно с окончателния доклад по делото.

Издадената по ч.гр.д. № *****/2025г. на Районен съд – ******** заповед за изпълнение подлежи на обезсилване от заповедния съд в частта за вземането на стойност 782,33 лв. на основание чл. 415, ал. 5 ГПК поради непредявяването на установителен иск за това вземане в указания на заявителя срок за това.

С извършеното в хода на процеса плащане се погасява съдебно предявеното вземане за сумата от 195,58 лева с равностойност от 100 евро, при което е останала незаплатена единствено сумата в размер на 9,25 лв. с равностойност 4, 73 евро, представляваща законна лихва върху тази главница за периода от 30.08.2025 г. (датата на подаване на заявлението) до 19.01.2026 г. (датата на плащането).

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което главният иск следва да се отхвърли, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. На ищеца се следва само служебно изчислената 2 от съда на осн. чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор законна лихва от датата на подаване на заявлението до датата на плащането.

По разноските:

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

При настоящата хипотеза вземането за сумата от 782,33 лева е погасено с плащане преди завеждането на делото, а сумата от 195,58 лева - в хода на исковия процес.

Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото само за втората от двете главници, тъй като не е погасил този дълг преди процеса.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора.

За заповедното производство ищецът е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 21,25 лв., от която съразмерно на частта от съдебно предявените вземания, за които ответникът е дал повод за завеждане на делото, му се следват 4,03 лева или 2,06 евро.

Платената в исковото производство държавна такса в размер от 25 лева с равностойност 12,78 евро се следва на ищеца изцяло.

По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав приема следното:

В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна, и адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора. Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание, настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца се следва адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС за заповедното производство и 360 лв. с вкл. ДДС за исковото производство.

От така определените размери на възнагражденията на процесуалния представител на ищеца се следват 45,54 лева с равностойност 23,28 евро за заповедното производство при отчитане на частта от съдебно предявените вземания, която е била погасена преди завеждането на делото, респ. за която ответникът не е дал повод за завеждането му. За исковото производство сумата се следва в пълен размер, поради което в полза на предоставилия безплатна адвокатска помощ на страната процесуален представител ще се присъдят 184,06 евро като равностойност на 360 лв. с ДДС.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „*******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.********, ******* ********, бул.

„******“ № 1, дължи на И. Н. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *****, ул.

„******“ №9, ет. 2 на основание чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. сумата в размер на 9, 25 лв. с равностойност 4,73 евро– законна лихва, начислена върху главницата от 195,58 лева за периода от 30.08.2025 г. (датата на подаване на заявлението) до 19.01.2026 г. (датата на плащането), като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата в размер на 195,58 лева - главница, представляваща обезщетение за закъснението на полет ******* от 12.05.2024г. по направление ******** летище ******, Белгия – летище ******** по договор за въздушен превоз на пътници, съгласно издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК. по ч.гр.д. № *****/2025 г. по описа на Районен съд -********, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА „*******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление– гр.********, ******* ********, бул. „******“ № 1, да заплати на И. Н. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *****, ул. „******“ №9, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумите в размер на 2,06 евро за разноски по съразмерност за държавна такса в заповедното и 12,78 евро за държавна такса в исковото производство.