Решение № 76 от 14.05.2024, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШ.ИЕ

№ 76 гр. В.П., 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С.а при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. С.а Гражданско дело №

20213610100620 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС от Б. С. М., Ф. С. К., С. С. Д. и М. А. К. срещу „Х.-Т.“ ЕООД, с който ищците молят съда да постанови реШ.ие, с което да бъде признато за установено по отноШ.ие на страните, че ищците са собственици на 1/3 ид.част от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б.Р., общ. В., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД- 18-687/ 13.03.2018 год., с площ 16027 кв.метра, находящ се в местност „БАЛАР“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета категория, номер по предходен план: 009015, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б.Р., общ. В., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД- 18-687/ 13.03.2018 год., с площ 10047 кв.метра, находящ се в местност „ГЮЛЕДЖИК“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, шеста категория, номер по предходен план:

016031, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, както и ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението върху така описаните недвижими имоти. Ищците излагат, че гореописаните имоти са придобити от тях по наследство заедно с други наследници от общия наследодател М.Х.К.. Твърдят, че трето за съсобствеността лице Н.Г. е сключила договор за аренда с ответното дружество. Излагат, че дори да се приеме, че Гарип е съсобственик, не притежава повече от половината от правото на собственост върху процесните недвижими имоти, поради и което считат, че сключеният договор за аренда не им е противопоставим.

Претендират сторените съдебноделоводни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, в който поддържа, че исковата претенция е процесуално недопустима, в условие на евентуалност, ако съдът счете, че е допустима, релевира, че е неоснователна. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че ищците са съсобственици на 1/3 ид.част от процесните недвижими имоти. Признава, че имотите се държат от него, доколкото същите се обработват от ответното дружество по 1 силата на приложения договор за аренда. Оспорва твърдението на ищците, че Н.Г. не е съсобственик на процесните поземлени имоти. Релевира, че Н.Г. всъщност е Н.М.А. и е съсобственик на 1/3 ид.част от имотите, предмет на спора. Излага, че договорът за аренда е редовно сключен, приет е от съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствеността върху имотите, което прави договора противопоставим на ищците.

Ответникът релевира, че договорът за аренда е приет мълчА.во от наследниците на съсобственика Ф.Ф., притежаващи 1/3 ид.част от имотите, като същите са получавА. арендни плащания. Сочи, че договорът за аренда е приет и от наследниците на Н.Г.

(арендодателя) – Г.Й. , Ю.Г. и Ю.Г., които също получават арендни плащания чрез Г.Й. (Г.

М.).

В хода на делото с определение № 518/17.10.2022 год., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е конституирал в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, на осн. чл. 218 от ГПК лицето Г. А. М., с ЕГН: **********.

В първото по делото същинско открито съдебно заседание, с оглед релевираните от ответника твърдения и представени писмени доказателства, ищците оспорват приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства като категорично се противопоставят на твърдението за идентичност на имената Н.Г., Н.М.С. и Н.М.А..

Оспорват и твърдението на ответника, че Ф.И., Х.Х. и Г.Й. са наследници на общия наследодател. Противопоставят се на доводите, че Г.Й. и Г. А. М. (конституирана като 3 лице помагач на страната на ответника) са имена на едно и също лице, че Ф.Д., Ф. Ш.И. и В.

С. С. са имена на едно и също лице, както и че Х.Р.Х. и Х.Ш. са имена на едно и също лице.

В тази връзка оспорват приложените към отговора на Г.Й., последващото писмено изявление вх.№ 2177/27.05.2022 год. и към отговора на Ф.Д. пълномощни, в частта, в която е удостоверено нА.чието на идентичност на имена.

Ищците оспорват и представените в хода на производството нотариални актове за дарение, както и нотариален акт за покупко-продажба от 10.01.2024 год. на идеални части от процесните недвижими имоти в полза на И.Ш.К. като сключени от несобственици. Твърдят, че оспорените сделки са сключени при липса на представителна власт за посочените като прехвърлители лица. Считат, че И.К. не се легитимира като собственик, поради което няма представителна власт по отноШ.ие на наследниците на М.К., нито би могъл на собствено основание да сключи Договор за аренда, включително представените с дата 17.10.2022г. и 15.01.2024 год., поради което и същите договори са непротивопоставими на ищците.

Релевират възражение за нищожност на Договор за аренда от 17.10.2022г. и Договор за аренда от 15.01.2024 год., поради противоречие с добрите нрави. Допълват, че договорът е сключен в противоречие с нормата на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, доколкото арендодателят не притежава повече от 50 % от правото на собственост.

Категорично оспорват да са предоставяли пълномощно за сключване на договор за аренда в полза на лицето Д.К.. Ищците заявяват, че поддържат становището си, че Н.Г., която е сключила договор за аренда с ответното дружество от 2014 год., е трето за съсобствеността лице, поради и което ищците не са обвързани от този договор за аренда (досежно установяване на обстоятелството дА. Н.Г. е наследник на общия наследодател, съдът вече е дал указания на ответника с определението си за първоначално насрочване на делото). В случай, че бъде установено, че Н.Г. е наследник на общия наследодател М.К., ищците релевират възражение за нищожност на Договора за аренда от 2014 год., като сключен от лице без представителна власт по отноШ.ие на останА.те съсобственици и поради липса на съгласие. Ищците възразяват още, че договорите за аренда от 2014 год. и 2022 год. са нищожни и поради противоречие с добрите нрави, в частност поради нееквивалентност на престациите, предвид уговорения размер на арендното плащане.

В последното по делото съдебно заседание ищците не се явяват лично, представляват се 2 от редовно упълномощените си процесуални представители като поддържат исковата молба и молят същата да бъде уважена.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който поддържа, че исковата претенция е процесуално недопустима, в условие на евентуалност, ако съдът счете, че е допустима, релевира, че е неоснователна. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че ищците са съсобственици на 1/3 ид.част от процесните недвижими имоти. Признава, че имотите се държат от него, доколкото същите се обработват от ответното дружество по силата на приложения договор за аренда. Оспорва твърдението на ищците, че Н.Г. не е съсобственик на процесните поземлени имоти. Релевира, че Н.Г. всъщност е Н.М.А. и е съсобственик на 1/3 ид.част от имотите, предмет на спора. Излага, че договорът за аренда е редовно сключен, приет е от съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствеността върху имотите, което прави договора противопоставим на ищците.

Ответникът релевира, че договорът за аренда е приет мълчА.во от наследниците на съсобственика Ф.Ф., притежаващи 1/3 ид.част от имотите, като същите са получавА. арендни плащания. Сочи, че договорът за аренда е приет и от наследниците на Н.Г.

(арендодателя) – Г.Й. , Ю.Г. и Ю.Г., които също получават арендни плащания чрез Г.Й. (Г.

М.).

В последното по делото открито съдебно заседание ответникът изпраща процесуалния си представител като поддържа депозирания отговор и претендира отхвърляне на исковите претенции.

Конституираната в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, на осн. чл. 218 от ГПК Г. А. М. също е депозирала отговор на исковата молба, в която преповтаря доводите и възраженията на ответника. Допълва, че ищците не разполагат с процесуална легитимация за предявяване на настоящия ревандикационен иск за 2/3 ид.част от имотите, непринадлежаща на ищците.

В последното по делото открито съдебно заседание третото лице помагач на страната на ответника не се явява лично, изпраща процесуалния си представител който поддържа депозирания отговор и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното РеШ.ие № 7/23.01.1998 год. на Общинска служба „Земеделие“ – В. се установява, че на М.Х.К. е възстановено правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. Нива с площ от 16,030 дка, пета категория, местност „Балар“, представляваща имот № 009015 по плана за земеразД.е в землището на село Б.Р., при граници и съседи: № 009016 – нива на „Агро Финанс“ АДСИЦ; № 009014 – нива на Й.К. Д.; № 000086 – полски път на община В., № 009204 - полски път на община В.; 2. Нива с площ от 10,076 дка, шеста категория, местност „Гюледжик“, представляваща имот № 016031 по плана за земеразД.е в землището на село Б.Р., при граници и съседи: № 016032 – нива на „999-Ив. Асенов“ ЕООД, № 016202 – полски път на общ. В., № 016030 – нива на насл. на Х.А.Х., № 016033 – нива на частно турско (джамийско) училище.

Към исковата молба е приложено Удостоверение за наследници изх. № 137/04.10.2021 год., изд. от общ. В., от което се установява, че законни наследници на М.Х.К. са неговите деца Ф.Ф., С. М. К. и Н.М.А. и покойната му към настоящия момент съпруга Е.Х.К..

Установява се, че С. М. К. е починал, като негови законни наследници са ищците по делото, видно от ангажираното Удостоверение за наследници с изх.№ 93/27.10.2015г.

В проведеното на 14.11.2023 год. открито съдебно заседание ищците представиха ново удостоверение за наследници изх. № 18/21.03.2023 год., изд. от общ. В. на М.Х.К., в което 3 като наследник на общия наследодател фигурира и лицето Г.Д. – дъщеря, родена през 1926 год. Предвид констатираното различие между кръга от наследници на М.Х.К. съгласно Удостоверение за наследници изх. № 137/04.10.2021 год. и удостоверение за наследници изх. № 18/21.03.2023 год. съдът е изискал служебно информация от длъжностното лице по гр. съС.ие при км. Б.Р., общ. В. относно основанието, на което Г.Д. е включена в кръга от наследници на М.К.. От изпратеното обяснение от Х.Б. – техн.сътрудник при кметство с.

Б.Р., общ. В. изх. № 3/ 31.01.2024 год. и приложените към него документи се установява, че един от ищците Б. С. М. е подал декларация от 20.01.2020 год. и искане за издаване на удостоверение за наследници изх. № 110/ 21.03.2023 год., в които е посочил като наследник на М.К. и посоченото по-горе лице, с имена в Република България Г.М.Х., съгласно акт за раждане, приложен към обяснението.

Между страните не е нА.це разногласие по въпроса, че описаните в РеШ.ие № 7/23.01.1998 год. на Общинска служба „Земеделие“ – В. земеделски земи са идентични с Поземлени имоти с идентификатори *** и ***.

От приложените Скици №№ 15-1090217 и 15-1090211, двете от 07.10.2021 год., изд. от СГКК - Ш. се установява, че като собственик на процесните имоти е вписан М.Х.К..

В представените в хода на делото скици №№ 15-965353 и 15-965366 и двете от 25.08.2022г. на СГКК-гр.Ш. като собственици на процесните 2 недвижими имота са вписани М.Х.К. (без данни за притежаваните идеални части) и И.Ш.К. (на общо 4/6 ид.части от имотите)

Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7703000504/08.10.2021 год., изд. от общ. В., данъчната оценка на Поземлен имот с идентификатор *** и на Поземлен имот с идентификатор *** възлиза на общо 2229,60 лева.

От представения Договор за аренда № 10, том 7, рег.№ 3219 от 21.07.2014г., вписан в Служба по вписванията вх. Рег. № 1661/ 22.07.2014 год., акт № 141, том 3, дело № 794/2014 год. се установява, че лицето Н.Г., родена в гр. Ш. на 05.10.1931 год., действаща чрез пълномощника си И.Ш.К. (упълномощен с пълномощно от Нотариус в Република Турция) в качеството си на арендодател е предоставило на ответното дружество, в качеството му на арендатор за временно и възмездно ползване процесните 2 недвижими имота, като договорът е сключен за срок от 30 стопански години, при договорено арендно плащане съгласно чл. 5 от договора в размер на 15 лева/дка.