Решение № 18833 от 08.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45657/2025
- Вид
- Решение № 18833
- Подписан
- 08.10.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 18833 гр. С..., 08.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110145657 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от а „...“ АД срещу „Х.... ЕООД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № ... от 11.10.2023 г., със срок на покритие от 26.10.2023 г. до 25.10.2024 г. По силата на договора били покрити отговорността на ответника за имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица, включително вреди при експлоатация на басейни, фитнес центрове, сауни, спортни площадки, игрища и нощни заведения, като било уговорено самоучастие на застрахования в размер на 1 500 евро за всяко одобрено застрахователно събитие. Поддържа, че на 28.04.2024 г. около 21:00 часа Р. А.а Д. паркирала притежавания от нея лек автомобил „Х..“ с рег. № ... на паркинга на стопанисвания от ответника хотел „И....“ в гр. С.... При връщането си до автомобила на 07.05.2024 г. установила, че предното му челно стъкло е счупено. За инцидента били уведомени органите на МВР и било издадено удостоверение от ..... Ищецът твърди, че собственикът на автомобила го уведомил за настъпилото събитие и представил необходимите документи. По заявената претенция била образувана щета № ... г. За възстановяването на увреденото стъкло били издадени фактури за авансово плащане в размер на 500 лв. и за доплащане в размер на 882,83 лв., или общо 1 382,83 лв. След разглеждане на претенцията ищецът одобрил и на 10.09.2024 г. изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1 382,83 лв. Поддържа, че с изплащането на обезщетението е възникнало вземане срещу ответника за уговореното по застрахователния договор самоучастие. Тъй като размерът на 1 изплатеното обезщетение бил по-нисък от договореното самоучастие от 1 500 евро, ответникът дължал възстановяването на цялата изплатена сума от 1 382,83 лв. Ищецът твърди, че на 02.10.2024 г. изпратил до ответника регресна покана за доброволно заплащане на сумата, но пратката била върната в цялост с отбелязване „непотърсена“. До подаване на исковата молба задължението не било изпълнено.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК и не е изразил становище по предявения иск, изложените фактически твърдения и представените доказателства
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното поведение на страните, намира следното:
Предявен е от „...“ АД срещу „Х.... ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 374, ал. 1 във връзка с ал. 2 КЗ за сумата от 1 382,83 лв., представляваща вземане за уговорено самоучастие на застрахования по застрахователен договор по полица „Обща гражданска отговорност“ № ... от 11.10.2023 г., във връзка с изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Х..“ с рег. № ..., настъпили на паркинга на хотел „И....“, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът, който е редовно уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е налице искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Същевременно, съдът намира, че в случая е налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – вероятна основателност на предявените искове, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
Предвид горното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
2
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за ищеца. Ищецът е направил разноски по делото, както следва – 28,28 евро – държавна такса и 224,97 евро – адв. възнаграждение, уговорено и изплатено изцяло по банков път, съобразно представен ДПЗС от 14.08.2025 г. и преводно нареждане от 25.08.2025 г. Следователно в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в общ размер от 253,25 евро – разноски за производството.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 239 ГПК и на основание чл. 374, ал. 1, вр. ал. 2 К З „Х.... ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., ул.
„М...“ № .. да заплати на „...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С..., бул. ...“ .. сумата от 707,03 евро (1 382,83 лв.), представляваща вземане за уговорено самоучастие на застрахования по договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № ... от 11.10.2023 г., във връзка с изплатено на 10.09.2024 г. застрахователно обезщетение по щета № ... г. за имуществени вреди по лек автомобил „Х..“ с рег. № ..., настъпили на паркинга на хотел „И....“ в гр. С..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Х.... ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., ул. „М...“ № .. да заплати на „...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С..., бул. ...“ .., сумата от 253,25 евро – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3