Протоколно определение № 222 от 21.07.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 222 гр. Варна, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Румяна Панталеева

Ангелина Й. Лазарова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора И. Хр. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600260 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор И. Н..

Обвиняемият А. М. М., редовно призован, явява се лично, води се от РД „Охрана“ - Варна и с адв. Д. Н. от АК - Варна, надлежно преупълномощен от адв. И. Т. и приет от днес.

Адв. И. Т., редовно призован, не се явява.

СЪДЪТ докладва постъпило на 20.07.2026 г. становище от защитника на обвиняемия – адв. Т., с което се взема становище по отношение на депозирания протест срещу определението на първостепенния съд и се представят доказателства във връзка с адреса, който е посочен като местоживеене на обвиняемия на ул. „27 юли“ в гр. Варна. Прилага се към това становище договор за наем на недвижим имот от 01.11.2021 г., удостоверение за настоящия адрес на Р.Д. – жената, с която обвиняемия живее на съпружески начела и удостоверение за настоящ адрес и за раждане на Ф. М. – син на обвиняемия.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

Няма да соча доказателства. Запознат съм с постъпилите документи, моля да ги приемете.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод. Считаме, че депозираните доказателства са във връзка с депозирания протест и така обжалваното от държавното обвинение 1 определение на Окръжния съд, като молим да бъдат приобщени към делото.

ОБВ. М.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод. Нямам нищо против да ме защитава адв. Н..

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото.

По отношение на представените писмени материали от защитата на обвиняемото лице, същите като относими към предмета на настоящото производство, следва да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал становище от адв. И. Т. от 20.07.2026 г., ведно с договор за наем на недвижим имот от 01.11.2021 г., удостоверение за настоящ адрес на Р.Д. изх.№АУ069439ВН от 20.07.2026 г. удостоверение за настоящ адрес на Ф. М. изх.№АУ069440ВН от 20.07.2026 г. и удостоверение за раждане на Ф. М. №0020182104 от 07.11.2018 г.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, принципно поддържаме протеста на Окръжна Прокуратура – Варна, макар и по малко по-различни съображения. Ние смятаме, че няма реална опасност обвиняемият да се укрие.

Нямаме съмнение, че той е обитавал посочения адрес на ул. „27 юли“, нямаме съмнение, че живее с Р.Д. на съпружески начела и с малкото дете, така че в това отношение не подкрепяме тезата на Окръжния прокурор. Според нас обаче ключовия въпрос, който трябва да бъде решен касае това дали е отпаднала опасността да извърши друго престъпление. В това отношение определението съдържа непоследователност и неправилно приложение на процесуалния закон. От една страна правилно състава на ВОС е приел, че е налице ново обстоятелство - двата месеца, които са изтекли от началото на досъдебното производство и правилно е приел, че тази висока степен на опасност изводима от характера на престъпната деятелност, която е била налице към началото на процесния период е с намалена интензивност. От друга страна също така правилно според нас съдът е приел, че няма промяна и опасността остава. Налице е опасността от извършване на престъпление и то в степен да постанови мярка, която обезпечава изолацията на обвиняемия. След това съдът е преценил, че тази мярка може да бъде „Домашен арест“. Смятам, че това решение е в разрез с чл.63, ал.1 и чл.63, ал.5 от НПК. Те задължават винаги да се взема мярка ако има опасност обвиняемият да се укрие и е налице обосновано подозрение. Как тази опасност е отпаднала и следва мярката да бъде заменена. Съображенията, които касаят това, че не са извършени действия с обвиняемия и че се чака само една експертиза и прочие може би имат някакво значение, но основното все пак е нормата на чл.57 от НПК.

2

Мярката за неотклонение трябва да попречи на обвиняемия да извърши друго престъпление. Да не говорим, че характера на неговата деятелност е такава, че той дори да бъде под „Домашен арест“, би могъл отново да се занимава с притежаване и разпространяване на наркотични вещества. При положение, че съдът сам е приел, че не е отпаднала опасността той да се укрие, правилно е било да откаже да измени мярката за неотклонение. Това е нашето становище, моля да го вземете предвид при Вашето произнасяне.

АДВ. Н.: Уважаеми Апелативни съдии, ние естествено сме на противно мнение с държавното обвинение. Считаме, че съдът правилно е изменил мярката за неотклонение на моя доверител от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, като ще Ви помоля да отхвърлите така депозирания протест. Моля да отчетете нашите аргументи и съображения при обсъждане на обстоятелствата, свързани със законността на постановеното определение.

Ние считаме, че не съществува опасност М. да се укрие или да извърши друго престъпление. Към настоящия момент считаме, че тази опасност е занижена не само поради занижения интензитет на изминалия период от два месеца, ами следва да се отчете и какви са данните на доверителя ми по събраните доказателства в досъдебното производство. Какви са данните, към настоящия момент той е неосъждан не се водят други дела срещу него, има ясни доказателства по отношение на неговата отседналост и не само представените доказателства Уважаеми Апелативни съдии, които сме представили със становището, а и от извършените процесуално следствени действия, тъй като както подчерта държавното обвинение са извършени претърсвания и обиск на нашия доверител, от полицейски служител. Видно от доказателствата, които дефакто погледнато са по досъдебното производство, също така считаме, че държавното обвинение не отчита един много съществен факт. Всички доказателства по делото са събрани и да действително считаме ги за от съществено значение, че експертизата е единственото действие, което следва физикохимичната експертиза да се извърши по досъдебното производство, тоест налице са събрани гласни доказателства, разпитани са свидетели във фазата на досъдебното производство и поради което считаме, че доверителя ми при едно изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава не би могъл по някакъв начин да възпрепятства разкрИ.ето на обективната истина или да въздейства на свидетелите, които вече са разпитани във фазата на досъдебното производство. Уважаеми Апелативни съдии, поради тази причина ще Ви моля да приемете, че не налице първата предпоставка на чл.63 от НПК, а именно, че не съществува опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление. Пак подчертавам видно от представените доказателства той е с установен адрес в гр. Варна ул. „27 юли“ № 22, ет.1, а по представения договор за наем е етаж от къща. От представените доказателства се установява и постоянния адрес на детето на моя доверител, което е на осем години, както и съпругата му по представеното удостоверение за раждане са оглед установяване на родителите на детето и дефакто погледнато се установява къде той обитава, извън извършените процесуално следствени 3 действия. Нещо, което го няма в кориците по делото считаме да обърнем внимание на уважаемия състав, че с държавното обвинение на този етап сме постигнали споразумение предварително такова не официално за решаване на делото с условно осъждане на нашия доверител и с оглед на което считаме, че продължаването на търпенето на най-тежката мярка е напълно ненужно.

Считаме, че Окръжният съд правилно е определил мярката „Домашен арест“, като също така би било достатъчно адекватно обслужващо целите на мерките, което държавното обвинение в днешно съдебно заседание изтъкна само, че законодателя след като е определил такива в разпоредбата на чл.57 вр. чл.56 ал.3 от НПК считаме, че е правилно и законосъобразно Окръжният съд е постановил тази мярка за неотклонение. Контра мотива на това нещо е, че един „Домашен арест“ с електронно наблюдение би обслужило напълно визираните цели от законодателя, именно да попречи на обвиняемото лице да осъществи друго престъпление или да се укрие, като по този начин осъществява контрол, той е на постоянен адрес и в крайна сметка считаме, че такова действие от негова страна няма да се извърши. Ще Ви помоля за произнасяне в тази насока.

ОБВ. М.: Ако може да ми бъде отменена мярката и да съм под „Домашен арест“. Обещавам, че няма да се повтори това провинение.

Моля да съм под „Домашен арест“.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ след тайно съвещание, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, и в частност мотивите на първостепенния съд да измени взетата първоначална мярка за неотклонение, констатира следното:

Досъдебното производство е било образувано на 12.05.2026 г. , по което на 14.05.2026 г. по отношение на А. М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от първостепенния съд – Окръжен съд – Варна на база на повдигнатите обвинения по чл.354а, ал.1 от НК и чл.354в, ал.1 от НК.

За да вземе тази най-тежка мярка за процесуална принуда са отчетени събраните доказателства и доказателствения средства чрез извършените редица процесуално следствени действия от органите на досъдебното производство – разпит на редица свидетели, включително и на обвиняемото лице, /който към него момент е отказал да дава обяснения/, огледи, претърсвания и изземвания на адресите, обитавани от обв. - в гр. Варна, на ул.

„27 юли“ и в с. Рудник, където са намерени и иззети наркотични вещества от отглежданите растения от рода на конопа.

Отчитайки всички тези обстоятелства първостепенния съд, в производството по реда на чл.65 от НПК е обсъдил актуалността на обоснованото подозрение за авторството на деянието, съобразявайки и мащабността и продължителността на осъществяваната престъпна дейност, с оглед на което закономерно е достигнал до извода, че и на този етап то не е разколебано. Правилна е била и преценката, че не е налице опасност от укриване, 4 въпреки, че към момента на произнасянето не са били налице доказателства за адресна регистрация, по-скоро договор за наем, респ. за връзка на лицето с адреса на ул. „27 юли“ в гр. Варна, но с оглед на събраните гласни доказателства, закономерно е прието, че обвиняемото лице живее на този адрес със семейството си. В настоящото производство от представените от защита писмени доказателства се установява по безспорен начин наличието на сключен договор за наем от 2021г на този адрес, респ., че обвиняемият има достъп до жилището, обитавано и от семейството му.

Колкото до актуалността на втората предпоставка – за наличието към момента на реална опасност от извършване на престъпление, въпрос, който се поставя на вниманието на въззивната инстанция от представителя на Апелативна прокуратура – Варна, настоящият състав на съда намира за необходимо да отбележи следното:

Действително е налице в лека степен противоречие в мотивите на първостепенния съд за наличие на такава опасност от извършване на престъпление, обуславяща необходимост от изолация на обвиняемото лице. Не може обаче да не бъде отчетено, че от момента на вземане на най-тежката мярка за неотклонение до настоящия момент, изминалите два месеца са променили интензивността и сериозността на тази опасност, доколкото още към момента на разкриване на престъпната дейност в резултат на проведените активни мероприятия от органите на полицията, са били иззети процесните веществени доказателства и на практика, е била прекратена престъпната дейност, предмет на обвиненията. Поради това и аргументът на държавното обвинение, че продължава да е налична реалната опасност от извършване на престъпление при по-лека МНО от „Задържане под стража“ не може да бъде споделен - нарушаването на мярката за процесуална принуда е основание за вземане на нова мярка за неотклонение, с оглед извършено ново престъпление.