Решение № 310 от 24.04.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Добрич, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.а Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от М.а Неделчева Гражданско дело № 20213230103301 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на А. М. Ш., ЕГН **********, гр.***, чрез упълномощения адвокат Д. Д. от ДАК срещу „АГРО ПЛАМ 88” ЕООД, ЕИК 202057952, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П. Н. К..

Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата, присъдена в Заповед №973/25.08.2021г., издадена по ч. гр. д. №2647/2021г. по описа на ДРС, а именно: 549.63 лв., представляваща неплатен остатък до пълния размер на уговорената наемна вноска от минимум 80.00 лв. на декар за стопанската 2019/2020г., дължима по договор за наем на земеделска земя, сключен на 01.03.2019г. за отдаване под наем на следните недвижими имоти: нива с площ от 9.161 дка, представляваща имот с кадастрален №*** в землището на село **, община Добричка и нива с площ от 9.160 дка, представляваща имот с кадастрален №*** в землището на село **, община Добричка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2021г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното издължаване.

В исковата молба са изложени твърдения, че с договор от 01.03.2019г. за отдаване под наем на земеделски земи, сключен между ищеца /наемодател/ и ответника /наемател/, Ш. е предоставил на „Агро-Плам 88“ ЕООД под наем за 1 година собствените си земеделески земи с площ от 18.321 дка, общо, находящи се в землището на с. **, община Добричка, при уговорен наем от 80.00 лв. на декар. За стопанската 2019/2020г. наемната вноска в била в размер на 1465.68 лв. /18.321х80/, но тя не му е била заплатена изцяло. М. е получил от ответното дружество наем в размер само на 916.05 лв., т.е. по 50 лв/дка, като претендира разликата от 30.00 лв. на декар /18.321дка х 30лв.=549.63лв./. Въпреки отправената от ищеца до ответника покана за доброволно изпълнение, към 20.08.2021г., длъжникът „Агро-Плам 88“ ЕООД не е заплатил дължимата сума на Ш..

Поради това, А. М. е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК пред ДРС срещу наемателя на зем. земи, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. №2647/2021г. и заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 549.63 лв., представляващо неплатен остатък до пълния размер на уговорената наемна вноска от 1 минимум 80.00 лв. на декар за стопанската 2019/2020г., дължима по договор за наем на земеделска земя, сключен на 01.03.2019г. за отдаване под наем на следните недвижими имоти: нива с площ от 9.161 дка, представляваща имот с кадастрален №*** в землището на село **, община Добричка и нива с площ от 9.160 дка, представляваща имот с кадастрален №*** в землището на село **, община Добричка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2021г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното издължаване.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта и заповедният съд е указал на заявителя Ш. да предяви установителни искове по реда на чл.422 от ГПК срещу ответното дружество в 1-мес. срок от получаване на съобщението, което разпореждане е изпълнено от ищеца в дадения му срок, видно от настоящата искова молба, в която М. моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата, визирана в Заповед №973/25.08.2021г. по ч. гр. д.

№2647/2021г. по описа на ДРС.

Ищецът претендира съдебните разноски в заповедното и в установителното производство.

С разпореждане от 27.10.2021г. ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Съобщението е било получено от управителя на ответното дружество – П. К. на 17.11.2021г.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва по основание и размер исковете, навежда твърдения за недължимост на сумите, моли за отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът е извършил частично плащане по договора за наем, напротив, твърди се, че направеното плащане не е частично, а пълно.

Излагат се обстоятелства за наличие на форсмажорни условия – настъпила суша в Източна България през 2020г., което довело до претърпени щети от земеделските стопани и много ниски добиви /над 70% спад в добива на зърнени култури/. В тази връзка, ответникът бил подпомогнат и получил помощи, съгл. Регламент /ЕС/8140882013г. и Наредба №3/1999г.

Именно, поради горното, ответното дружество било изпълнило договорните си задължения и заплатило наемна цена на ищеца в по-малък размер /по 50лв./дка, а не по 80лв./дка/ за стоп. 2019/2020г. /но еднакъв с всички останали наемодатели за региона/.

В съдебно заседание, проведено на 23.03.2023г., ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.

Ответникът, чрез процесуален представител, признава за основателен и доказан иска до размера от 134.45 лв. и за разликата до претендираните 549.63 лв., моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са положителни установителни и черпят правно основание от разпоредбите на чл. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По иск за реално изпълнение на задължение по договор за наем, ищецът трябва да докаже: валидно сключен договор за наем между страните през процесната стопанска година; вида и размера на уговореното наемно плащане за конкретната стопанска година.

Ответникът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи наличието на сключен договор за наем /не е спорно/; настъпването на форсмажорни обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, след сключване на договора, водещи до промяна на обективните условия, при които следва да се изпълняват задълженията по договора и непредвидимостта на последващото изменение на обстоятелствата, довели до драстичен спад в добива на продукция за процесната стопанска 2 година.

Между страните липсва спор, че ответникът през процесния период /стоп.

2019/2020г./ е ползвал процесните земеделски земи - нива с площ от 9.161 дка, представляваща имот с кадастрален №*** в землището на село **, община Добричка и нива с площ от 9.160 дка, представляваща имот с кадастрален №*** в землището на село **, община Добричка, собственост на ищеца, предмет на договор за наем на земеделска земя, сключен на 01.03.2019г.

По силата на цитирания договор, А. Ш. е предоставил на ответното дружеството за временно възмездно ползване собствените си две ниви в землището на с.**, общ.Добричка, за срок от една стопанска година – от 01.10.2019г. до 01.10.2020г. Според клаузата на раздел 3, чл.2 от договора наемателят дължи годишно наем в размер на не по-малко от 30% от реализираната продукция /вероятно се има предвид по среден добив по видове култури, изплатени по пазарни цени за текущата стопанска година/, но не по-малко от 80 лв. Според чл.3.2 от договора, наемното плащане се извършва след реализация на продукцията, но не по-късно от 31 декември на текущата стопанска година, т.е. на 2020г.

Чл.4.1 от договора предвижда, че при настъпване на форсмажорни обстоятелства, довели до пълно или частично увреждане на посеви, страните следва да уговорят нови условия на договора, като не е спорно по делото, че никоя от страните не е поискала предоговаряне по време на действие на контракта.

Не е спорно, че ответното дружество за процесната стопанска 2019/2020 г. обработвало земите и е изплатило на ищеца по банков път на 08.12.2020г. сумата от 916.05 лв., т.е. по 50лв/дка, представляващ част от уговорения наем по договора.

Спорно по делото между страните е, какъв следва да е размерът на наема за процесната стопанска година.

За удостоверяване размера на дължимия наем по искане на ответника е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която е имала за задача, след необходимите справки в счетоводството на ответното дружество, респ. ОД „Земеделие“ и ДФЗ, да изчисли размера на рентата за стопанската година, при съобразяване клаузата на чл.3, т.2 от договора за наем, т.е. да вземе предвид уговорения наем, който е в размер на не по-малко от 30% от реализираната продукция по среден добив и по видове култури. Ответникът е предоставил на вещото лице по допуснатата ССчЕ нужните документи, от които, безспорно соченият спад в добивите е установен, като експертът го е съобразил при изчисляване размера на рентата за 2019/2020 г. Така, от заключението по ССчЕ /л.124-127/ на вещото лице се установява, че ответникът е следвало да заплати на ищеца наем за стоп. 2019/2020г. за отдадената под наем земеделска земя:

- при уговорен наем, не по-малко от 80 лв./дка, сумата от 1456.68 лв., от която ответното дружество е заплатило на наемодателя само сумата от 916.05 лв. по банков път на 08.12.2020г., като остатъкът за плащане е в размер на процесната сумата от 549.63 лв. и - при наем в размер, не по-малко от 30% от реализираната продукция, сумата е в размер на 1050.50 лв., от които са изплатени по банков път на ищеца 916.05 лв., като дължимият остатък е в размер на 134.45 лв.

Вещото лице е констатирало, че ответното дружество е получило финансова помощ /субсидии/ от ДФЗ по сметка 706 – „Приходи от финансирания, чрез които се признават приходи за съответния период, а в случая е възстановен акциз за гориво и са налице помощи по програма „Де минималис, суша 2020г.“

Съдът кредитира заключението като пълно и обективно, неоспорено от страните и кореспондиращо с останалия събран доказателствен материал.

Досежно доказване на настъпило през процесната стопанска година форсмажорно обстоятелство /суша/, тежестта бе на ответника. В тази връзка той поиска съдът да назначи САЕ. Въпроси към вещото лице по нея формулираха и двете страни.

3

След допускането и от съда, при изслушване на заключението по нея /л.96-99/, се установи, че през стопанската 2019/2020г. е налице трайно засушаване в Североизточна България, като при измерено количество валежи при станция на ДЗИ-Генерал Тошево, с.Петлешково от началото на 01.10.2019г. до май 2020г., падналото количество валежи е 149.8л /при норма в Добруджа от около 450-500л/кв.м/, което съчетано и с липса на зимна влага е довело до лимитиране на добивите на есенниците /пшеница/ и царевицата /от пролетниците/, но не и на слънчогледа. „Сушата е довела до драстично намаляване на количеството добита продукция и влошаване качеството на същата.“ Без възможност за адекватно напояване, земеделският производител не е могъл да преодолее последствията от засушаването.

Вещото лице е установило, че вследствие сушата през стоп. 2019/2020г., ответното дружество е кандидатствало за финансова помощ и е получило субсидии от ДФЗ по програма „Де минимис, съгласно Регламент /ЕС/ №1408/2013 на регистрираните по Наредба №3/1999г земеделски стопани, претърпели щети над 30% спад в добива в резултат от небрагоприятно климатично условие – суша през 2020г.“ в размер на 4660.41 лв., съгласно извлечение от платежен документ, приложен на л.23 по делото/ и в него е посочено основание „де минимис суша 2020“.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по САЕ като обективно, безпристрастно, неоспорено от страните и кореспондиращо с останалия събран доказателствен материал.

По делото е депозирано заявление от ответника от 20.11.2020 г. за предоставяне на минимална помощ, съгласно Регламент /ЕС/ №1408/2013 на регистрираните по Наредба 3 от 1999г. земеделски стопани,претърпели щети над 30% спад в добива в резултат от неблагоприятно климатично условие - суша през 2020г. /л.18-19/, като е представено доказателство, че заявлението е било удовлетворено след констатация на оторизирания орган за действително настъпване на неблагоприятното климатично събитие през 2020г., довело до спад в продукцията на ответника, а именно: извлечение от „Банка ДСК“ АД от 23.12.2020г. за изплатена финансова помощ на ответника в размер на 4660.71 лв. /л.23/.