Решение № 809 от 17.12.2014, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 809

Том ІХ, стр.16-19

17.12.2014г. гр.

Хасково

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Хасковски Районен съд четвърти граждански състав

На осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретаря Елена Стефанова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 106 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС – за собственост на реална част от недвижим имот, съединен при условията на евентуалност с иск по чл.108 от ЗС – за собственост на ид.ч. от същия недвижим имот, съединени с облигационни искове за обезщетение по чл.59 от ЗЗД, за лихва за забава върху обезщетението – по чл.86 от ЗЗД, както и по чл.124, ал.2 от ГПК – за повтарящи се задължения, чиято изискуемост не е настъпила.

В исковата молба се твърди, че ищците били съпрузи и придобили с Договор от 15.12.1997г. от Община Хасково имот, представляващ Бар Веспрем в кв.Орфей – гр.Хасково, разгърната застроена площ 413 кв.м., включващ помещение дискотека от 221 кв.м., складови помещения 84,25 кв.м., асансьорна шахта и машинно помещение 9,16 кв.м., вътрешно стълбище и подстълбищно помещение 11,14 кв.м., авариен изход – външно стълбище 33,54 кв.м. и общи части на сградата 53,84 кв.м., представляващ част от втори етаж на западно крило на комплекс Веспрем, построен в парцел ІІІ, кв.651 по плана на Хасково, одобрен със Заповед №987/1988г. и Заповед №10193/1970г., при граници : изток – тераса, запад – цех за обувки и фоайе, север – обслужваща комплекса улица и юг – свободно пространство /плочници/, ведно с отстъпено право на строеж. С н.а. №64, т.ІІ, рег.№1889, д.№355/1988г. на Нотариус Колева придобили имот, представляващ Магазин №3 със североизточно изложение, находящ се на първи етаж в сградата на бившия ресторант Веспрем, преустроен съгласно одобрен проект в магазини, със застроена площ 15,40 кв.м., при граници изток – улица, север – улица, юг – стълбище, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, представляващ парцел ІІІ, кв.651 по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед №10193/1970г. Двамата ищци били собственици и на съседен на магазина обект. С н.а. №83, т.ІV, рег.№901/2004г. на Нотариус Войнска двамата ищци продали на ответника посочения магазин №3 със застроена площ 15,40 кв.м. Въпреки изрично посочената площ ищците предали реално във владение същия магазин с площ от 27 кв.м., тъй като преди това в границите на магазина присъединили вътрешно стълбище и подстълбищно помещение, други техни площи, както и части от съседния обект. Тези части били присъединени към магазин №3, били тяхна собственост, но не били прехвърлени от тях на ответника. Считат, че той не бил станал собственик на тези части. Имотът се индивидуализирал като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в Хасково по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-***г. на ИД на АК , с адрес: Хасково, жк Орфей, комплекс Веспрем, ет.1, който се намира в сграда с идентификатор ***, предназначение: за търговска дейност, брой нива 1, площ по документ 15,40 кв.м. със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, ***, под обекта – няма, над обекта - ***. По ч.гр.д.№1897/2006г. поискали издаване на заповед против ответника за предаване владението на частта от собствеността им, включена към магазин №3, но било отказано поради липса на предпоставки по чл.126ж от ГПК – отм. С нотариална покана от 24.10.2006г., връчена чрез нотариус Войнска, поканили ответника да им предаде площта, която владеел без правно основание, а в случай, че не го направи – да заплаща месечно обезщетение до предаване на площта. Искат по отношение на ответника да бъде признато за установено, че са собственици на 11,60 кв.м. от описания магазин №3, като ответникът бъде осъден да предаде владението им, а при условията на евентуалност: по отношение на ответника да бъде признато за установено, че са собственици на 11,60/27 ид.ч. от описания магазин №3, като ответникът бъде осъден да предаде владението им, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищците обезщетение за ползване на имота, от което били лишени ищците, в размер на 1250 лева, считано за периода от 22.04.2008г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане, 100 лева, представляващи мораторна лихва, считано от 22.04.2010г. до предявяване на иска, и обезщетение за ползването на имота в размер на по 35 лева месечно, считано от предявяване на иска до предаване на владението, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане, както и да заплатят направените по делото разноски.

В с.з. от 14.10.2014г. е допуснато изменение на предявените искове за собственост, като главният иск е намален от 11,60 кв.м. на 10,38 кв.м., а съединения при условията на евентуалност – от 11,60 / 27 ид.ч. на 10,38/25.68 ид.ч. от процесния имот. В с.з. от 18.11.2014г. на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – увеличение от сумата 1250,00 кв.м. на 4857,09 лева, на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД – увеличение от сумата 100,00 лева на 1873,36 лева, на предявения иск с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК – увеличение от сумата 35,00 лева на 91,00 лева месечно.

В отговор ответникът оспорва предявените срещу него искове. Ищците били закупили магазин №3 и вътрешно стълбище и подстълбищно помещение съгласно изрично записаното в н.а. „одобрени строителни книжа”. В началото на септември 2003г. започнали преговори с ищците за закупуване на магазин №3, като при предварителния оглед и двете страни констатирали и се съгласили, че процесният магазин бил с реална площ 27 кв.м. От представения архитектурен проект се установявало, че магазинът е с площ от 13,90 кв.м., а стълбището и подстълбищното пространство от южната му част с площ от 9,75 кв.м. Стълбището и подстълбищното пространство реално не съществували съгласно одобрения с Протокол №16/1998г. архитектурен проект и били собственост на ищците. Мястото, на което е трябвало да бъде изградено стълбището било присъединено към магазина. От запад на магазин №3 бил обект с идентификатор ***.

Ответникът счита, че ищците като собственици на обектите направили преустройство така, че магазин №3 да е с площ 27 кв.м. На 08.09.2003г. с ищеца и съпругата му сключили предварителен договор за покупка на имота с площ 27 кв.м. за сумата от 24 000 лева. Съгласно уговорките на предварителния договор тази сума следвало да бъде заплатена на равни вноски за 38 месеца, но ответникът чрез банков кредит изпълнил задължението си предварително и затова изготвили н.а. на 27.12.2004г. Съгласно т.7 от предварителния договор продавачът имал задължение да се снабди с необходимите документи за прехвърляне на имота съгласно описаната площ от 27 кв.м. – нов проект, отразяващ площта, нова скица и т.н., но той не изпълнил това си задължение, поради което осъществили сделката на основата на н.а.64 от 19.11.1998г. След прехвърлянето на имота ищците поели задължение да уредят това впоследствие. Но вместо това започнали претенции за не прехвърлената част на стълбището и подстълбищното пространство. В производството по чл.126ж от ГПК – отм. претенциите им били отхвърлени. По делото бил приет Констативен протокол от Община Хасково от 14.10.2006г. за нарушение на техническите норми и правила на изграждане на процесния търговски обект. Съдът приел, че ответникът владее имота на правно основание. Сега отново предявили претенциите си на друго основание и целели да станат съсобственици с ответника, който да им заплати повторно процесния имот. До настоящия момент одобрения с протокол №16/1998г. архитектурен проект за комплекс Веспрем не бил изпълнен. Съгласно т.8 от предварителния договор ответникът владеел 27 кв.м. на правно основание от 08.09.2003г., т.е. към датата на предявяне на иска били изтекли повече от 10 години и прави в тази насока възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответната страна /уточнения в с.з./.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото Схема №10351/18.12.2013г. процесният имот с иденетификатор *** по кадастрална карта е отразен с площ от 15,40 кв.м., както и в регистъра като собственик е вписан ответникът, които са безспорни за страните факти.

С Договор за продажба на общински нежилищен имот от 15.12.1997г. ищецът е закупил имот, представляващ Бар Веспрем, кв.Орфей в Хасково. С н.а. №64, т.ІІ, рег.№1889, д.355/1998г. ищците закупили магазин №3, находящ се на първи етаж в сградата на бившия ресторант Веспрем с площ от 15,40 кв.м., като са описани границите на имота – от юг – стълбище. Описано е и че имотът включва вътрешно стълбище и подстълбищно помещение от 11,14 кв.м. С н.а. №83, т.VІ, рег.№10283, д.901/2004г. на 27.12.2004г. ищците прехвърлили чрез покупко-продажба собствеността на имота, представляващ магазин №3 с площ 15,40 кв.м., на ответника за сума от 2770 лева, изплатена изцяло от купувача преди сделката.

С нотариална покана от 24.10.2006г. /без дата на връчване/ ищецът поискал от ответника да освободи площта над 15,40 кв.м., като сочи, че владеенето на имота над тази площ е без правно основание. Определя месечен наем за площта над 15,40 кв.м., както и предупреждава, че на 10.11.2006г. иска да премести стената и да се обособи точната квадратура на закупения от ответника имот. В отговор от 07.11.2016г. - отново чрез нотариус, както и без дата на връчване на ищеца, ответникът му съобщава, че предприема съответни действия в Община Хасково за установяване на площта, както и че ще счита действията на ищеца за самоуправство. От ищеца е образувано гр.д.№1897/2006г. на ХРС с правно основание чл.126ж от ГПК относно спорната площ, като с Определение от 30.01.2007г. съдът е отказал да издаде заповед за възстановяване на владението. С Определение от

22.03.2007г. на ХОС, постановено по в.ч.гр.д. №151/2007г., е оставена без уважение жалбата на Р.М.А. против отказа за възстановяване на нарушено владение.

Видно от представените Решение №40/28.11.2001г. и Решение №30/07.01.2001г. ищците са променили на основание чл.19а от ЗГР своите имена.

Преди да извършат покупко-продажба с н.а. от 27.12.2004г. страните по делото са сключили предварителен договор от 08.09.2003г., като предмета на сделката бил уговорен като магазин №3, находящ се на първи етаж в сградата на бившия ресторант Веспрем, преустроен съгласно одобрени строителни книжа, със застроена площ от 27 кв.м. – за сума в размер на 24 000 лева, която сума следвало да се заплати в деня на сключване на предварителния договор – 5000 лева, а останалата сума от 19 000 лева щяла да се изплати на месечни вноски от по 500 лева за 38 месеца. Ответникът представя разписки от 08.09.2003г. и от 01.12.2004г. – съответно за

5000 лева и 10 000 лева, платени от него на ищците в изпълнение на уговорките по предварителен договор от 08.09.2003г.

При проведеното производство по оспорване истинността на разписката от 01.12.2004г. се установи, че подписът в нея не е положен от ищеца. За установяване истинността на подписа е изготвено заключение от вещо лице, като съдът възприема изцяло заключението като безпристрастно и компетенто.

Като свидетели по делото са разпитани Т. Р. Я., Ю.Ю. Ю. и К.И. Б.. Първите двама знаят, че магазинът бил на Р.. Свидетелят Я. знаел, че Р. е собственик на дискотеката, после правили преустройство, като съборил една стена срещу входа на магазина, съборил и едно стълбище. Така магазинът станал от 15 кв.м. с площ 25-30 кв.м. Вторият свидетел по това време работил при ищеца, дори той и още един работник съборили стълбището. Премахнали и една колона и тази част влезнала в магазина, като той станал около 30 кв.м. За тази част, която присъединили към магазина имало спорове между ищеца и Т.. Първият свидетел си спомня, че преустроиството било към 1999-2000г., а Т. закупил имота след това през 2004г. Дори през 2004г. първият свидетел срещнал при нотариуса р. и той му казал, че продава магазина на Т.. После между тях двамата имало много разправии, като всеки си искал своите 15 кв.м. според св.Ю.. Св.Я. си спомня, че Р. искал от Т. да плати целия магазин, искал си остатъка от сумата. Т. казвал, че ще се оправят. Св.Б. си спомня, че Т. подписал предварителния договор през септември 2003г. и оттогава стопанисвали имота. Тя живеела на семейни начала с Т., като след като взели магазина и след това 7-8 години те си ползвали. После започнали да го дават под наем. През изминалото време нямали пререкания с ищците. Водило се едно дело, но то много бързо приключило и тя не го възприемала като спор.

Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acb8a6c3-f209-4236-bf1c-a2aea63a87d1