Решение № 5998 от 30.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5998 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100512251 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

С Решение № 12891 от 01.07.2025 г., постановено по гр. дело № 34925/2024 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 82 състав, е отхвърлен предявеният от П. М. Я., ЕГН **********, срещу „Адрес недвижими имоти“ АД, ЕИК 130520890, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумите от 10 913,53 лева, представляваща уговорено и незаплатено възнаграждение по Договор за посреднически услуги от 18.11.2010 г., 1 091,00 лева, представляваща неустойка по договора, и 1 365,18 лева, представляваща разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 06.12.2016 г. въз основа на влязло в сила решение от 07.09.2013 г. по гр. д. № 6771/2011 г. по описа на РС – Варна, потвърдено с решение от 31.10.2014 г. по в. т. д. № 974/2014 г. по описа на ОС– Варна, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20168070400745 по описа на ЧСИ Н.Д., поради погасяването им по давност. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 500,00 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищцата П. М. Я.. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че изпълнителното производство е образувано през 2016 г. – след приемането на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което погасителната давност не е спирала да тече в хода на изпълнителния процес. Поддържа, че съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 г. и ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС началният момент на новата давност е датата на последното валидно действие по принудително изпълнение – 03.12.2018 г., а не датата на настъпване на перемпцията. Сочи, че петгодишният давностен срок е изтекъл на 03.12.2023 г., преди предявяването на исковата молба на 12.06.2024 г., поради което процесните вземания са погасени по давност. Претендира отмяна на решението на СРС, 1 уважаване на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемият ответник „Адрес недвижими имоти“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Г. Ч., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че погасителната давност не е изтекла, както и че липсва правен интерес от иска с оглед прекратяването на изпълнителното дело.

Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивното производство.

Предмет на разглеждане е и частна жалба от П. М. Я. срещу Определение № 36882 от 03.09.2025 г., постановено по гр. д. № 34925/2024 г. на СРС, 82 състав, по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за намаляване на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение от 1 500,00 лв. поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Въззиваемата страна оспорва частната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК. Наличието на издаден изпълнителен лист установява съществуваща изпълняемост на вземането, която длъжникът има правен интерес да отрече въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Прекратяването на изпълнителното дело по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (поради перемпция) прекратява конкретното изпълнително правоотношение, но не обезсилва изпълнителния лист и не лишава взискателя от правото да инициира ново принудително изпълнение (Решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о.;

Определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, I т. о.). Поради това за длъжника е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо недължимостта на вземанията поради настъпила погасителна давност.

Процесните вземания за възнаграждение, неустойка и съдебни разноски са установени с влязло в сила на 31.10.2014 г. съдебно решение по гр. д. № 6771/2011 г. по описа на РС – Варна, потвърдено с решение по в. т. д. № 974/2014 г. по описа на ОС – Варна.

По силата на чл. 117, ал. 2 във връзка с чл. 110 от ЗЗД, когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, независимо от първоначалния вид и характер на отделните вземания.

Въз основа на издадения на 06.12.2016 г. изпълнителен лист, на 12.12.2016 г. е образувано изпълнително дело № 20168070400745 по описа на ЧСИ Н.Д.. Изпълнителното производство е образувано след постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила. Поради това в хода на изпълнителния процес давността не е спирала на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б.

„ж“ от ЗЗД намира приложение единствено по отношение на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г.

След предприетите изпълнителни действия през декември 2016 г. и януари 2017 г., на 03.12.2018 г. взискателят е подал молба за прилагане на нов изпълнителен способ – налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжницата. С посочената молба на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД погасителната давност е била прекъсната (т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). От датата на това прекъсване – 03.12.2018 г., на основание чл. 117, ал. 2 във връзка с чл. 110 от ЗЗД е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност.

По делото не са искани и не са предприемани други действия за принудително 2 изпълнение в продължение на две години след 03.12.2018 г., поради което на 03.12.2020 г. изпълнителното производство е прекратено по право (перемирано) на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 10 от ТР № 2/2013 г. и ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, настъпването на перемпцията по право не заличава материалноправния ефект на прекъсването на давността, настъпило на 03.12.2018 г., но и не отлага началния момент на новата давност. Новата петгодишна погасителна давност тече от датата на последното валидно изпълнително действие/искане – 03.12.2018 г., и е изтекла на 03.12.2023 г. (присъствен ден – 04.12.2023 г.).

Исковата молба по чл. 439 от ГПК е депозирана пред съда на 12.06.2024 г. – след като приложимият 5-годишен давностен срок вече е бил изтекъл. Следователно процесните вземания са погасени по давност, а предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Като е достигнал до противоположен краен извод и е отхвърлил иска, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло, включително в частта за присъдените в полза на ответника разноски в размер на 1 500,00 лв.

По частната жалба срещу Определение № 36882 от 03.09.2025 г. по чл. 248 от ГПК:

С оглед уважаването на иска по чл. 439 от ГПК и отмяната на първоинстанционното решение, включително в частта за разноските, частната жалба следва да се остави без разглеждане поради липса на предмет.

По разноските:

При този изход на спора въззивницата-ищца има право на пълно възстановяване на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК.

За първоинстанционното производство пред СРС ищцата е извършила разноски в общ размер на 2 534,78 лева, от които 534,78 лева – платена държавна такса, и 2 000,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

За производството пред въззивната инстанция ищцата е направила разноски в общ размер на 1 159,29 евро, от които 136,71 евро – платена държавна такса по въззивната жалба, и 1 022,58 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.

Общият размер на дължимите на ищцата съдебно-деловодни разноски за двете инстанции възлиза на 2 455,30 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответното дружество „Адрес недвижими имоти“ АД.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 12891 от 01.07.2025 г., постановено по гр. д. № 34925/2024 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 82 състав, включително в частта за присъдените на ответника разноски, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Адрес недвижими имоти“ АД, ЕИК 130520890, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл.

„Света Неделя“ № 4, ет. 6, на основание чл. 439 от ГПК, че П. М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 10 913,53 лева – възнаграждение по Договор за посреднически услуги от 18.11.2010 г.; сумата от 1 091,00 лева – неустойка по договора; както и сумата от 1 365,18 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.12.2016 г. по гр. д. № 6771/2011 г. по описа на РС – Варна въз основа на влязло в сила решение от 07.09.2013 г., потвърдено с решение от 31.10.2014 г. по в. т. д. № 974/2014 г. по описа на ОС – Варна, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 3

20168070400745 по описа на ЧСИ Н.Д., поради погасяването им по давност.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от П. М. Я. срещу Определение №36882/03.09.2025 г., постановено по гр. д. № 34925/2024 г. на СРС, 82 състав по реда на чл.

248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за намаляване на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение поради липса на предмет.

ОСЪЖДА „Адрес недвижими имоти“ АД, ЕИК 130520890, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 4, ет. 6, да заплати на П.

М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК сумата от 2455,30 EUR (две хиляди четиристотин петдесет и пет евро и тридесет цента)- разноски за двете съдебни инстанции.

Решението в частта по иска за главницата подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4