Решение № 331 от 05.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Перник, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20241720100286 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.

Производството по чл.248 от ГПК е образувано по молба рег. № 11687 от 01.04.2026 г. от Х. Г. С. и В. А. С. чрез адв. А., с която са поискали от съда да бъде образувано производство за изменение на решение № 185 от 09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 00286/2024 г. по описа на ПРС, в частта за разноските и молба – допълнение към молба с искане за изменение на решението в частта за разноските вх. № 12026 от 03.04.2026 г., с която Х. Г. С. и В. А. С. чрез адв. А., са допълнили молбата си с искане за изменение на решението в частта за разноските.

Производството по чл.247 от ГПК е образувано по молба с рег. № 12133 от 03.04.2026 г. от Х. Г. С. и В. А. С. чрез адв. А., с която са поискали от съда да бъде допусната поправка в решение № 185 от 09.05.2026 г., по гр.д. № 00286/2024 г. на ПРС, в частта, в която съдът е определил с буквено означение площта от 243 кв.м. за ползване от ответниците.

С разпореждане № 9820 от 01.04.2026 г., съдът е образувал по реда на чл.248 от ГПК производство за изменение на решението в частта за разноските, като е указал на насрещната страна възможността за подаване на отговор в едноседмичен срок, а с разпореждане № 10407 от 07.04.2026 г., 1 съдът е образувал по реда на чл.247 от ГПК производство за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 185 от 09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 00286/2024 г. на ПРС. Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.2 от ГПК съдът е изпратил препис от разпореждането на насрещната страна, с указания за представяне на отговор в едноседмичен срок.

В срока за отговор ищците К. Х. К. и Н. Г. К. чрез адв. Д.К. са депозирали становище и отговор, в които са изложили доводи за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските, и становище за основателност на искането за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка.

По допустимостта:

Молбата с искане за изменение на решението в частта за разноските и молбата за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка, са подадени в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, съответно в срока по чл.247, ал.1 от ГПК, поради което са допустими и съдът следва да се произнесе по същите.

В конкретния случай не се налага насрочване на делото в открито съдебно заседание, поради което настоящият състав намери, че следва да се произнесе в закрито заседание.

Съдът след като се запозна с данните по делото и прецени същите, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По искането по чл.248 от ГПК:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К.

Х. К. и Н. Г. К., срещу Х. Г. С. и В. А. С., с която е предявен иск, с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.

С определение № 3479 от 04.11.2025 г., съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. В мотивите на определението съдът е приел, че в производството по делото не участват всички съсобственици на недвижимия имот предмет на делото, а тяхното участие е задължително.

Постановеното от съда определение е било обжалвано от ищцовата страна, като пред ПОС е образувано в.ч.гр.д. № 780/2025 г. на ПОС, по което с определение № 955 от 16.12.2025 г., въззивната инстанция е отменила 2 определението на ПРС, и е върнала делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на определението по отношение направеното от ищците – жалбоподатели искане за присъждане на разноски, въззивната инстанция е посочила, че разноските, включително за въззивното производство, следва да бъдат разпредели от първоинстанционният съд с оглед крайния резултат по същество на делото.

С решение № 185 от 09.03.2026 г., по гр. д. № 00286/2024 г. на ПРС, съдът е разпределил ползването на процесния недвижим имот между страните, като се е произнесъл и по направените от страните разноски, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, за което е изложил обстойни мотиви, които намира за ненужно да ги преповтаря.

В депозираните молба и молба – допълнение с искане за изменение на решението в частта за разноските, ответниците са изразили становище, че разноските сторени от ищците – жалбоподатели във въззивното производство следва да бъдат присъдени само за заплатената от тях държавна такса, до размера на квотите на страните в съсобствеността, а заплатеното от тях адвокатско възнаграждение следва да остане за тяхна сметка. В подкрепа на доводите си в молбата са се позовали на решение постановено по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, ІІ г.о. В допълнителна молба към молба за изменение на решението в частта за разноските, ответниците са противопоставили възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, в случай, че съдът приеме дължимост на същото, което възражение за противопоставили за първи път, едва с подаването на молба – допълнение към молба за изменение на решението в частта за разноските

Искането на ответниците за изменение на решението в частта за разноските съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

Ищците са подали претенция по чл.32, ал.2 от ЗС - за разпределение ползването на съсобствен имот, в което производство страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Спазвайки това правило съдът е разпределил 3 разноските в първоинстанционното производство само досежно заплатената от ищците държавна такса и възнаграждение за вещо лице, като не им е присъдил такива за заплатено адвокатско възнаграждение. С решението съдът е присъдил на ищците изцяло сторените от страната разноски за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, където отговорността за разноски между страните се разпределя по общите правила.

В посоченото от ответниците решение № 275 от 30.10.2012г., постановено по гр. д. № 444/2012г. на ВКС, ІІ г.о., е даден отговор на въпроса как следва да бъдат разпределени разноските между страните по иск по чл.32, ал.2 от ЗС и при уважаване на иска, следва ли същите да бъдат възложени само на ответника", като касационната инстанция е приела, че при обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае основателността му, в който случай и при обжалването разноските се разпределят както в първоинстанционното производство.

В случая, ответниците както в отговора на исковата молба, така и последователно, включително и в хода на устните състезания, в последното проведено по делото открито съдебно заседание, са поддържали становище за неоснователност на предявения иск за разпределение ползването на съсобствен имот. По отношение подадената от ищците въззивна жалба срещу прекратителното определение, ответниците не са изразили становище по същата. В мотивите на прекратителното определение ПРС е изложил мотиви защо е приел, че в делото не участват всички съсобственици на имота, каквато е била и защитната теза на ответниците, независимо че определението на съда е отменено от въззивната инстанция.

Отговор на въпроса как се разпределят разноските сторени от страните при обжалване е даден и в определение № 62 от 26.03.2015 г., по гр.д. № 4351/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., в което също е прието, че при обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила на чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае основателността му, в който случай и при 4 обжалването разноските се разпределят, както в първоинстанционното производство. Но в случая с оглед защитната теза на ответниците и становището за недопустимост, респ. неоснователност на предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС се е стигнало до прекратяване на производството по делото, като по подадената въззивна жалба от страна на ищците срещу определението, с което производството по делото е прекратено, те не са признали нейната основателност. Само в случай, че бяха признали нейната основателност, то сторените от ищците разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство щяха да останат в тежест на страната подала частната въззивна жалба, и нямаше да бъдат възложени върху ответната страна, а само заплатената от тях държавна такса щеше да бъде разпределена с оглед квотите на страните в съсобствеността на имота.

Първоинстанционният съд, като е взел предвид изхода на спора, и е съобразил и константната съдебна практика при разпределение отговорността за разноски както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, като е взел предвид и задължителните указания, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 13/2012 от 10.04.2013 г., по тълк.д. № 13/2012 г. на ВКС, ОСГК, е разпределил разноските сторени от страните, и е възложил върху ответниците само част от сторените от ищците разноски пред ПРС досежно заплатената държавна такса и възнаграждение за вещо лице, отговарящи на квотата им в съсобствеността върху имота, предмет на разпределението на ползване, като е взел предвид и сторените от страната разноски във въззивното производство, които е разпределил по общите правила на чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК. В тази връзка искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.

Ответниците са противопоставили възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, което е сторено от тях за първи път едва с молба – допълнение към молба с искане за изменение на решението в частта за разноските, поради което и същото е преклудирано, тъй като не е заявено от страната до приключване на устните състезания и е заявено след постановяване на решенето по делото. Ето защо и съдът не следва да се произнася по така противопоставеното то тях възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

С оглед изложеното искането за изменение на решението в частта на 5 присъдените на ищците разноски е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

По искането по чл.247 от ГПК:

Видно от постановеното по делото решение № 185 от 09.05.2026 г., по гр.д. № 00286/2024 г. на ПРС, както в мотивите, така и в диспозитива на същото по отношение буквеното обозначение на площта от 243 кв.м., която следва да се ползва от ответниците по вариант ІІІ от заключението на вещото лице, съдът е посочил, че същото се намира на изчертаната от вещото лице скица между букви В-Р-У-Л-Х. Видно от скицата изчертана от вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза – вариант ІІІ, площта ползвана от ответниците е по букви В-Р-У-Л-Х-С-Т-Ч-В, а не както е посочил съда между букви В-Р-У-Л-Х. По този начин и това буквено обозначение съдът е посочил площта ползвана от ответниците както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив.

Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята.

В настоящия случай, в решението е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена, като навсякъде в решение № 185 от 09.05.2026 г., по гр.д. № 00286/2024 г., където е посочено, че ползваната от ответниците площ от имота от 243 кв.м. е между букви В-Р-У-Л-Х, следва да се чете „….букви В-Р-У-Л-Х-С-Т-Ч-В …“.

В горния смисъл съдът намира, че е допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, която следва да бъде отстранена.