Решение № 189 от 26.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000502508 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на В. С. П. чрез адв. И. В. и въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1948 от 04.04.2024 г. на СГС, Първо ГО, 25 състав по гр.д 2752/2022 г., с което Прокуратурата е осъдена да заплати на В. С. П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на повдигнатото на В. П. обвинение в извършване на престъпление, във връзка с което е образувано НОХД № 2833/2015 г. на СГС, НО, 19 състав, както и сумата 1 513 лв. (хиляда петстотин и тринадесет лева) – обезщетение за имуществени вреди вследствие на повдигнатото обвинение (включващи сумата 1 363 лв. – неизплатени суми за СБКО за периода на отстраняване от длъжност 15.05.2014 г. – 28.11.2016 г. и сумата 150 лв. – заплатено възнаграждение на адвокат за защита в наказателното производство), заедно със законната лихва върху тези суми от 22.12.2020 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 500 000 лв., както и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 91 135,75 лв. (включващи сумата 78 992,75 лв. – законна лихва върху сумата 120 305,37 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода на отстраняване от длъжност 15.05.2014 г. – 28.11.2016 г.; сумата 10 480 лв. – допълнителни трудови възнаграждения за 2019 г. и 2020 г. и сумата 150 лв. – възнаграждение на адвокат за защита в наказателното производство).

С решението Прокуратурата е осъдена да заплати на адвокат И. В. В. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 2 460,56 лв. (с включен ДДС) (две хиляди четиристотин и шестдесет лева и 56 ст.) адвокатско възнаграждение.

1

В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на исковете в цялост.

В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се доводи за прекомерност на разноските, присъдени на насрещната страна за адвокатски хонорар.

С определение № 11419 от 19.07.2024 г. СГС е оставил без уважение искане по чл. 248 ГПК на адв. В. и срещу това определение е подадена частна жалба.

Жалбите са подадени в срок и са допустими.

Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа жалбите, моли за уважаването й и претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Прокуратурата оспорва въззивната жалба на ищеца и поддържа жалбата на Прокуратурата.

Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните, приема следното. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. С. П. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение и пропуснати ползи от повдигане на обвинение срещу него за извършено престъпление от общ характер. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на съответния правозащитен орган – Прокуратурата на Република България. Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Искът за имуществени вреди следва да бъде доказан от ищеца по основание и по размер.

От събраните от първата инстанция доказателства, включително НОХД № 2833/2015 г. на СГС и представените от ищеца документи от досъдебното производство се установява следното:

С постановление от 22.04.2014 г. по ДП № 60-Пр/2014 г. на Военно-окръжна прокуратура – София ищецът е привлечен като обвиняем за четири престъпления: 1. че в периода 28.10.2008 г. – 08.07.2009 г. в качеството си на длъжностно лице – *** на Военно-апелативния съд – не е изпълнил задълженията си по служба, като не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по проект, съфинансиран със средства на Европейския съюз, от което са настъпили тежки последици, а именно невъзможност да бъдат възстановени разходи, надхвърлящи 400 000 лв. (престъпление по чл. 387, ал.

2 вр. с ал. 1 НК); 2. че в периода 08.07.2009 г. – 19.10.2009 г. в съучастие като помагач е улеснил председателя на Военно-апелативния съд в този период за присвояване на поверени му пари в размер, надхвърлящ 40 000 лв., чрез изготвяне на документи – длъжностно присвояване в големи размери (престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 НК); 3. че в периода 08.07.2009 г. – 26.11.2009 г. в съучастие като помагач ищецът е улеснил председателя на Военно-апелативния съд в този период чрез изготвяне на документи да предостави неверни сведения, за да получи съдът средства, предоставени от Европейския съюз (престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК), 4. че в периода 08.07.2009 г. – 29.07.2010 г. в съучастие като помагач ищецът е улеснил председателя на Военно-апелативния съд в този период, който е направил опит да предостави неверни сведения, за да получи съдът средства, предоставени от Европейския съюз (опит за престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК).

2

Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на ищеца на 28.04.2014 г., като на тази дата е разпитан като обвиняем. Няма взета мярка за неотклонение.

С постановление от 18.12.2014 г., обвиненията спрямо ищеца са уточнени, като са му повдигнати три обвинения, които включват деянията по първоначално повдигнатите му обвинения. На същата дата 18.12.2014 г. ищецът повторно е разпитан като обвиняем по уточнените обвинения. На 31.03.2015 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт в Софийския военен съд. След последователни отводи на съдиите от Софийския военен съд, Пловдивския военен съд и Сливенския военен съд, доколкото както ищецът, така и други подсъдими (сред които и председателят на Военноапелативния съд след ищеца) са или са били колеги на военните съдии, ВКС с определение от 16.07.2015 г. е изпратил делото за разглеждане от СГС, където е образувано НОХД № 2833/2015 г. на СГС. На 28.04.2014 г. главният прокурор е направил искане за временното му отстраняване от длъжност (искането е представеното по делото). С решение от заседание на ВСС на 15.05.2014 г. ищецът е отстранен от заеманата от него длъжност „*** на САС“, длъжност, която заема от 09.06.2009 г. както и „*** в САС“ до приключване на наказателното производство срещу него.

В първоинстанционното производство по делото са проведени общо 32 съдебни заседания в периода 19.10.2015 г. – 21.06.2019 г. С присъдата на първата инстанция ищецът е признат за виновен по първото обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, като е осъден условно на лишаване от свобода за една година, оправдан е по обвинението за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 НК и е признат за виновен по третото обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал. 2 НК, като за него не му е наложено наказание, тъй като съдът е приел, че е изтекла давността за деянието. Присъдата е протестирана от прокуратурата в оправдателната част по отношение на ищеца, както и обжалвана от него, включително относно мотивите. След изготвяне на мотивите към присъдата през м. 06.2020 г. делото е изпратено на въззивната инстанция САС на 12.10.2020 г. След отводи на няколко съдии поради близостта им с ищеца, е проведено заседание на 04.12.2020 г., в което е постановена присъда, с която ищецът е оправдан по всички обвинения. Присъдата е влязла в сила на 22.12.2020 г.

Комисията по професионална етика към ВСС не е дала положително становище за притежаваните от ищеца нравствени качества във връзка с участието му в конкурс за нов мандат като *** на САС, като Комисията се е позовала inter alia на временното отстраняване на ищеца от длъжност във връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Ищецът е възстановен на длъжност „*** в САС“ на 29.11.2016 г.

Спорно пред настоящата инстанция е какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, осъществена ли е адвокатска защита по наказателното производство, както и основателна ли е претенцията за пропуснати ползи в размер на сбора на законните лихви върху ненавреме платените трудови възнаграждения за периода на отстраняване от длъжност със законната лихва от 22.12.2020 г. до плащането, за неполучени суми за допълнително трудово възнаграждение за 2019 и 2020 г. със законната лихва от 22.12.2020 г. и за неполучени суми за СБКО за периода 15.05.2014-28.11.2016 г.

По повод обезщетението за неимуществени вреди съдът излага следните съображения.

Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на 3 престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания.

Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).

В случая относима е и практиката на ВКС, според която при определени професии (полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.), очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени и неоснователното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Съдът подчертава, че това важи в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на професионалната реализация на неоснователно обвиненото лице. В тези случаи е справедливо да се присъди обезщетение в по-голям размер. (така решение № 267/26.06.2014 г. по гр. д. №820/2012 г. на ВКС, ІV ГО)

От значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца са повдигнати обвинения за извършени тежки умишлени престъпления, а отделно от това, първата инстанция е постановила осъдителна присъда, което предполага и претърпени значителни страдания от страна на ищеца.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая делото е продължило спрямо ищеца от 22.04.2014 г. до 22.12.2020 г. Тази продължителност от шест години и осем месеца не отговаря на критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.) за разумен срок, тълкуван в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), независимо от обема на събраните доказателства, броя на обвиняемите и характера на обвиненията. От значение е фактът, че ищецът не е допринесъл за удължаване на процеса, като е съдействал за навременното провеждане на процесуалните действия. Сама по себе си неразумната продължителност на производството налага определяне на обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.