Решение № 408 от 30.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Бургас, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501718 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. И. П., П. И. П., М. И. М., М. И. Т. и Т. И.

Л., всички със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Гладстон“ № 1, вх.Б, ет.1, подадена чрез пълномощниците адв.Козарев и адв.Карчев, против решение № 1571 от 13.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 1604/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от тях иск против С. Д. М., З. Н. Б. и Д. Н. М., с правно основание чл.108 ЗС, за установяване в отношенията между страните, че М. И. П., П. И. П., М. И. М., М.

И. Т. и Т. И. Л. са собственици на 5/6 ид.ч (по 1/6 ид.ч. всеки от тях) по наследяване от своите родители И. М. Т., поч. на 04.04.2007 г. и З. Н. Т., поч. на 30.04.2014 г., от следните недвижими имоти: новообразуван поземлен имот № 135.171 по плана на новообразуваните имоти от зоната по §4 ЗСПЗЗ в землището на с.К., общ.С., с площ от 823 кв.м., при граници: улица, имоти 135.168; 135.169; 135.170; 135.173, ведно с построените в него двуетажна масивна сграда със застроена площ от 56 кв.м. и масивна стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м., както и за осъждането на С. Д. М., З.

Н. Б. и Д. Н. М. да им предадат владението върху имотите, както и искането за обезсилване на нотариалния акт, с който последните се легитимират за собственици на имотите, а именно: констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № *, том *, рег.№ *, дело № *, от 21.07.2021 г.

1 на нотариус Надежда Маркова, с рег.№ 409 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания с вх.рег.№ * от 22.07.2021 г., акт № *, том *, дело № *.

Въззивниците изразяват несъгласие с първоинстанционното решение, като считат същото за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че районният съд не е обсъдил доводите на ищците за придобиване от техните наследодатели на процесния имот по давностно владение, което е според въззивниците е категорично доказано по делото, доказателствата не са били оспорени от ответниците, но съдът въобще не е обсъдил този факт. Сочи се също, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на св.П., тъй като същите кореспондирали с останалите събрани доказателства и не им противоречали, поради което са достоверни. Според въззивниците, доказателствата по делото сочат легитимиране на наследодателя им И. Т. като собственик на процесния имот, като ответниците също твърдят, че правата им произтичат от наследството на това лице – общ праводател, който е записан като собственик в разписния лист към кадастралния план, но съдът е приел, че „не било ясно на какво основание бил записан И. М. в разписния лист“. В тази връзка се сочи, че разписните листи са съществени доказателства в процеса по реституция и в процеса на владение и своене на имотите, а неяснотата за съда не заличава тези записвания, като БРС е следвало да изгради логически и правни изводи и за правата на ответниците в дискурса на записванията в разписните листи, които сочат, че именно И. М. приживе е бил собственик и затова е бил записан в листите като такъв, както в кадастралния план на с.К., така и в кадастралния план на зоната по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и в плана на ползвателите, което е установено и от експертното заключение. Според въззивниците, отдалечеността на годините на приемане на тези планове сочи на необезпокояваното афиширане на правото на собственост върху имота в полза на наследодателя им, което отхвърля твърденията на ответниците за собственост на каквото и да е основание, особено дарение. Сочи се, че ищците са плащали данъка на имота, което е индиция за упражняване на правата от тяхна страна и опровергава твърденията на ответниците за необезпокоявано владение и своене. Въззивниците считат, че процесния имот е част от имуществото на наследодателите, ищците са приели наследството и са придобили правото на собственост върху имота, като за противното не са ангажирани доказателства от ответниците, в т.ч. не е доказано разпореждане от страна на наследодателите И. и З. Т. с процесния имот чрез „неформално дарение“, което дори и да е било извършено, не е породило правно действие. В тази връзка се сочи, че по делото не е доказано осъществявано владение от наследодателя на ответниците Н. М., тъй като праводателят З. Т. е починала през 2014 г. и същата е владяла имотите преди смъртта си, поради което дори и да са започнали да упражняват фактическа власт върху имота, те или праводателят им не са го владяли пълни 10 г. преди образуване на 2 настоящото дело, като владението им не е необезпокоявано, несъмнено, неоспорвано, което БРС не е обсъдил и не е посочил в решението си за какъв период е приел, че Н.

М. е владял имота, доколкото липсват твърдения от ответниците за периода на владението и затова съдът се е произнесъл по нерелевирани в хода на делото твърдения и възражения. Поради това се счита, че не е доказано отразеното в нотариалния акт на ответниците давностно владение. Според въззивниците, съдът не е обсъдил и въпроса за недоказване от ответниците на намерението им за своене на имота, като те не твърдят и не са заявили такива обстоятелства и не са ангажирали доказателства за това, не са заявявали нито към ищците, нито към наследодателите им намерение на своене, поради което липсва съществен елемент за придобиване на собственост чрез недобросъвестно владение. В заключение се счита, че ищците са доказали, че са собственици на процесния имот по силата на наследяването, което изключва правата на ответниците и затова издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен като неверен. Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявения иск. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите С.

Д. М., З. Н. Б. и Д. Н. М., подаден чрез пълномощника им адв.Грънчева, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява съгласие с изводите на районния съд за неоснователност на иска по чл.108 ЗС. Сочи се, че ищците не са придобили правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС, тъй като общите наследодатели не са притежавали такова приживе (не са осъществявали владение върху процесния имот), което да бъде включено в тяхното наследство, не са се легитимирали като собственици с надлежен документ въз основа на сделка или обстоятелствена проверка, нито са владяли имота с намерение да го своят и не са се позовали приживе на изтекла в тяхна полза придобивна давност, т.е. не са притежавали правото на собственост върху имота, за да бъде то наследено от ищците, като никой от ищците не е владял имота преди или след смъртта на общите наследодатели, продължавайки твърдяното от тях осъществявано от наследодателите им владение. След анализ на доказателствата по делото, въззиваемите излагат подробни съображения за придобиване на правото на собственост от тяхна страна и за неоснователност на предявения иск. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на БРС. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските във въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в законовия двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от лица с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна 3 следното:

Районният съд е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС и искане по чл.537, ал.2 ГПК.

В исковата молба на М. П., П. П., М. М., М. Т. и Т. Л., подадена против С. М., З. Б. и Д. М., са изложени твърдения, че ищците са собственици на 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, ведно с построените в него сгради, въз основа на наследяване по закон от общите им наследодатели И. М. Т. и З. Н. Т., които са придобили правото на собственост по давностно владение, като са упражнявали явно, необезпокоявано и непръкъснато владение върху имота до момента на смъртта им.

Твърди се, че в разписния лист по плана на селото имотът бил записан на името на И.

М. Т., което еднозначно легитимирало наследодателя като собственик на имота, като друга индиция за собствеността на наследодателите било и декларирането на имота в данъчната служба на Община Созопол като тяхна собственост и заплащаните данъци.

Твърди се също, че имотът се намира във владение на ответниците, които не предавали държането му, въпреки отправяните до тях многобройни покани от ищците.

Ответниците се снабдили с констативен нотариален акт, вписан в СВп-Бургас под № *, том *, дело № *, вх.рег.№ */22.07.2021 г., с който били признати за собственици на целия имот, като се сочи, че те са собственици само на 1/6 ид.ч. от процесния имот, която са придобили по наследяване от Н. М., поради което ищците оспорват този нотариален акт като неверен. Оспорват и отразеното в акта давностно владение за необходимия срок, тъй като З. Т. – праводател на ищците е владяла имота до смъртта си на 30.04.2014 г., от когато не са изминали 10 години, като се сочи също, че ответниците и техния праводател не са имали и намерение за своене на имота.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците са оспорил предявения ревандикационен иск като неоснователен. Твърди се, че процесният имот е представлявал дворно място, с находяща се в него постройка и посадено лозе, което е било собствено на дядото на техния наследодател по майчина линия, т.е на бащата на З. Т., който през 1974 г. чрез неформално дарение го дал на Н. Т. да си построи къща. В този имот наследодателят на ответниците, заедно със съпругата си построил жилищна сграда през 1980 г., а впоследствие и стопанска сграда, като ответниците живеели в новопостроената сграда, а през 1982 г. баща им закупил апартамент в гр.Б., в което покъсно се преместили да живеят. Сочи се, че общите наследодатели на страните И. и З.

Т. живеели в собствен имот в с.К., близо до ромската махала, но впоследствие заради напреднала им възраст Н. Т. приел родителите си да живеят с него в къщата, т.е. в процесния имот, където те живели до смъртта си. Твърди се, че ответниците са оградили имота, поддържат сградите и обработват земята, като от 1974 г. до настоящия момент наследодателят, респ. ответниците владеят имота непрекъснато, постоянно, несъмнено, явно и спокойно, със съзнанието, че е техен и че го владеят за себе си, 4 поради което и през 2019 г. са предявили установителен иск за собственост против Община Созопол – гр.д.№ 9251/2019 г. на БРС, с решението по което съдът признал за установено по отношение на Общината, че те са собственици на процесния имот, след което се снабдили с констативен нотариален акт. Изл ожени са и съображения, че общите наследодатели на страните не са придобили преживе имота на основание давностно врадение и поради това ищците не могат да се позовават на придобивното основание по чл.79 ЗС, тъй като такова не включено в приетото от тях наследство.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебнотехническа експертиза, ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения.

С обжалваното решение БРС е отхвърлил като неоснователен предявения ревандикационен иск, тъй като ищците не са доказали по делото процесните имоти да са били собственост на техните наследодатели, за да бъдат придобити по наследяване от тях след смъртта им. В тази връзка, съдът е приел, че записването на имота като двор на И. М. в разписния лист е без съответен документ и не установява той да е бил носител на правото на собственост върху двора, а от ангажирани и от двете страни гласни доказателства е установено, че процесният поземлен имот е бил собственост на бащата на З. М., който го е дарил на внука си Н. Т. чрез неформално дарение и през 1980 г. наследодателят на ответниците сам е построил в имота процесната жилищната сграда и стопанската сграда, след което е продължил да владее имота необезпокоявано и е живял в него до смъртта си през 2019 г., а след това в същия имот е заживял неговия син Д.. При това положение, районният съд е приел за установено осъществяваното владение на имотите от страна на наследодателя на ответниците Н.