Решение № 1581 от 10.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1581 гр. Русе, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520100518 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.19, ал.4 ЗПК.

Ищцата П. К. Н. чрез пълном. адв. К. Б. твърди, че е сключила със “Сити Кеш” ООД Договор за потребителски кредит №565185/31.08.2021г., съгласно който й е предоставен кредит в размер на 500 лв. при параметри в чл.3 от договора: 40.05 % фиксиран ГЛП, 49.80 % ГПР, срок на погасяване на кредита до 08.02.2022г. чрез 23 седмични вноски, като общата сума за плащане е 551.68 лв.

Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.1 от договора, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 276,32 лева. Излага доводи относно недействителността на неустоечната клауза по чл.11, ал.1 от Договора, според която се дължи 276,32 лева при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Поддържа, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като претендираната сума е в размер близък до отпуснатия кредит. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Приема, че неустойката излиза извън присъщите й функции, като цели единствено постигане на неоснователно обогатяване с оглед което се явява нищожна, съобразно разясненията на ВКС, дадени в т.3 на ТР №1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г. Счита, че клаузата заобикаля изискванията на чл.19, ал.4 о т ЗПК и чл.33, ал.1 ЗПК. В тази връзка сочи, че разходи, като визираните в чл.11 от Договора следва да бъдат включени в ГПР, което не е сторено, поради което посочения в договора размер на ГПР не е реално прилагания в отношенията между страните и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 1 от ЗЗП. Заявява, че оспорваната разпоредба не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като се явява част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора, в който смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 565185/31.08.2021 год. като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПКр , а в условията на евентуалност и ако приеме че процесния договор за потребителски кредит е действителен, моли да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него – чл.3, ал.1,т.7 и чл.11 от същия.

В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва исковете. Счита, че не са налице неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че на 31.08.2021год. ищецът е сключила със СИТИ КЕШ ООД Договор за паричен заем № 565185, по силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 500.00 лева при фиксиран лихвен процент 40.05 % и годишен процент на разходите 49.80 %. Уговорен е срок на плащане на заема 23 седмични погасителни вноски, както следва: 2 х 3.89 лева и 21 х 25.90 лева. Общата сума за плащане е 551.68 лева.

Ответникът е начислил предвидената в чл. 11 от договора неустойка в размер на 276.32 лева, която също е разсрочена на 23-те вноски от по 32.11 лева за първите 2 и 21 вноски от по 10.10 лева. Така месечната вноска става в размер на 36.00 лева и общо дължимата сума- 828.00 лева.

Страните не спорят, че ищецът е усвоила изцяло отпуснатата сума, както и че не е извършвала плащания по договора.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по- слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 2 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем № 565185 и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

В конкретния случай сключеният договор за предоставяне на потребителски кредит е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: приложените договор за паричен заем, погасителен план и общи условия по договор за заем в сила от 01.05.2016 год. са изпълнени в различен по вид, формат и размер шрифт.

В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12. Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай.

За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която извършва.

Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо посредством визуален анализ и за това не са необходими 3 специални знания (Решение № 210/18.12.2018 год. по в.т.д. № 365/2018 по описа на РОС).

По изложените съображения и предвид недействителността на договора на посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът е недействителен и на още едно основание. В договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност- 49.80 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в общите условия липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 от ЗПК/.

Съгласно чл. 11 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, се дължи неустойка в размер на 276.32 лева. В случая не се спори, че ищецът не е представил обезпечение поръчител, който да отговаря на чл. 5, ал. 1, т.2 от общите условия, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия- имат осигурителен доход най- малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а ако поръчителите са двама- осигурителният доход на всеки от тях трябва да е минимум 4 пъти МРЗ. Всеки от поръчителите не трябва да е поръчител по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данните в ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получения от тях доход.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити 4 изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 11 от договора, според която се дължи неустойка в размер на 276.32 лева при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в чл. 5, ал. 1, т.2 от договора условия, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.