Определение № 2704 от 03.09.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2300/2026
- Вид
- Определение № 2704
- Подписан
- 03.09.2026
- Състав
- Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 - чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 - чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2704 гр. София, 03.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20261000502300 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 260035/10.02.2026 г., постановено по гр.д. № 6414/2019 г. по описа на СГС, ГО, М. С. И. е осъден да заплати на „Юробанк България“АД на осн.чл.23 ЗПК сумата от 405 684,20 швейцарски франка, равняващи се на 256 846,68 евро по курс към 17.10.2008 г. на банката от 1,57948 швейцарски франка за едно евро, представляваща част от сумата от 666 442,28 швейцарски франка с еврова равностойност от 421 937,77 евро по курс към 17.10.2008 г. на банката от 1,57948 швейцарски франка за едно евро, която сума представлява чистата стойност на кредита по нищожен договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки HL 43154/08.10.2008 г., ведно със законната лихма, считано от 01.03.2019 г. до окончателното изплащане.
Срещу това решение са подадени две въззивни жалби - съответно от М. С. И., чрез адв.Д. Б. от САК и от „Юробанк България“АД, чрез адв.М. Ч. от САК.
С първата от тях решението се обжалва изцяло, с оплаквания за недопустимост в частта му, с която М. И. е осъден да заплати на банката цялата претендирана от нея сума по исковата молба, на основание чл.23 ЗПК, т.к. приложимата материална норма в случая била чл.55 ЗЗД. Така първоинстанционният съд се произнесъл по материално правна норма, неприложима в случая.
В условието на евентуалност се поддържа решението да е неправилно, поради постановяването в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на своевременно поискани и относими към предмета на спора от този въззивник доказателства; в противоречие с материалния закон - ЗЗП, ЗПК, ЗЗД и ТЗ, както за необоснованост.
Във връзка с подробно изложените оплаквания в подкрепа на всяко едно от посочените оплаквания е поискана отмяна на обжалваното решение в неговата цялост и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове в пълния им претендиран размер.
Формулирани са доказателствени искания с твърдения за наличие на предпоставката по чл.266, ал.3 ГПК относно основателността им.
С въззивната жалба на „Юробанк България“АД, чрез адв.Ч. от САК, е заявено, че първоинстанционното решение се обжалва като неправилно в частта му, с която съдът е прогласил за нищожен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други 1 банки с № HL 43154/08.10.2008 г.
Развити са доводи в подкрепа на твърденията на този въззивник посоченият договор за банков кредит да не е нищожен и във връзка с тях се иска отмяна на обжалвания съдебен акт в частта му, с която договорът е прогласен за нищожен и се постанови уважаване на предявения от банката кредитор осъдителен иск по чл.405 ТЗ.
При извършената самостоятелна проверка на редовността и допустимостта на двете въззивни жалби решаващият състав намира следното:
Въззивната жалба на М. С. И., чрез адв.Д. Б. от САК - ответник в първоинстанционното производство е редовна, като отговаряща на всички формални изисквания на чл.260 - чл.261 ГПК и подадена от страна, за която е налице правен интерес от обжалване на негативния за нея съдебен акт, с който предявеният осъдителен иск от банката кредитор е уважен в пълния му заявен размер /искът е предявен като частичен за сумата от 405 684,20 швейцарски франка, част от общо дължимата от 848 341,10 швейцарски франка/.
Въззивната жалба на „Юробанк България“АД макар да отговаря на формалните изисквания за редовност по чл.260 - чл.261 ГПК, е процесуално недопустима.
Видно е от изложените в нея оплаквания за неправилност на обжалваното решение, че същите касаят единствено мотивите му, доколкото решението има изцяло позитивен характер за тази страна - ищец в производството пред СГС - предявеният от нея осъдителен иск е уважен в пълния му заявен размер.
Съобразно задължителните постановки на т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, имащо задължителен за настоящата инстанция характер, мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, защото не се ползват със сила на пресъдено нещо. С такава се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението си съдът подвежда фактите под правната норма и това именно е направел първоинстанционния съд като е приел в мотивите си, че в случая приложимото материално право е това на чл.23 ЗПК, респ. - обявил го е в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението, който чл.235 ГПК /чл. 189, б. "г" ГПК отм./ визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо.
Мотивите към решението вкл. и според действащата уредба в чл.235, ал.4 ГПК, не са част от него /решението, заедно с мотивите към него, се изготвят в писмена форма/, макар да съдържат констатациите относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет.
Решаващият състав намира разбирането на въззивника „Юробанк България“АД, застъпено във въззивната му жалба /стр.7 - л.42 от настоящето дело/, че в мотивите на цитираното ТР било посочено и становището, че мотивите подлежат на самостоятелно обжалване, да се свързва с възможността те да бъдат източник на правни последици наред с диспозитива на решението, за правно несъстоятелно.
Цитираното изречение, безсъмнено съдържащо се в мотивите към т.18 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, е извадено от общия контекст на вложеното в него разбиране, че по отношение на съдържащите се в мотивите на всеки съдебен акт констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения, не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет. Поради тази причина и те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението.
Затова и въззивната жалба на ищеца в първоинстанционното производство, чийто осъдителен иск е уважен изцяло, макар и на различно от поддържаното от него основание, се явява недопустима, поради липса на правен интерес, т.к. обжалвания съдебен акт е изцяло позитивен за страната.
Горният извод не може да се опровергае от факта, че в диспозитива на обжалваното съдебно решение изрично било посочено, че присъдената с него парична сума /идентична с претендираната от ищеца/ представлява чистата стойност на кредита по нищожен договор за кредит.
2
Пояснението е направено с оглед изложените мотиви от първоинстанционния съд касателно правната квалификация на уважения иск, която е различна от заявената от ищецавъззивник, без да се съдържа изрично произнасяне в насока прогласяване нищожността на Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки с № HL 43154/08.10.2008 г.
Иск за прогласяване на такава нищожност не е бил предявяван в хода на производството по делото пред СГС като инцидентен установителен иск от ответника срещу предявения от банката иск последният се е защитавал с правоизключващо възражение за недействителност /нищожност/ на договора за кредит, от който банката-ищец извежда претендираното от нея право.
Ето защо и по последното първоинстанционният съд се е произнесъл единствено в мотивите на своето решение, без произнасянето му по това защитно възражение да е намерило отражение и в диспозитива на постановения съдебен акт.
С оглед на изложеното и поради липса на предмет, сочещ на процесуалната й недопустимост, т.к. обжалвания съдебен акт е изцяло позитивен за „Юробанк България“АД, въззивната жалба на банката следва да се върне, а въззивното производство по отношение на нея - да се прекрати.
Т.к. обаче двете въззивни жалби са насочени срещу един и същ съдебен акт, разглеждането в открито съдебно заседание на въззивната жалба на другия въззивник ответник в първоинстанционното производство, следва да се отложи до стабилизиране на настоящето определение в прекратителната му част.
По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА като процесуално недопустима, въззивната жалба с вх.№ 263076/09.03.2026 г. на „Юробанк България“АД чрез адв.М. Ч. от САК насочена против мотивите на Решение № 260035/10.02.2026 г., постановено по гр.д. № 6414/2019 г. по описа на СГС, ГО и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по в.гр.д. № 2300/2026 г. по описа на АС София в тази му част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3