Решение № 569 от 22.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Варна, 22.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. КараН. при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Пламен Д. КараН. Административно наказателно дело № 20213110204803 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. ИВ. Н., против Наказателно постановление № 21-0819-003833/ 04.10.2021 год., издадено от Началник група към ОД МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на М. ИВ. Н., ЕГН **********, е наложена „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП .

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП- оспорва се приетата за установена фактическа обстановка и се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. С писмено становище моли за потвърждаване на НП. В условията на 1 евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 21.08.2021 г. г. около 10:30 часа, в гр. Варна, на бул. „Цар Обединител“, в посока „Метро“ жалбоподателя управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Карина“ с рег. № РР 52-23 ВА, като до кръстовище с ул.“Коево“ поради неспазване на достатъчно разстояние /дистанция/ от движещият се пред него лек автомобил „Канг Йонг – Актион“, с рег.№ В 4727 КТ, не може да избегне удара и го блъска. ПТП с материални щети..

Съдът намира, че извършването на съставомерно деяние, с фактическите белези очертани в АУАН и НП остана недоказано по делото.

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС 10/1973 и ППВС 2/1978 АУАН губят презумптивната си доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.

В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена както с жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност. Същественото при производството от административно наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на 2 извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите: Л.М., К.К., А.Г., Д. Г. не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушения.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя М. и св. К. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци, а вписания като свидетел по акта К.К. е полицейски служител и също не е очевидец. Относно св.А.Г. и Д. Г. съдът не кредитира показанията им тъй като счита същите за предубедени.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал. 4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

Посочения в акта свидетел е К.К., който не е очевидец, което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна, жалбодателя да е извършил нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП .

Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на обективната действителност. АУАН е съставен от лица, които не са очевидци на извършеното нарушение. Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито механизмът на сблъсъка, нито че жалбоподателя е извършител нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП .

Нещо повече, липсата на фактическа установеност, че водачът е нарушил правилата за дистанция, води до извод, че неправилно е приложен и материалния закон, доколкото като нарушена е вменена нормата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

Изрично следва да се почертае, че за съда не съществува възможност за първи път на съдебна фаза въз основа на ново установените факти от 4 актосъставителя сам да издири и да накаже дееца по различна правна квалификация, по която не му е надлежно повдигнато административно обвинение. Това е така, доколкото съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4. XII. 1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13. XII. 1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, т о института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд .

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са както съставомерните фактически положения, за които се наказва, така и надлежната правна квалификация едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Следва да се отбележи, че посочената като санкционна норма - чл.

5

179, ал. 2, пр2 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал. 2/. В случая са налице множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5 следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Тук отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.

Не на последно място следва да бъде посочено още, че в АУАН и НП липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателят нарушение, които представляват и част от предвидените от закона задължителни реквизити. Доколкото М.Н. е санкциониран за това, че поради неспазване на правилата е предизвикал ПТП с материални щети, в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП .

Още повече, че с непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН. За да може наказателното постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира административно-наказателната отговорност на едно лице, да предизвика тези последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на закона, гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.

6

Предвид наличието на основания за отмяна на НП, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-0819-003833/04.10.2021 год., издадено от Началник група към ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на М. ИВ. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.23, ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.