Определение № 16850 от 07.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16850 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506725 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат А.Д., процесуален представител на ищеца в производството – С. П. К., депозирана срещу определение № 19861/28.05.2026 г., по гр. д. № 39456/2025 г. на СРС, 175 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение № 6774 от 12.04.2026 г., в частта за възнаграждението по чл. 38 ЗАдв, като се иска да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в увеличен размер.

В жалбата се излагат съображения относно неправилността и необосноваността на обжалвания акт. Присъденото от СРС възнаграждение от 120 евро с ДДС не съответствал на положения от адвоката труд и не било определено в съответствие с критериите по чл. 36, ал.

3 ЗАдв. Сочи, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да отчита обстоятелството, че адвокатът е икономически самостоятелен субект, който едва след приспадане на различните видове разходи (офис, персонал, осигуровки, софтуер), получава печалба, която следва да бъде в размер, поне равен на брутните възнаграждения в съдебната система. Поддържа се, че определянето на нисък размер на адвокатските възнаграждения демотивира квалифицираните юристи и застрашава достъпа до правосъдие, особено за материално затруднени лица. Макар и съдът да не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения и в този смисъл същите не се явяват задължителни, няма пречка да изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. Счита, че в случая районният съд е определил размер на адвокатското възнаграждение, който не кореспондира с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и решението по дело С-57/15 на СЕС. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното определение и вместо него да постанови друго, с което да му присъди възнаграждение в размер на общо 1747.57 евро.

1

Ответникът по частната жалба подава отговор в законоустановения срок. Намира жалбата за неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното определение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

По същество, съдът намира следното:

Производството пред СРС е образувано по предявен от С. П. К. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми за по изпълнителен лист от 12.07.2011 г., издаден по ч. гр.д. № 10648/2010 г. по описа на РС - Варна, 19 състав, прехвърлени на ответника по силата на Договор за цесия от 06.12.2013 г. от „Обединена Българска Банка“ АД както следва: 19 525 лв. представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит от 20.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 07.07.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, 1 917.75 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2009 г. до 06.07.2010 г. и 1243.10 лв., представляваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20257110400200 по описа на ЧСИ Д. П. - Я., рег. № 711 към КЧСИ.

С решение от 12.04.2026 г. така предявеният иск е изцяло уважен от съда, като в полза на адв. А.Д. е присъдена на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 120 евро, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за безплатно осъществена процесуална защита на ищеца С. П. К..

В производството С. П. К. е била представлявана от адвокат А.Д., който й е предоставил безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С решението, при съобразяване на обективирано възражение от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за прекомерност на претендираното възнаграждение и при съобразяване на конкретната правна и фактическа сложност на делото, съдът присъдил в полза на адвокат А.Д. сумата от 120 евро с ДДС.

Молбата по чл. 248 ГПК за ревизиране на така определения размер е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство определение.

Представени са пред СРС договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с които е изразено съгласие процесуалното представителство да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗАдв. /л. 9-13/, както и списък на разноските – л. 109 от делото. В отговора на исковата молба се съдържа възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Право на разноски по делото има страната, а възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се присъжда в полза на процесуалния й представител.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 е 2 прието, че член 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС, определените с Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда при определяне на възнаграждението. В този смисъл е формирана трайна практика на ВКС /Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., Определение № 931/21.03.2025 г. по т.д. № 2282/2024 г. на ВКС, I т.о. и др./, според която при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът не е обвързан от приетите в Наредба №1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Налице е трайна практика на ВКС, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения и т.н.

В контекста на изложеното настоящият състав на СГС съобразява, както че предмет на исковото производство е иск по реда на чл. 439 ГПК, който не се отличава със значителна правна сложност, и по прилагането на която разпоредба има формирана изобилна практика 3 на ВКС, като е проведено само едно открито съдебно заседание, на което не се е явил представител на ищеца и са събрани единствено писмени доказателства, като производството по делото е приключило с постановеното и необжалвано решение за период от по-малко от една година от образуване на делото, така и че освен исковата молба процесуалният представител на ищеца е подал частна жалба срещу определението на съда, с което е оставено без уважение искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, като жалбата е била уважена, подал е още становище по подадения отговор на исковата молба и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката и доверителя; че предявяването на иска и пълноценната защита предполагат подготвителна работа от пълномощника на ищеца, вкл. проучване на изп. дело № 2025711040020 по описа на ЧСИ Д. П.-Я.. С оглед изложеното, като съобразява и цената на предявения иск, както и служещите за ориентир размери по Наредба № 1/2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита в размер на 120 евро с ДДС не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. На адв. А.Д. – процесуален представител на ищеца С. К., следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 660 евро с ДДС.

Ето защо съдът намира, че на адв. Д. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 660 евро с ДДС, а не както е приел районният съд – 120 евро с ДДС. Обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се измени решението по делото в частта му относно присъденото възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, като в тежест на ответника се възложат разноски за адвокатско възнаграждение в размер от още 540 евро, наред с присъдените с решението разноски от 120 евро. Чрез тази сума би се постигнала справедливост и защита на легитимните интереси на участниците по делото.

Жалбата в частта, в която се иска да се присъди пълният размер на претендираното възнаграждение от 1747.57 евро като неоснователна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 19861 от 28.05.2026 г., постановено по гр. д. № 39456/2025 г. на СРС, 175 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение № 6774 от 12.04.2026 г., в частта за възнаграждението по чл. 38 ЗАдв, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 6774 от 12.04.2026 г., постановено по гр.д. № 39456/2025 г. по описа на Районен съд-София в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 да заплати на адв. А.З. Д., вписан в САК, с личен номер ********, със съдебен адрес в гр. София, ж.к. „Яворов“, ул. „********“ № ******** 4 на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от още 540 евро – възнаграждение за безплатно представителство на ищеца С. П. К..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5